Пламен В. ПЕТРОВ
Препоръчваме ви
Париж възхитен от българските килими
Един от най-впечатляващите паметници на средновековното изкуство по българските земи безспорно е Боянската църква, която е и част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО у нас. Там в цикъла от образи, посветени...
Ателие
Контрабандата, описана в картички
В алтернативното младежко пространство за култура „РеБонкърс“ във Варна на 7 септември миналата година бе открита изложбата „Картички и контрабанда“, опит за творческа работа на съвременните артисти Аарон Рот и Никола Стоянов. Тогава експозицията...
Ателие
Дило Дилов в света на постимпресионизма
В страниците на вестник „Народна култура“ на 6 юни 1959 г. художникът Ненко Токмакчиев отбелязва, че в Плевен е подредена изложба с тридесет живописни творби, в които авторът им и успял да излезе от...
Ателие
Забравен ли е днес Бенчо Обрешков?
За Бенчо Обрешков е писано много, а оценките за него се обединяват изключително около определението „водач на модернизма“ в историята на българското изкуство от ХХ век. По думите на големия Кирил Кръстев изкуството на...
Ателие
Георги Баев – поетът на морската шир
През 2024 година се навършва век от рождението на именития художник Георги Баев – и това дава повод на екипите на община Бургас и на Националната художествена академия да обединят усилията си в опит...
Скулптура
Александър Козарев – скулпторът, който си отиде с ограбена душа
Колкото и да се променя настоящето ни, белязано от виртуално живеене, изкуствен интелект и все по-изкуствено чувстване, забравата продължава все така да ни съпътства. Всъщност тя се изостря все повече, а свързаното с това...
Ателие
Защото на сърцето облекло е лицето
„Бе лунна студена нощ. Алексей Иванич Романсов изтръска от ръкава си зеленото дяволче, внимателно отвори вратичката и влезе в двора. – Човекът – философстваше той, като заобикаляше помийната яма и пазеше равновесие — е...
Ателие
Разходка в приказния свят на Иван Димов
„Аз обичам миналото си, горд съм с произхода си от калта, от селото. Врекох се да му служа с цялото си можене и така ще бъде. Тъга – не виждам нищо тъжно в това...


