Популярният с хитовете си през 70-те години на миналия век „Урок по танц“, Краят на всяка игра“, „Суранайка“, „Чин-чин“ синеок певец и актьор Стефан Воронов, загива в нелепа катастрофа, когато е едва на 29. Тогава заедно с други свои колеги се прибира от турне в Братислава и Виена. Навън е тъмно и на влизане в София, при Божурище, шофьорът на микробуса не успява да види спрял на пътя самосвал. В последния момент извърта волана и ударът попада точно при Воронов, който е задрямал в този момент.
С него загива и режисьорът Гриша Михайлов, с когото са близки приятели, останалите се отървават с различни наранявания. „Колеги на татко от Младежкия театър са ми разказвали, че той е обичал много черния хумор. С Гриша Михайлов са били в една стая на това турне. Тръгвайки си от хотела, баща ми, който винаги държал да изглежда добре, се забавил. Тогава Гришата му викнал: „Айде бе, Стефане, какво толкова се бавиш?!“, а татко му отговорил през смях: „Да си взема един душ бе, Гриша, че като ни копаят, да сме чистички“.
Именно те двамата не стигат до София… Съдба!“, разказва синът на певеца – Александър, който тогава е бил 3-годишен. Днес той също като родителите си – майка му е Маргарита Бахчеванова, е актьор, а гласът му е популярен от дублажите на най-известните сериали у нас като „Спешно отделение“, „Малкълм“, „Грозната Бети“, „Семейство Сопрано“, „Щурите съседи“. Освен това е бил „глас“ на Робърт де Ниро, Дани де Вито и др.
Близките му дълго време крият от него за случилото се, за да го предпазят. Казват му, че баща му е на дълго турне в чужбина. Но всъщност има спомен за деня на катастрофата, макар тогава да не знае какво точно се случва. По това време той е в дома на Мария Никоевска – колежка на майка му в Младежкия театър. Докато си играят с дъщеря й Тони в детската стая, чуват викове и плач. След години майка му признава, че това е била вечерта, когато са й се обадили за Стефан. След като научава истината, дядо му по бащина линия Александър, на когото е кръстен, го води на гроба, в който сам е заровил сина си.
„Дядо решава баща ми да бъде погребан в мускетарския си костюм на Д’Артанян от „Тримата мускетари“ в Католическия парцел на Централните софийски гробища. Само там разрешили. И по стар руски дворянски обичай, нали имаме такава кръв, дядо го е заровил сам. Не е дал на гробарите да пипнат нищо. Когато бащата надживее детето си, не дай боже, според този обичай си го заравя сам…“, разказва наследникът на фамилията емигранти белогвардейци, в чиито вени тече кръвта на руските графове Воронови.
Преди фаталната катастрофа русокосият певец два пъти се разминава на косъм със смъртта. Първият и най-зловещ е самолетната катастрофа, в която загива легендарната Паша Христова, до която той трябвало да седи. Директорът на театъра обаче не го пуска на турнето. „Самолетът пада и баща ми хуква със свой приятел с една жигула към Първа градска болница, където карат жертвите на катастрофата. И по пътя не взимат завоя на „Раковски“ и се забиват в някакъв стълб или лампа, но зарязват колата и продължават тичешком към болницата. Там разбират, че Паша е загинала! По ирония на съдбата баща ми е погребан пред гроба на Паша. Всъщност техните гробове са един до друг…“, споделя Александър, който, пак по ирония на съдбата, е отгледан от най-близкия приятел на баща си – актьора Васил Бъчваров – Бъчи, за когото майка му се омъжва три години след катастрофата. Нелепото е, че Васил е трябвало да пътува със същия микробус, както е било на отиване, когато седи до Стефан. Но на връщане той се прибира по-рано със самолет и Воронов седи на неговото място в буса.
„Бъчи ми казваше често: „Там трябваше да седя аз! Ако бях останал и не се бях върнал със самолета тогава, аз щях да загина!“. С баща ми са били неразделни, по турнета – все заедно. Той ми е казвал, че баща ми е искал и майка ми да пътува с него заедно на това, оказало се последно негово турне, въпреки че не е участвала в този спектакъл. Тя обаче е отказала, защото е трябвало да остане да се грижи за мен.“
Стефан се ражда през следвоенната 1945 г. в малка вила край София. Наследник е на руско графско семейство, дядо му получава графската си титла за военни заслуги в Казан. Баща му е един от основателите на хокея в България и като малък Стефан замалко да стане хокеист. Тренира активно и стига до вратар на младежкия отбор по хокей на „Локомотив“. За музиката го открива Вили Казасян в популярното си матине „Микрофонът е ваш“ в залата на БИАД. Там Стефан изпява на френски няколко шлагера и залата избухва в аплодисменти. Почти веднага става звезда и превзема публиката в България, а по-късно и по света. За краткия си живот той е бил на турнета из цяла Русия, Куба, Африка, Чехия, Полша и т.н. Тъй като освен певец и артист е добър пантомимист, две години работи във френска Канада по покана на Роял Мим Тиътър. Песните му се въртят непрестанно по радиото и телевизията, фенове колекционират плочите му, момичетата го боготворят.
Въпреки зашеметяващия си успех от самото начало на кариерата си той решава да кандидатства във ВИТИЗ заради любимата си – актрисата Маргарита Пехливанова, и е приет от раз. „Бил толкова влюбен в майка ми, че е искал да бъде максимално близо до нея. Той бил вече млада естрадна звезда, когато влиза във ВИТИЗ – само и само да бъде до нея постоянно… Пък той е бил и доста хубав мъж! Почитателките са го причаквали пред зала „България“, пред Младежкия театър, пред зала „Универсиада“ – навсякъде, където е имал представления и концерти. Но той не е обичал много тълпите – като му свърши представлението, феновете го чакали пред входа на театъра на „Дондуков“, а той излизал през служебния вход откъм ул. „Малко Търново“ и бързал да се прибере вкъщи“, разказва синът му.
Преподавателката му проф. Надежда Сейкова си спомня, че ръководството на ВУЗ-а се притеснявало от неговата известност, но певецът бил скромен и не се държал като звезда.
Когато решават с Маргарита да се оженят, и двете фамилии настръхват. Родителите на Стефан очакват той да си намери жена с благородна кръв, а не артистка от Плевен. Затова те подписват тайно, по дънки в Благоевград, където Маргарита е по разпределение. Кум им става Георги Минчев, който свири с китара и хармоника сватбения марш.
