„Театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизвежда, изтълкува и проведе в народната сфера една патриотична мисъл и да се събуди въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването“, пише Иван Вазов в началото на предишното столетие. Пенчо Славейков, син на стария Вазов враг Петко Славейков, е категоричен, че „театрите не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура“. Тепърва ще разберем дали през започващия сезон директорите, режисьорите и драматурзите ще успеят да запазят поне малко от културологичното завещание и духа на родните класици и дали ще открият нови имена за сцените.
Голямото българско заглавие в Малък градски театър „Зад канала“ ще бъде „Случаят Джем“ – по прочутия роман на изключителната разказвачка Вера Мутафчиева. Проектът очаквано е на Бина Харалампиева и Юрий Дачев – тандемът, който отдавна превръща легендарни литературни произведения в зрелища. „Случаят Джем“ е публикуван през 1967 година, но продължава да разпалва страсти и до днес. И ако у нас те най-често вървят покрай дебата за агентурното минало на забележителната авторка, то хората по света се впечатляват най-вече от качествата на наратива. Четат го на френски и немски, на гръцки и естонски, а в началото на 2024 г. Анджела Родел представи в Ню Йорк, в университета „Йейл“, в Масачузетс и Чикаго своя английски превод на книгата. Както се знае, „Случаят Джем“ драматично преплита философията, морала и жестокостта на Изтока и Запада, на Средновековието и новото време – след смъртта на султан Мехмед II Завоевателя през 1481 година синовете му Баязид и Джем повеждат ожесточена борба за бащиния си престол. Вера Мутафчиева води читателя до убеждението, че Ватикана не само допълнително подклажда конфликта, но дърпайки конците на европейските владетели, ги блокира в намеренията им да се опълчат срещу турската империя в опит да освободят Балканите от нея. Неслучайно принц Джем е отровен от папа Александър VI през 1495 година. В същото време в „Случаят Джем“ Вера Мутафчиева, която е и изтъкнат османист, подкопава стигмата за турците като безмилостни окупатори, унищожили културната ни идентичност. Романът е конструиран като съд на историята, който позволява постоянен диалог между минало и настояще. А това е благодатно за драматургия, в която словото е равностойно на действието – запазена марка за Бина Харалампиева и Юрий Дачев. Кой ще изиграе принц Джем, който в своето изгнание „пиянства с персийската поезия“ и никога не употребява понятието „неверници“, а винаги казва „християни“. Бина Харалампиева вероятно ще повери сложния образ на опитен актьор, с когото неведнъж е работила в мащабни картини. А имайки предвид, че Джем е и „прекрасен златист“ мъж, съм готова да заложа на Калин Врачански – отколешен фаворит на известната режисьорка. Врял и кипял театрал като него би трябвало да се справи с крайните емоционални състояние на Джем, използвайки собствената си харизма.
Също толкова смело Иван Урумов репетира „Солунските съзаклятници“ в Армията. Рискът от сравнения никак не е пренебрежим, тъй като „професионалната“ публика, ако подобно определение въобще е приложимо, си спомня скорошната версия на Стоян Радев в Народния театър, а едноименната актуална постановка на Стайко Мурджев в Пловдив обира номинации и награди. Но пиесата на Георги Данаилов е винаги на фокус. Атентатите, извършени през април 1903 година в Солун – сърцето на непрежалимата Македония, са също толкова противоречиви, колкото и някои от събитията в „Случаят Джем“. „Пиесата представляваше непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име. Този спор продължава да се изостря и в наши дни и не търпи дефиниция. Тероризмът се осъжда, преследва и проклина, но ведно с това се среща все по-често по всички краища на изумената земя. Може би наистина има някаква грешка в човека. Може би прогресът е враг на свободата. Може би…“, пише Георги Данаилов. Сюжетът е познат. Младежи от Солунската българска мъжка гимназия, анархо-терористи, оставащи в хрониките като „гемиджиите“, целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Взривени са сградата на „Отоман банк“, френския кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като няколко дни водят престрелки по улиците на Солун. Във военната трупа са майстори на епичните национални платна – другият им македонски спектакъл, „Железният светилник“ по Димитър Талев, е хит от години.
В Русе на 13 септември е премиерата на култовия Радичков „Опит за летене“. Интерпретацията този път е на Недялко Делчев, чиито „Балкански синдром“ по Станислав Стратиев редовно пълни голямата зала на Доходното здание. Театърът на Видин, който носи името на знаменития Владимир Трендафилов, открива сезона с „Бог високо“ на Кирил Топалов. Режисьор е Минчо Събев. Фабулата е пряко свързана с историята на града и Осман Пазвантоглу, който управлява областта от 1795 година до смъртта си през 1807 г.
