Има художници, които няма как да те оставят равнодушен, когато се взреш в творчеството им. Художници, които с поетиката на стила си, с индивидуалния си почерк, с чувствителността си улавят непостижими за профана откровения. Но откровения, чието възприемане, дори от неподготвения зрител, е не само лесно. То е човешко – свръхчовешко. Не са малко художниците, на които е отсъдено да си тръгнат рано от този изпълнен с несправедливост свят, но сред тях на малцина е дадено, това, което е дадено на феномени като Маргарит Цанев- Марго. А изложбата, която се откри преди дни в Берлин, е поредно свидетелство за несломимата способност на неговото творческо наследство да говори. Да преминава през десетилетията и да остава все така понятно за променящия се поглед на публиката. Поглед, влияещ се от всичко в така забързаното ни живеене.
Експозицията е подредена в Българския културен институт в германската столица и е съвместна инициатива с Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, галерия „Дебют“ и галерия „Стрелец Арт“, а неин куратор е Олимпия Даниел. Тъкмо тя посочва и факта, че експозицията презентира най-малко познатата част от творчеството на автора – акварелни пейзажи от ученическите му практики в София, Мелник, Копривщица и Тетевен. Въпреки крехката възраст, на която са правени – тогава Марго е между 15 и 18, работите му впечатляват със зрял поглед и стремеж към постигане на цялост и баланс. Към тях се прибавят и колекция от рисунки от студентските години, собственост на семейството на художника. Портрети, автопортрети, пейзажи, творби, които са своеобразна реакция срещу системата, някои от тях – свързани с религиозни или митологични теми и не на последно място – рисунки – размисли за любовта и смъртта. „Полет“ е изложба, която представя част от работата на автор с непокорен дух, отправящ предизвикателство към фалшивите доминиращи ценности през 60-те години на 20 век.
Българската поетеса и приятелка на Марго – Федя Филкова, преди години написа, че той „не приличаше на никого, наистина беше извънреден. Излъчваше светла, но властна енергия, с която ни покоряваше всички… После трагичната му смърт дойде толкова бързо, толкова неочаквано и толкова зловещо, че и днес потрепервам от спомена за онези зимни дни на 1969 г. Маргарит, студент трети курс скулптура в Художествената академия, не изпълнява специалната наредба на ръководството да махне брадата си – брадата като идеологически враг. Същевременно на него, Гражданина на света, не му е позволено да получи софийско жителство. И той си тръгва с рейса за Тетевен (където е родният му дом) на 3 януари, за да бъде открит в средата на март в подножието на един от тетевенските върхове, където две деца са тръгнали да си търсят кокичета“. Това обаче не е всичко. Неговите колеги ще организират веднага посмъртната изложба в клуба на Академията. Но още на четвъртия ден тя ще бъде закрита. „Страх, суматоха, разпити на колеги, самоубийството като протест не е позволено, нищо, че и животът не е позволен. В ранни сумрачни зори по стените на Академията и на Софийския университет, където аз тогава съм първи курс студентка и часовете ни започват в 7 сутринта, виждам как лепят некролози-позиви за Маргарит – само след час некролозите вече са свалени и стените са изчегъртани до основа, не трябва да има и следа“ – тревожно си спомня Филкова.
Днес са минали 56 години от тези събития. За своите 24 години жизнен път обаче художникът, макар и непристъпил никога в своята житейска зрялост, ни завещава завидно не само като обем, видово богатство и жанрове творчество, но по-важното, творчество, което приканва към вглъбяване. Вглъбяване, но не в уплаха, а в истински важните неща около нас – смелостта на обичаме.
Маргарит Цанев Иванов е роден в Тетевен на 30 октомври 1944 г. Завършва Художествената гимназия в София през 1964 г., а през 1965 г. е приет в Художествената академия, специалност „Скулптура“. През 1968 г. деканатът на Академията прекратява студентските му права за една година, което принуждава Цанев да напусне София. През януари 1969 г. Маргарит Цанев си тръгва от този свят. През годините приятелите на Маргарит инициират периодично изложби, с които напомнят за талантливия и рано тръгналия си автор. Издадени са и албуми с негови творби. През 2008 г. режисьорът и сценарист Иван Росенов завършва документалния филм „Марго и приятели“, посветен на живота и изкуството на Маргарит Цанев.
Приятел с планината
Федя Филкова
Януари.
Ранен следобед.
Планината все още се вижда.
Но вятърът притъмнява
и къщите на малкия град заблестяват –
трохи сред снега,
подхвърлени от щедра ръка.
Ти бавно изкачваш стръмната улица.
Всички врати
от всички страни
са толкова здраво залостени с преспи,
че не можеш дори у дома
да се завърнеш безшумно
и безшумно да оставиш на прага
уморената си душа.
Пламен В. ПЕТРОВ