„Финикийската схема“ (The Phoenician Scheme), 2025, Германия/САЩ, режисьор Уес Андерсън, продуценти: Уес Андерсън, Джеръми Доусън, Джон Пийт, Стивън Рейлс; сценарий: Роман Копола, Уес Андерсън; оператор Бруно Делбонел, художник Адам Щокхаузен, костюми Милена Канонеро, композитор Александър Деспла, в ролите: Бенисио дел Торо, Мия Трипълтън, Майкъл Сера, Том Ханкс, Скарлет Йохансон, Бенедикт Къмбърбач, Матийо Амалрик, Ф. Мъри Ейбрахам, Уилям Дефо. Показан на „Киномания“
Всеки филм на безподобния независим тексасец с европейски вкус Уес Андерсън е тръпно очакван. А той живее в Париж. „Финикийската схема“ е банално заглавие, но всичко на екрана е откачено. Потопен е в миналото, подобно на „В царството на пълнолунието“ (2012), „Грандхотел Будапеща“ (2014) и „Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ (2021). През 50-те години на ХХ век индустриалецът-авиоконструктор и мошеник Анатол За-за Корда (Бенисио дел Торо) за пореден път оцелява в самолетна катастрофа. Решава, че ще остави богатството си на единствената си дъщеря Лийзел (Мия Трипълтън), посветила се на монашески живот, след като той я е пратил в манастир след смъртта на майка й. Предоставя й разни кутии за обувки, пълни с идиотщини. Лишава от наследство деветимата си сина и поема с Лийзел и учителя по биология, който впоследствие се разкрива като американски шпионин (Майкъл Сера), на бизнес пътешествие из Близкия изток – Корда има гигантски планове за проект в измислената държава Финикия и се среща с разни луди в опит да ги направи инвеститори. Междувременно на екрана се сменят интертитри с калкулации на проценти. Лийзел е безразлична към амбициите на баща си, интересува я само дали е убил майка й. А когато отива при игуменката на манастира, онази на бърза ръка я пуска да си ходи в светския живот, но не се отказва от парите на Корда. Филмът е разделен на глави, стелят се и „божествено“- брадати халюцинации на Корда в черно-бяло… Епилогът е най-симпатичен.
Шокиращо е, че този път сюжетът на Уес Андерсън и Роман Копола е цялостен, а не фрагментиран, както обикновено. Маниашки декориран в ретро ексцентрика, бъкан от актьорски величия (невероятни Бенисио дел Торо и Мия Трипълтън, дъщеря на Кейт Уинслет) и остроумни словесно-музикално-визуални шрапнели, „Финикийската схема“ връхлита като сладко-страшна приказка за амбиция и тарикатлъци, шпионство и семейни ценности, късмет и кръв. Шеметни епизоди се изливат пред погледа като водна каскада, а уникалното въображение на Уес Андерсън ги омотава в пъзел от професионализъм, лудост, носталгия…
Колоритът е изумителен, разбира се, но този път операторът Робърт Д. Йоман е сменен с Бруно Делбонел, който ни омая с виртуозна ирония още в „Невероятната съдба на Амели Пулен“ (2001) на Жан-Пиер Жьоне. Тъкмо да си помислиш, че ти доскучава и хоп – изскача следващата ексцентрика.
Поклонник на европейските майстори, симетрията и детайла, щурият Уес Андерсън, въпреки куриозността на задевките и плисъците на въображението, в този филм изглежда леко уморен. И все пак е хаплив със съвременните си внушения. Женен за ливанка от САЩ, той е посветил „Финикийската схема“ на тъста си Фуад Малуф. Не мога да подмина факта, че субтитрите на филма се сменят светкавично, а във филма всички се надвикват.
Между другото, на 21 ноември в Музея на дизайна в Лондон беше открита изложба, посветена на творчеството на Уес Андерсън. Колекцията, която той е събирал в продължение на 30 години, включва над 700 предмета, включително редки кадри от снимачната площадка, дрехи на герои, чернови на сценарии и скици на главните герои в неговите филми. Ще продължи до 26 юли 2026 г.
Геновева Димитрова