- Нада НЕШЕВА
Новата инсталация на мястото на мавзолея в София е на път да бие всички рекорди по тъпотия и наглост досега. Тя представлява „изречение“, написано със светещи букви, подредени в кръг. То гласи „Между миналото, което е напът да се случи и бъдещето, което вече е било“. Автор на „творбата“ е Красимир Терзиев.
Сам по себе си въпросният надпис е меко казано глупост и не означава абсолютно нищо: „миналото, което е на път да се случи“, според автора се отнася до нашата склонност да си преправяме миналото и да живеем в него. „Бъдещето, което вече било“ – това са нашите дигитални и не само пътешествия напред във времето, „обяснява“ Терзиев. Подобни „скъпоценни“ мисли може да роди само човек, който не си е направил труда да рефлектира и една минута върху същността на времето, нито пък да прочете поне елементарна философия по темата. Човек, който възприема минало, настояще и бъдеще в техния най-вулгарен смисъл. Под вулгарен във философията се приема именно процесът на елементаризиране на едно понятие, свеждането му до битова сетивност, без да се замислиш дали нещата са такива каквито изглеждат. Самият Терзиев вещо ни обяснява от телевизора, че времето е линейно, състои се от минало, настояще, бъдеще, но напоследък нещата се били объркали и ние все по-често се местим „дигитално“ ту в миналото, ту в бъдещето. Сякаш досега паметта на хората е била непокътната, те са живеели само в едно време /настоящето/ и то се състои от поредица от моменти. Никой никога не е казвал, че историята се пише от победителите или че тя се повтаря – като фарс или трагедия. Никой никога не е говорил за подсъзнание, несъзнавано, за навика като начин да „прегънеш“ времето. Бергсон никога не е написал „Материя и време“, нито пък Кант се е раждал на тази земя.
Бих искала да знам какво собствено изучават в катедра културология в Софийския университет, където Красимир Терзиев е получил докторска степен, че вярват в глупости като линейно време, неповторимост на миналото и където подобни елементаризми минават за мислене.
МЕЖДУ НАХАЛСТВОТО И НЕКАДЪРНОСТТА
Цената на тази светеща мисъл, платена от данъците на столичани, е 100 хил. лв. Това разбира се е само материалната цена, защото софиянци плащат и с унижението, което им причинява за пореден път културната програма на общината – да гледат тази глупост пред очите си. Плащат и с неудобството да се стремят всеки път да заобикалят мястото, за да не си причиняват въпросното унижение. Подобна глупост, натрапена като велика мъдрост, е оскърбление за всеки средно интелигентен човек.
По-голямата изненада идва от факта, че тази скъпоценна мисъл на Терзиев всъщност е заглавие на собствената му книга – каталог, издадена през 2017 г. Тя е била заглавие на неговата изложба в Националната художествена галерия през 2015 г. с куратор Яра Бубнова. Тоест столична община дори не е дала 100 хил. лв. за уникално произведение, а един вид е купила нещо „втора ръка“, като е „платила правата“ върху тази простотия, за да ни я натресе в центъра на София. Някое прекрасно заглавие на Маркес или Умберто Еко щеше да им излезе по-евтино и да бъде далеч по-смислено. Т.е., на нас, данъкоплатците щеше да ни излезе по-евтино да ни спести униженията.
