Поглед отвън към Съюза на българските писатели смущава живелите през комунизма – председателството е без мандатност. Не че това не е валидно и за останалите държавни творчески институции – и на артистите, и на художниците, и на музикантите. Мантрата е една и съща – всеки, който като лидер успява да преведе организацията през страховития икономически водовъртеж между Сцила и Харибда, е достоен за титлата. Знае се, че оцеляването е националната философия и любимият спорт на българите. Особено сега, на вододела между лева и еврото, в безвластието и в навечерието на поредната серия от парламентарни избори – безвремие, в което едрият бизнес си прави сметките като същински Бай Ганьо. Ако някой задели пари за спонсорство в общество, в което няма закон за меценатството, е истинско събитие. Не че СБП няма достатъчно имоти, от които може да печели.
Неслучайно на събранието от 24 януари Боян Ангелов отново е избран за шеф на СБП. Според познатия устав на организацията председател на Съюза на писателите може да бъде начело на организацията два мандата. Въпросният устав обаче мистериозно изчезва от сайта на Писателския съюз преди време. Членове на СБП твърдят, че уставът е бил променен след смъртта на Николай Петев през 2013 година и тогава мандатността е отпаднала. Други обаче твърдят, че такава поправка никога не е правена. Парадоксално е, че самите писатели не знаят правилата, по които се избира техен председател. Фактът не е шокиращ, като се има предвид нулевият авторитет на Съюза на писателите, в който навремето членуваха най-значимите имена на литературата.
Поради тази причина досегашният шеф Боян Ангелов се кандидатира отново за трети мандат и получава 267 гласа от 281 гласували. Няма как да е по-различно, защото той е единственият състезател със самия себе си.
На същото събрание обаче не са избрани всички 25 членове на управителния съвет. Сред утвърдените са Надя Попова, Ваня Добрева, Христо Славов, Венко Евтимов, Димитър Милов. Съставът на съвета ще бъде попълнен на следващо събрание, което ще се проведе след месец. Някои от предложените за управителния съвет са отхвърлени като активисти на политически партии.
На скандалното събрание са приети нови членове на Писателския съюз, сред които небезизвестната журналистка Валерия Велева, нашумяла преди време с интервютата си в „Труд“ – „По пантофи“, както и с биографията на Лили Иванова. Парадоксално членове на съюза не са някои от най-утвърдени и продавани писатели като Георги Господинов, Елин Рахнев, Александър Секулов, Теодора Димова, Деян Енев, Красимир Димовски, Захари Карабашлиев, Недялко Славов.
Въпреки абсурда на събранието на Писателския съюз организацията обобщава случилото се в сайта си по следния начин: „СБП е в стабилно положение и всички слухове за скандали, провали и преврати са силно преувеличени“.
Противопоставянията в българската литература не са от днес и от вчера. Достатъчно е само да припомним всеизвестната омраза между Петко Славейков и Иван Вазов, за непоносимостта на Захарий Стоянов към почти всичките му събратя по перо, за завистта на гилдията към гениалните Алеко Константинов и Яворов. Да не говорим, че никой от съсловието не застава зад низвергнатия заради безусловния си патриотизъм и обвинен в македонизъм Димитър Талев, нито зад Димитър Димов, принуден от велможите на Политбюро на БКП да пренаписва глави от романа си „Тютюн“, нито зад интелектуалците, отказали да сложат името си под писмото, с което СБП протестира срещу Нобеловата награда на Солженицин.
В момента по екраните върви интересният документален филм „Боряна срещу Гераците“, който, както подсказва заглавието, е за вечния дуел между великите разказвачи Йордан Йовков и Елин Пелин. Днес подобни титани на литературната нива липсват и затова страстите са значително по-кротки.
Въпреки че на сайта на СБП не може да се получи информация за евентуални промени в устава на СБП, е запазен текст от януари 2018 година срещу Михаил Неделчев по повод разногласие за връчването на наградата „Иван Пейчев“. В него професорът е наречен „литературно-политически хамелеон“ заради различни грехове, сред които и „гневно антрефиле, с което „громи“ Съюза на българските писатели“, създаден от Иван Вазов. „Наглостта на хамелеона стига дотам, че той истерично и високомерно настоява пред общински ръководства, културни институции и други организатори на литературни събития, чествания и награди да работят само с него и приближените му“, четем в сайта. Подписалият текста Стефан Дрончев се връща още по-назад – според него през 90-те години Михаил Неделчев кандидатства за член на СБП, но не е приет.
Самият Михаил Неделчев е шеф на основаното през 1994 г. Сдружение на българските писатели вече от 25 години. Преди него за кратко на тази избираема длъжност са Любен Дилов-баща и Иван Теофилов. В Сдружението членуват около 200 души. Сред задграничните му членове са Мари Врина (Франция), Дьорд Сонди (Унгария), Норберт Рандов (Германия), Войчех Галонзка (Полша) и Димитър Инкьов (Германия). Сред носителите на годишните награди на Сдружението са Атанас Славов, Кристин Димитрова, Иван Теофилов, Валери Стефанов.
В момента в България освен СБП и Сдружението на писателите функционира и българският ПЕН клуб, създаден през 1926 г. от проф. Иван Шишманов. Още тогава той обединява около 40 именити творци. Сега в него членуват Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Владимир Зарев, Здравка Евтимова, Мирела Иванова, Деян Енев, Пламен Дойнов, Кристин Димитрова, Иван Ланджев, Рене Карабаш. В списъка са още критици и преводачи, сред които Митко Новков, Дария Карапеткова, Людмил Димитров, Рада Шарланджиева, Людмил Димитров, Ани Бурова.
В момента Съюзът на писателите наброява 800 души и очевидно в него може да бъде приет всеки, написал книжле със съмнителна стойност. Публиката със сигурност не знае имената на две трети от членовете, а още по-парадоксалното е, че няма никаква полза от съществуването на славния навремето Писателски съюз. Той е важен само за приетите в него, за да се кичат с титлата „писател“ и да се възползват от останалите облаги на творческата организация.
Албена АТАНАСОВА