Светът на киното остана без унгарския виртуоз Бела Тар, известен с експерименталните си и арт хаус филми. Творчеството му се отличава с философски теми и песимистична гледна точка за бъдещето на човечеството. Снима и натуршчици, и Тилда Суинтън. Киното му на моменти може и да изнервя с дължини – дори да не е седем и половинчасовия „Сатанинско танго“ (1994), но и през тях съумява да се просмуче в зрителските пори. Гледаш в захлас повтарящи се действия, жестове, дъжд, вятър… През тях и през монтажа им създава метафизичен ритъм, уникално усещане за среща на времето и чувствата. Има девет пълнометражни и един телевизионен филм.
Огромна е разликата между „Семейно гнездо“ (1979) и „Торинският кон“ (2011) – колкото първият е социална гротеска, заснета с трескава камера, толкова последният е висша проба бутиково кино, реабилитиращо онази негова фанатична изразност, без която е невъзможно да го мислим като изкуство. Покъртителен филм. Вдъхновен е от легендата за Ницше, втурнал се като спасител на бит от каруцаря си кон в Торино през 1889 г., след което е настанен в психиатрична клиника, където умира 11 години по-късно, без да проговори. За разлика от създателите на конвенционално кино, унгарският майстор и дългогодишният му сценарист Ласло Краснахоркаи прилагат митичната случка като задкадров пролог. И филмът се впива във въпроса „Какво е станало с коня?“. И, воден от ницшеанската теза „Бог е мъртъв!“, преобръща шестте дни на Сътворението в шест дни на Гибелта. Съкрушителна поанта на уникално творчество. През 2016 г. гостува на София Филм Фест и получи наградата на София. През 2025 г. писателят Ласло Краснахоркаи, с когото работи Бела Тар в последните си пет филма, получи Нобелова награда за литература.
Геновева ДИМИТРОВА