В Художествената галерия на стария Созопол публиката на „Аполония“ ще се срещне с авторите на три романа, за които се говори вече почти година, а тепърва ще бъдат превеждани на чужди езици. Творбите на Владимир Зарев, Красимир Димовски и Радослав Бимбалов бяха представени подобаващо и във „Филтър“ – обединява ги дебатът за отговорността на човека пред Бога.
„Тезеят в своя лабиринт“ на Красимир Димовски спечели голямата награда на Фонд „13 века в България“. В нея авторът пита „Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? „В селото на света писателят не играе ролята нито на попа, нито на даскала, нито на кмета. Той не кади тамян, не възпитава назидателно, не политизира. В селото на света, поне според мен, писателят има съвсем друга роля. Да очовечава човечеството“, твърди Красимир Димовски. А Тезеят, неговият герой, казва: „Не можеш да спасиш този, който не иска да бъде спасен. Аз да не съм Христос, че да спасявам насила!“.
Владимир Зарев, един от доайените в съвременната ни литература, чиито романи се четат в цяла Европа, отива още по-далеч в търсенето на спасението. За „Аз слязох“ той споделя: „Непрекъснато съм разсъждавал по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? Защо тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество? Мъчи ме и въпросът защо Бог изпраща на земята, за да разреши проблема за властта, и човек, и Бог?“.
„Ти, подобие мое“ на Радослав Бимбалов е за общество, плашещо напомнящо нашето, което официално обявява състраданието за недъг и престъпление. „Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас – не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най-ценното ти откритие – думите, биват ползвани за шумна омраза“. Дано да е антиутопия, надява се Бимбалов.
Албена АТАНАСОВА