Пиеса от неоспорима световна класа се появи в афиша на София. „Швейцария“ на австралийката Джоана Мъри-Смит, един от най-популярните съвременни драматурзи, чиито произведения се четат на повече от двайсет езика и се играят на три континента, е новият категоричен хит на родния „Бродуей“. Чудесният превод е на Златна Костова. На премиерата в Театър 199 се усещаше онова все по-рядко спохождащо ни колективно вдъхновение, обединяващо сцената и зрителите, което е блян за всяка трупа. Вдъхновение, идващо от хармонията между текста, превода му, режисурата, майсторството на актьорите, музиката и декорите. „Швейцария“ е завладяващ психотрилър, преливащ от загадки и черен хумор, както се полага на история, провокирана и посветена на една от най-големите майсторки в жанра. Или, както пише „Гардиън“, това е „интелигентен самореферентен поздрав към завладяващите криминални шедьоври на Патриша Хайсмит“.
Всичко започва, когато Патриша Хайсмит, живееща като отшелник близо до Локарно, на границата между Италия и Швейцария, отваря вратата на бункероподобната си къща в подножието на Алпите. В дома й, по чиито стени висят пистолети, ножове, пушки и всевъзможни оръжия, влиза загадъчният млад редактор Едуард Риджуей, който обявява, че е емисар на издателите й от Ню Йорк. Екстравагантно-откачената Патриша Хайсмит трябва да обещае един последен роман за емблематичния си и харизматичен герой Том Рипли. Така започва играта на котка и мишка, в която всеки от двамата е и ловец, и мишена и нищо не е това, което изглежда. Всичко е по Хайсмит, всичко е по Фройд – Патриша и Едуард са огледални образи, няма съмнение, че Риджуей се увлича по кръвожадния пример на Том Рипли, опитвайки се да влезе в подсъзнанието на създателката му. Неслучайно една от репликите е: „Най-ценното качество не е да обичаш или да бъдеш смел, а да се преобразяваш“. Защото никой не е този, за който се представя. Сред другите знакови фрази е „Започва ерата на посредствеността“, „Щастието е силно надценявано“, “Всеки носи злото, то се изявява, когато преминеш границите“, „Всеки може да убие. Въпрос на обстоятелства и нищо общо с темперамента. Хората стигат толкова далеч и е нужно съвсем малко, за да се изтласкат към ръба. Всеки. Дори баба ти. Знам това“… Пиесата обаче не е биографична, въпреки че в нея има не един и два фрагмента от битието на Патриша Хайсмит, яко подплатени от демоните й, с които са се сблъсквали хората от реалното й обкръжение.
Станка Калчева и Боян Арсов правят префинено-изпипан дует, умело режисирани от Владимир Люцканов. Изключително опитната актриса нито за миг не си позволява да доминира над младия си колега, който й партнира достойно, те са едно цяло. Елегантно маркират неизказаното за персонажите си – в еднакви безполови дрехи, бисексуални и настървени да докажат невъзможността на хомо сапиенса да се дистанцира от дявола. Джоана Мъри-Смит смело цитира факти от живота на Патриша Хайсмит, която пие от сутрин до вечер и не спира да сипе огън и жупел срещу евреи и католици, срещу Европа и Америка. Станка Калчева е повече от натурална като скандалната романистка, извайва я в изтънчено-философския-саркастичен стил на големите Невена Мандаджиева, Домна Ганева и Меглена Караламбова, без да им подражава, разбира се. В декорите на Венелин Шурелов и в музиката на Емилиян Гацов-Елби има и много кино, което е съвсем очаквано, когато във фокуса е Патриша Хайсмит, чиито Том Рипли няколко пъти оживява на големия екран.
След като Владимир Люцканов гледа „Чест“ на Джоана Мъри-Смит също в Театър 199, постановка на Ивайло Христов, започва да се интересува от творчеството на професорката от Австралия. Междувременно Станка Калчева влиза в атрактивната постановка на Николай Поляков в театър „София“ „Скрити лимонки“ по шест монодрами също на Джоана Мъри-Смит. Любопитството на Владимир Люцканов е разпалено докрай и той открива своя текст от Джоана Мъри-Смит – „Швейцария“.
Американката изследва в книгите си вината и греха
Любима авторка е на Алфред Хичкок, който екранизира романа й „Непознати във влака“
Патриша Хайсмит, която е родена през 1921 г. в САЩ, но умира 74 години по-късно в Локарно, е известна най-вече с психологическите трилъри, в които изследва природата на вината и невинността, на доброто и греха. През 1950-а тя публикува „Непознати във влака“, а на следващата година романът й е превърнат във филм на Алфред Хичкок.
„Талантливият мистър Рипли“ (1955) е първата от няколкото книги, представящи приключенията на изкусителния Том Рипли, който спи с жени и мъже и без угризения убива и приема самоличността на своите жертви. Той се превръща в най-известния герой на Хайсмит със своето умение да бъде съчувстващ садист и е повече от ясно, че авторката пародира нравите във висшето общество, където се става престъпник по силата на обстоятелствата.
Патриша Хайсмит е автор още на „Цената на солта“, на сборниците с разкази „Черната къща“ и „Приказки за природни и неестествени катастрофи“, а нейните дневници и тетрадки, обхващащи половин век, излизат през 2021 г. Сред водещите й теми независимо от жанра – фентъзи, ужаси или комедия, са погубената идентичност и двойствеността.
„Убийството в ръцете на Патриша Хайсмит се случва почти толкова небрежно, колкото удрянето на калник или пристъп на хранително отравяне“, пише Робърт Тауърс в The New York Review of Books.
През 60-те Патриша Хайсмит заявява, че „изкуството няма нищо общо с морала, конвенцията или морализацията“. Неслучайно книгите й могат да бъда изучавани от студентите по психология и психиатрия. Но според анализаторите на творчеството й, Патриша Хайсмит откровено се приобщава към екзистенциализма, до Жан-Пол Сартр и Алберт Камю. Освен всичко друго, в книгите си подлага на дисекция социално-политическите настроения към хомосексуалистите от 80-те и 90-те години. Греъм Грийн коментира, че героите в романите на Патриша Хайсмит са ситуирани в клаустрофобичен и ирационален свят, който застрашава дори читателите.
Албена АТАНАСОВА