„Върховният Марти“ (Marty Supreme), 2025, САЩ/Финландия, режисьор Джош Сафди,продуценти: Джош Сафди, Роналд Бронстейн, Илай Буш, Антъни Катагас, Тимъти Шаламе; сценарий: Роналд Бронщайн, Джош Сафди; оператор Дариус Конджи, музика Даниъл Лопатин, в ролите: Тимъти Шаламе, Гуинет Полтроу, Одеса А’зион, Абел Ферара, Фран Дрешър, Тайлър Оконма, Кевин О‘Лиъри. Награди: Critics Choice Awards 2026 за Тимъти Шаламе, „Златен глобус“ 2026 за Тимъти Шаламе. Разпространява „Александра Филмс“.
Върховен е Марти Маузер (Тимъти Шаломе) като играч на тенис на маса, но филмът е скучен, креслив и предълъг. Поредната интерпретация на американската мечта.
1952 г. Ню Йорк. Марти е слабичък, с очила, мустачки и пъпки. Мечтае да бъде играч от световна величина, да прослави Америка. Работи в магазина за обувки на чичо си, където сред кутиите прави секс с омъжената си зеленоока съседка Рейчъл (Одеса А’зион). Марти е мегаломан и евтин тарикат. Освен безспорния талант в пинг-понга има и друг – да се забърква в неприятности. Една от тях е изгубването на най-грозното куче на света, чийто собственик е мафиот (Абел Ферара). Или пък връзката с едновремешната филмова звезда Кей Стоун (Гуинет Полтроу), чийто съпруг е мастит производител на писалки.
Любопитно е отношението към тениса на маса в Япония, където Марти отива с частния самолет на същия този бизнесмен Рокуел (Кевин О‘Лиъри) с уговорката да падне отново от страхотния играч Ендо (Кото Кавагучи). Но въпреки обещанието, адреналинът на момчето изригва, преиграват мача с японеца и го побеждава. Рокуел отива при него с думите: „Аз съм вампир от 1601 и съм виждал много Мартин Маузер като теб“ (дали пък не е препратка към „Само любовниците остават живи“ на Джим Джармуш от 2013 г.) – може би най-радикалната реплика във филма. А после се ражда бебе…
Филмовото действие е шеметно, ала епидермално и неравно. Героите се надвикват до полуда. Сюжетните линии се гонят в несвяст, а на места не издържат и се късат. Единственото постмодерно във „Върховният Марти“ е музиката от 80-те, включително и Питър Гейбриъл.
Дариус Конджи е снимал класно, както обикновено – камерата улавя всеки детайл от обърканата атмосфера. Актьорите са добри. Тимъти Шаламе, забравил за хубостта си, с лекота подскача от авантюра към авантюра. Но честно казано го предпочитам като Боб Дилън в „Напълно непознат“ (2024) на Джеймс Магнолд и още повече като Елио Перлман в „Призови ме с твоето име“ (2017) на Лука Гуаданино. Поувехналата Гуинет Полтроу се завръща на екрана с достойнство, но поне за мен магнитът на филма е епизодичната роля на Абел Ферара – страховит, хитър, уязвим. И изобщо линията с него и миризливото му куче е най-забавната.
Филмът има рейтинг 8.2 в сайта IMDb, мнозина му се възхищават и предричат „Оскар“ на Тимъти Шаламе, но аз лично получих мускулна треска да вадя телефона и да следя времето.
Тъкмо са се специализирали в правенето на независими филми, като „Добри времена“ (2017) и „Нешлифовани диаманти“ (2019), нюйоркските братя Джош и Бени Сафди са се разделили. Също евреи като братята Коен, те тръгват по различни пътища доста преди да станат велики като тях.
Геновева ДИМИТРОВА