Тайният, скрит и недовършен роман на Ваня Петкова „Бог е Любов. Житие на една свята грешница“ излезе в чест на 80 години от рождението на известната поетеса със знака на „Книгомания“. „Зная, че това искрено и кърваво писание няма да бъде публикувано. А може би ще се случи един ден“, споделя Ваня Петкова още през 1989 година.
В десетки страници амазонката на българската литература, както я наричат, изповяда моменти от битието си. Действието се развива в България през 70-те години на ХХ век. Психиатърката Олга Житска присъства на концерт на нашумялата певица Нина Котленко – събитие, което ще промени живота ѝ завинаги. Случайността ги среща и Нина поверява на Олга дневника си, разкриващ разтърсваща история за чувствата, страховете, приятелството и свободата. Мнозина ще видят в Нина Котленко самата Ваня Петкова – брак с арабин, мургава щерка, седем езика.
Написан между 1977 и 1989 година, романът е базиран на реални събития от живота на Ваня Петкова. „Защо грешница и защо свята? Къде е границата става ясно от тази изповед лабиринт от мисли, събития, герои и преживявания“, коментира Оля Ал-Ахмед, дъщеря на Ваня Петкова и редактор на романа. Именно журналистката намира ръкописа в скривалище в дома на поетесата в село Езерово, където тя прекарва последните девет години от живота си. Открива го между кутията с писма, които световният руски поет Евгени Евтушенко й е писал в рими, плочата на легендарния бард Булат Окуджава с посвещението „На Нейно величество Ваня с много любов“, снимките с Фидел Кастро, Елисавета Багряна, Георги Джагаров, Дамян Дамянов, Николай Гилен и много други величия… Между наградите, сред които е и номинацията на Гинес за 45-минутния рецитал в самолет на „Аерофлот“, между доносите, заповедите за уволнение, реликвите, събирани от цялата планета. Към ръкописа е прикрепена кратка бележка: „Да се публикува след смъртта ми“.
„Бог е любов“ е незавършен откъс от един бърз, кратък и наситен живот, който изгрява като факла и рязко угасва, оставяйки много въпросителни. Разказ за борбата против атеизма и режима, който бавно убива, против разделението и нетолерантността. „Разказ, разобличаващ фалшивата земна плътска страст и разкриващ пътя към светлината, към най-святата и вечна любов – тази към Бог“, казва още Оля Ал-Ахмед. „Книга като тази не се пише нито в кабинети, нито на бюро, нито за един ден. Тя се пише цял живот – върху разранено коляно, което боли, и с ръце, които някога са били нежни, но вече са втвърдени от мазоли. В нея любовта избива като нежно красиво цвете, което после е утъпкано от тежките ботуши на завистта, изневярата, похотта, от всичко, което го докосне. „За съжаление, на Ваня Петкова й е писано да живее в свят, в който сивотата е свещена. Всичко извън нея е ерес. Дори любовта. Да се влюбиш и омъжиш за човек от друга държава, с различна вяра и цвят на кожата веднага те подрежда в съмнителен обществен черен списък и те прави еретик. Вярно, че в лозунгите обичаме черните и сме солидарни с тях, но споменатото общество отдавна не вярва на лозунги“, коментира журналистът Исак Гозес. Неслучайно в бележките си Ваня Петкова споделя, че пише романа в продължение на 20 години, „вдъхновена“ от ударите, от милиционерските разпити, от расистките обиди, сипещи се върху нея и семейството й. Пише го тайно и дори най-близките й не знаят за него.
Ваня Петкова е низгверната от партийната организация на писателите заради религиозните си убеждения, като внучка на белогвардейски генерал и съпруга на тъмнокож чужденец. Родът ѝ води началото си от Ростов на Дон, където дядо й Иван Скендербегов е генерал с 12 кръста за храброст, бащата на дъщеря й е нубиец.
Ваня Петкова превежда от руски, украински, арабски, арменски, сръбски и испански, членува в Световната организация на жените поети и артисти в Лондон. Изнася над 800 музикални поетични авторски рецитала. Преди 15 години отлита към Сириус, от където казва, че е дошла. Отива си обидена на родината, която я предава, на колегите, които я ненавиждат заради таланта й, на псевдо приятелите.
Дизайнът на книгата е на Джозеф Ал-Ахмад, внук на авторката. Съюзът на българските писатели учреди и национална награда за поезия „Ваня Петкова“. На премиерата в „Перото“ актрисите Михаела Павлова и Мария-Радена Божкова пренесоха зрителите в няколко епизода от сюжета на тази истинска история.
Албена АТАНАСОВА
