Страхотно преживяване е международният фестивал за документално кино Родопи филм фест (RIFE) с директор Христо Бакалски и автор на идеята Димитър Дерелиев. От 9 до 12 юли се проведе шестото му издание. Организира се от Бул Док ЕООД и Фондация RIFE. Подкрепен е от Националния филмов център и Министерството на културата. Официални партньори са Община Смолян и Гьоте-Институт България. Патрон е посланикът на Германия Н. Пр. Ирене Мария Планк, която също бе в Смолян. Входът е безплатен. Находчив и остроумен е плакатът на фестивала – гардже с шапка и клонче. Още са в очите ми боровете на Смолян и двете теленца с крава в двора на хотел „Кипарис”.
Тази година програмата с 50 филма от цял свят бе селектирана под мотото „Спектакъл „Политика”. Големите обществени трусове са проектирани в индивидуалните преживявания на хора от различни националности, обединени от страданието. За първи път имаше Форум „Критика” със студенти, пред които филмовите критици Людмила Дякова, Деян Статулов и моя милост имахме мастърклас, а младите хора гледаха филми и ще пишат текстове за фестивала. За трети път избрани заглавия бяха качени в Neterra TV.
Селекцията – с малки изключения, е интересна, разнообразна и актуална и прави RIFE важен фестивал. Прожекциите отново бяха паралелни в амфитеатъра на открито пред Регионална библиотека „Николай Вранчев” и в киното в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”. Присъстваха някои от създателите на филми. Рекламата на фестивала отново куцаше, но залата се напълни за „Рифенщал” (Германия, 2024) на Андрес Вейел, за който съм писала във „Филтър”, и за конкурсния израелски „Слънчев залив” (2025) на Идо Вайсман.
„Слънчев залив“ е взрян в трима обитатели на каравани зад луксозните хотели на Ейлат – маргинали, пристрастени към самотата си в незаконен къмпинг. Единият е пристигнал тук, за да възстанови връзката с баща си. Другият е с кучета, посттравматичен синдром и паник атаки след военна служба в Газа. Третата е 71-годишната Това, имигрантка от Англия, която е отгледала седем деца, а сега се радва, че може да прави каквото си иска. И тримата пушат. И са изселени от властите. Интересно и вълнуващо наблюдение върху живеенето в южния край на Израел. Филмът е дебют в пълнометражното кино на младия Идо Вайсман, който беше в Смолян.
Журито за пълнометражния конкурс (13 филма) бе в състав: Боряна Пунчева (България, председател), Даниел Кьотер (Германия), Елене Микаберидзе (Грузия), чийто прекрасен и остроумен филм „Боровинкови мечти” гледахме м.г. (и за него съм писала).
Голямата награда спечели „Минало продължително в бъдеще време“ на Фирузе Хосровани и Мортеза Ахмадванд (Иран/Норвегия/Италия, 2025). За режисура бе отбелязан „Риба прелетя над главите ни“ (Ливан, 2025) на Дима Ел-Хор. Почетни дипломи бяха присъдени на „Пророчески сън“ (Япония, 2026) на Нао Йошигай и на „Прах от звездите“ (Германия, 2025) на Нилс Ебервайн, който също беше в Смолян. За съжаление, не успях да гледам нито един от тях. Жалко, че сред официалните награди не намери място чудесният и духовит филм на Никола Бошнаков „За няколко бучки сирене” (България, 2026), за който също съм писала. Той получи специален диплом от МС ТОНСТУДИО – Офенбах.
Затова пък успях да видя почти всички късометражни (20) и среднометражни (5) филми. Журито в тази категория бе в състав: Лиза Боева (България), Керем Сойълмаз (Турция) и Витезслав Хованец (Чехия). И съм солидарна с техните награди. В среднометражния конкурс победи „Галина Василиевна не е съгласна” (Русия, 2025) – темпераментен портрет на 81-годишна жителка на Екатеринбург, чиято активност респектира. Първо е инициатор на свалянето на оградата за строителство на църква в градския парк, а после неуморно излиза на „своето място” с лозунги против войната на Путин в Украйна. Разказва пред украинска журналистка, че децата й са на противоположното мнение, а когато я глобяват с 300 хиляди рубли (3 000 евро), парите са събрани за един час.
Почетен диплом бе присъден на филма „Общински съветник“ (България, 2026) на Адела Пеева и Антоний Дончев. Фокусиран върху Косто Томов – най-младият общински съветник в Мездра и страната, филмът представя местната власт като кошер за нерешени проблеми. Внук на ексдепутата Тома Томов, ромът Косто има амбиции да бъде като дядо си, да изкарва пари, да се издига… Болезнено актуален филм.
В късометражния конкурс победи „Граница“ (Естония, 2025) на Саша Шпроцер. Девойка изминава 80 км пеша, за да посети гроба на баба си. Крачи уверено, наблюдаваме я в гръб, зад кадър звучат нейни тревожни въпроси – за границите и идентичността. Когато стига до целта си, най-сетне виждаме лицето й. Оригинален и въздействащ филм.
Наградата за режисура на късометражен филм бе присъдена на Жорж Енрике Гонзалес Венегас за есеистично-семейния „Скръбен спомен“ (Мексико, 2025). Почетен диплом получи „Инга“ (Полша, 2025) на режисьора Кшищоф Копчински, един от гостите в Смолян. Филмът проследява адаптирането на малката Инга и незрящите й родители от Украйна в Полша заради войната. Емоционално наблюдение. Разбира се, никой фестивал не би бил успешен без активността на екипа. Така се случи и в Смолян.
Геновева Димитрова