На 11 април 2025 г. светът на киното загуби една от своите легенди – Тед Кочев, известен в Холивуд като Тед Кочеф (Ted Kotcheff), почина на 94-годишна възраст, съобщи неговият племенник Джонатан. Канадският режисьор с български корени оставя след себе си впечатляващо наследство, обхващащо над половин век с филми, които промениха жанрове и докоснаха милиони зрители по света.
Роден като Величко Тодоров Кочев на 7 април 1931 г. в Торонто, Канада, Тед е син на български емигранти. Баща му е от Пловдив, а майка му – от село Въмбел, днес в Гърция, но израснала във Варна след бягството на семейството й заради Балканската война. Родителите му се запознават в Канада по време на демонстрация през Голямата депресия, но се развеждат, докато Тед е още дете. Въпреки това българската култура остава дълбоко вкоренена в живота му. „Вкъщи говорехме на български, ядяхме баница, боб и леща. Домът ни в Торонто беше като пловдивска къща“, споделя той в интервю през 2016 г. През същата година Кочев получава българско гражданство, което приема с вълнение, заявявайки: „Аз съм българин и винаги съм бил българин!“.
Кариерата на Кочев започва в ранна възраст. На 24 години той вече режисира за канадската телевизия. След това се премества във Великобритания, където работи за телевизия ABC и поставя театрални пиеси. Пробивът му идва с филма Two Gentlemen Sharing (1969), първия британски филм, избран за фестивала във Венеция. Следва Wake in Fright (1971), заснет в Австралия, който става първият австралийски филм на фестивала в Кан и до днес е смятан за класика.
През 1972 г. Кочев се завръща в Канада, за да режисира The Apprenticeship of Duddy Kravitz (1974), който му носи „Златна мечка“ на Берлинския филмов фестивал и номинация за „Оскар“ за най-добър сценарий. Филмът с участието на Ричард Драйфус е сред най-значимите в канадското кино. Следват хитове като Fun with Dick and Jane (1977) с Джордж Сегал и Джейн Фонда, North Dallas Forty (1979) с Ник Нолти и Joshua Then and Now (1985), отново по роман на Мордекай Ричлър.
Най-голяма слава обаче му носи „Рамбо: Първа кръв“ (1982), с който Кочев превръща Силвестър Сталоун в киноикона. Филмът не е просто екшън, а дълбока история за травмите на ветераните от Виетнамската война. „Исках да покажа трагедията на Рамбо – човек, който иска да бъде приет“, казва режисьорът. Сред другите му хитове е комедията Weekend at Bernie’s (1989), която се превръща в култова класика. Кочев е и продуцент на сериала Law & Order: Special Victims Unit, оставяйки своя отпечатък и в телевизията.
Кочев работи с някои от най-големите имена в Холивуд – Силвестър Сталоун, Джейн Фонда, Джордж Сегал, Ричард Драйфус, Ник Нолти, Джийн Хекман и Патрик Суейзи (Uncommon Valor, 1983). Във Великобритания режисира Ингрид Бергман в The Human Voice по Жан Кокто. Неговият талант да води актьорите и да разказва истории го прави изключително търсен от звезди и големите студиа.
Кочев посещава България за последно през 2017 г., когато е гост на „София Филм Фест“. Тогава той представя панорама от свои филми и издава автобиографията си „Моят живот в киното“ на български език. В Пловдив застава пред бащината си къща развълнуван, но и с тъга, че не може да я посети отвътре. „Много съжалявам, че няма кой да ми отвори“, споделя той през сълзи.
Дори на 90-годишна възраст Кочев не спира да мечтае за нови филми. Голямата му страст беше да заснеме филм за цар Борис III и спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. „Това е история за кураж и морал. Ако повече хора бяха като него, светът щеше да е по-добър“, казва той през 2021 г. Сценарият е готов, но пандемията спира проекта. Друг негов замисъл е филм за съдбата на българите от Беломорска Тракия и Егейска Македония, вдъхновен от семейната му история.
Тед Кочев оставя след себе си не само филми, а и пример за страст към изкуството и гордост от корените си. Носител на „Златна мечка“, номинации за „Оскар“ и „Златна палма“, той е режисьор, който умее да съчетава екшън, драма и комедия с човешка дълбочина. За България той е символ на успеха, постигнат с упоритост и връзка с родината.
„Киното е моята първа и най-голяма любов“, пише Кочев в автобиографията си. Днес светът скърби за него, но неговите истории ще продължат да живеят от екрана.
Красимир ИВАНОВ, Рим