Кристина ПАТРАШКОВА
Румен Радев и „Прогресивна България“ нанесоха звучен шамар на досегашната власт. Спечелиха убедителна победа, бременна с надеждата, че нещо може да се промени към по-добро. Какво трябва да стане, знаят всички – разглобяване на корупционния модел, съдебна реформа, нов бюджет. Геополитическите капани пред властта са безброй във време, в което Европа се опитва да си върне достойнството, Тръмп взема все по-непредвидими решения, а опитите да бъде ликвидиран не секват. Войната с Украйна и Иран е поставила куп мини в полето на света, израелци и палестинци са настръхнали един срещу друг, Ормузкият проток превръща горивата в злато, цените у нас достигат космически висоти, финансови резерви в държавата май няма.
Че ще бъде трудно, няма спор. И най-малкото разочарование ще бъде като клечка кибрит, която ще подпали сеното на очакванията. Но покрай сложните геополитически, икономически, финансови и вътрешни проблеми за пореден път културата и образованието са напът да останат девета дупка на кавала. Каквато са били традиционно през всичките години на прехода. През цялото това време бюджетът за култура така и не успя до достигне заветния 1 процент, предупрежденията на директорите на театри, че цялата финансова система в сферата на изкуството е сбъркана, останаха като глас в пустиня. Галериите от години нямат средства да попълват сбирките си, заплатите на симфоничните оркестри са жалки. Всички културни министри, които се изредиха напоследък, не промениха нищо в старомодната и прогнила система на арт институциите. Защото хората на изкуството не са заплаха за никого. Артисти, художници и писатели няма как да блокират магистрали, а и да спрат да работят, няма да катурнат правителството.
Това пренебрежение към културата и образованието е в основата на духовната мизерия, в която затъваме. Как никой от досегашните управници не осъзна, че животът ни може да бъде променен само от интелигентни и образовани хора, които правят смислени избори в живота. Защото те могат да анализират, да предвиждат, да правят асоциации с миналото и да избягват стари грешки. Всички днес имаме нужда от помощ, а изкуството често е най-добрият терапевт.
Културата и образованието отдавна са изтласкани в ъгъла на обществото. На техните представители се гледа като на романтични наивници, които вярват, че могат да променят възприятието за света чрез познание, послания от сцени, галерии и концертни зали. Животът става все по-забързан и егоистичен. Лансират се всякакви начини за бързо печелене на пари чрез инфлуенсърство и монетизиране на евтина популярност. В сутрешните блокове на телевизиите почти никой не кани режисьори, актьори и художници или ако го прави, се вълнува от поредното им пътешествие или нова любов, а не от творчеството им. Смятат, че ако го направят, няма да е рейтингово. Вместо това спорни анализатори, политици и икономисти влизат от студио в студио, изживявайки се като хора, които могат да подредят нещата не само у нас, но и по света. Добре че нямат тази възможност.
Да, времето е прагматично, но без духовност и култура нищо не може да се промени. Обидно е в епоха на технологичен бум, дигитални двойници на реални хора и устрем към Луната и Марс у нас попфолк изпълнители да продават билетите за концертите си в „Арена 8888 София“ само за няколко часа. Който иска, да им припява и да се поклаща в специфичния ритъм на жанра, но все пак съществуват Шекспир, Гогол, Чехов, Сервантес, Пикасо, Моне, Веласкес, Пучини, Верди, Равел.
По света хората са облагодетелствани да гледат постановки на световни режисьори, да се наслаждават на забележителни ретроспективи на световни артисти и експозиции на съвременни художници. У нас тепърва трябва да се създава вкус към културата у джензитата, че и милениалите. Колкото и да се променя светът, а изкуственият интелект да завладява нови територии, познанието и изкуството са незаменими. Те пак могат да станат модерен културен код, в какъвто се превръщат в много държави по света. Но затова трябва да се положат усилия от държавата и културното ведомство.
Затова е много важно кой ще е бъдещият министър на културата. И дано е човек, който има куража да разбута остарялата система за функциониране на културните институти. Дано и в новия бюджет да се отпуснат достойни средства за тези, които ни сочат пътя чрез литературата, постановките, картините.
На мнозина подобен призив може да звучи неактуално. Защото сме се докарали дотам да мислим, че животът е само пълен хладилник, пътешествия до екзотични дестинации, скъпи тоалети, качествено шампанско и стриди. Няма лошо да можеш да си ги позволиш. Ако обаче си човек, който не е прочел една книга през годината, не си видял една изложба и не си се насладил на един концерт, ти си духовен примат и маргинал. И най-вероятно си гласувал за себеподобен, защото се припознаваш в него.
Не очаквайте тогава нищо да се промени за по-добро. Който и да дойде на власт.