„Старият дъб” (The Old Oak), 2023, Великобритания/Франция/Белгия, режисьор Кен Лоуч, продуцент Ребека О’Брайън, сценарист Пол Лавърти, оператор Роби Райън, музика Джордж Фентън, в ролите: Дейв Търнър, Ебла Мари, Клеър Роджерсън, Тревър Фокс. Награди: на публиката от Локарно, за филм от Гент, за филм и мъжка роля от Валядолид.
2016. Североизточна Англия. Едновремешно миньорско село сега е окаяно място. Има единствена кръчма – окичената със снимки от миналото „Старият дъб”, където постоянните клиенти висят по на бира. Собственикът Ти Джей Балантайн (Дейв Търнър) е самотен възпълен добряк. Живее отгоре. Едва свързва двата края, но е отзивчив за всеки проблем. В селото докарват група сирийски бежанци. Зеленоокото момиче Яра (Ебла Мари) снима от автобуса. Недоволен местен юнак й счупва фотоапарата. Той е свиден спомен от баща й, който лежи в сирийски затвор. Ти Джей я поканва в „Старият дъб”, показва й фотоапарати на чичо си, продава два от тях и успява да й върне нейния поправен. Тя още по-ентусиазирано снима хора и места. Дори изложба прави. Постоянните посетители са недоволни от сърдечността на Ти Джей към сирийците. А когато заедно с Яра и активистката от селото Лаура (Клеър Роджерсън) организират безплатен обяд на бежанците и местните деца, решават да отмъстят…
За пореден път британският ветеран Кен Лоуч (1936) ни запраща в глухата провинция, за да представи не само аспекти от мултинационалното британско живеене, а и да ни стопли с човечност. Във филма, както обикновено при него, са снимани натуршчици. Симпатичният Дейв Търнър е за трети път с Лоуч – след епизодичните роли в „Аз, Даниел Блайк” (2016) и в „Извинявайте, че не ви намерихме” (2019) сега е в центъра на действието и се справя с естественост и отвореност. Непринудено му партнира младата дебютантка Ебла Мари. Кен Лоуч е отново със своите съмишленици Пол Лавърти, Ребека О’Брайън, Роби Райън, Джордж Фентън. Историята е разказана колкото семпло, толкова и динамитно.
„Старият дъб” изтръгва без напън съчувствие и съпричастност. Неуморният левичар Кен Лоуч и на 86 не се отказва да защитава онеправданите – след забавната подривна социална драма „Ангелският дял“ (2013), абсурда на бюрокрацията в Обединеното кралство „Аз, Даниел Блейк”, дискредитацията на устоите на британското общество „Извинявайте, че не ви намерихме”, сега идва ред на отношението към сирийските бежанци. И го прави с дързък реализъм и непоколебим хуманизъм. С разбиране и остроумие.
Прочул се с „Кес“ (1969) и „Семеен живот“ (1971), Кен Лоуч е твърде активен режисьор, колкото и да се заканва, че приключва с киното – в момента работи над нов филм. Доскоро не бях сред френетичните му почитатели – от 90-те насам има твърде патетични и декларативни опуси на разни социални теми, включително и разправа с дрогата сред тийнейджърите в „Сладките шестнайсет“ (2002). Но напоследък е и актуален, и разтърсващ. „Аз, Даниел Блейк“ му носи втората „Златна палма“ – след епичния „Вятърът в ечемичените ниви“ през 2006.
„Старият дъб” също е в конкурса на миналогодишния Кан, но няма награда. Е, не е сред най-силните филми на Лоуч. Но излъчва надежда в оскотяло време.
Геновева ДИМИТРОВА
