Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Васил Петров – 30 години в джаза: Не виждам какъв друг начин на живот би могъл да ми бъде по-приятен от този

Васил Петров е не само най-известният джаз изпълнител у нас, но и джентълмен в пълния смисъл на думата. Изтънчен, премерен, с перфектни обноски. Наричат го Българският Франк Синатра заради богатия тембър и кадифения глас. През 1991 година завършва Консерваторията, а днес пее както у нас, така и по целия свят. През миналото лято Васил Петров организира голямо турне, с което отбеляза 30 години на сцената. На 21 януари предстои и големия му юбилеен концерт в зала 1 на НДК. 

Г-н Петров, преди дни посрещнахме новата година. Какви са надежди и очакванията ви за  2025-а?

    • С благодарности към Бога, че сме живи и здрави и с надежда за хубави и бъдни дни. Доволен съм, че миналата година беше много успешна, имахме доста концерти. Нямам навика да си правя равносметки по празниците. Случва ми се в различно време през годината, когато го усетя. Нуждата от равносметка  идва от само себе си – може да е в средата на годината, може да е в началото. Не следвам определен стереотип.  –
    • Вашата професия изисква по празници активно да работите. Успявате ли да празнувате?
    • Това са рисковете на професията. Обикновено съчетавам работата с почивката. Но не ми тежи, защото работя нещо, което най-много харесвам. Доставя ми удоволствие, особено когато виждам оценката на хората. Обикновено месеците след празниците са време за почивка, но този януари е различен заради концерта на 21-и в НДК. 
  • Споменахте оценката на хората – през декември получихте Почетния знак на президента. Важни ли са вас наградите и отличията?
    • Почетният знак на президента е висока чест, разбира се, защото е признание от държавния глава. Показва, че явно си постигнал нещо с Божията помощ и със собствени усилия. Приятно е да получиш такава награда. Но най-голямото признание е любовта на хората. Това не само те прави щастлив, но и дава смисъл на нещата, които правиш. 
  • На 21 януари предстои голям концерт в НДК, с който отбелязвате 30 години на сцена. Какво сте подготвили?
    • Идеята е концертът да бъде по-грандиозен, като спектакъл. Ще е заедно с Плевенската филхармония в разширен състав – между 60 и 80 души ще е само оркестърът на сцената. Това ще е завършек на лятното ми турне, което мина през 13 града в България. Започнахме от Летен театър във Варна и закрихме в Античен театър в Пловдив. Обиколихме страната и пожънахме сериозни успехи. На сцената с мен бяха Врачанска филхармония със солист Зорница Иларионова. И сега ще сложим финал на това лятно турне. Предстоящият концерт ще бъде в четири действия – филмова музика, джаз стандарти, българските ми хитове през годините. В спектакъла ще се включат Хилда Казасян, Мария Илиева и Карен Соуза, с която през лятото записахме песен. Тя ще открие шоуто. Моят приятел Теодосий Спасов също ще вземе участие. 
  • Хората ви познават най-вече като джаз легенда, но на концерта ще изпълните и поп и рок музика. Какво място в сърцето ви заемат тези стилове? 
    • Обичам експериментите – в предстоящия концерт ще присъства и фолклорът. Ще преминем през почти всички стилове. Смятам, че е хубаво да се показва нещо ново, което публиката не очаква. Наскоро записах рок балада – „Ако имаш време“ на Тенко Славов. Тя е може би най-популярната българска рок балада от 1981 г., а Тенко Славов й направи нов аранжимент. През годините съм записвал и други песни в духа на рока. Преди време по повод 80-годишната на Българското национално радио направих албум, в който записах и версия на песента „Soldier of Fortune“. Хубавото на песните, които са се превърнали в евъргрийни, е, че дават подходяща почва за изява на най-различни изпълнители. Всеки може да ги пречупи през своето виждане и така песента има дълъг живот. 
  • 30 години на сцена като миг ли минаха?
    • Не, доста време са – професионалните ми години като изпълнител. Иначе преди това като студент също имах изяви, но тогава все още не бях толкова активен, не бях започнал своята кариера. Вярвам, че е хубаво човек да се развива, а не да лежи на стари лаври. А най-хубаво е, когато това ти идва отвътре. Имам тази потребност в себе си да се развивам. Истината е, че когато се върна назад, слушам и гледам стари записи, не се харесвам. Винаги си намирам недостатъци. Но това е по-добрият вариант от това да се превърнеш в нарцис. 
  • Как бихте описали тези 30 години, какво ви донесоха?
    • Пазя много спомени, доста съм пътувал през това време и в България, и по света. Повечето хора казват, че времето им минава като миг, но при мен усещането е друго точно заради многото спомени, които имам, заради разнообразния живот, който водя. 
  • Имате ли спомени, които са ви най-ценни?
    • Не ги деля и не правя подобна класации. Разбира се, по-големите събития, в по-големи зали, се помнят, но и малките не бива да се пренебрегват – там също съм имал много съкровени преживявания. Имал съм концерти в Токио, Монако, Щатите. 
  • А кое беше първото ви пътуване в чужбина?
    • Бях на 17 години, когато пътувах за пръв път. Отидох в Казабланка, майка ми работеше там. Тя беше математичка и преподаваше в един лицей четири години. Обиколихме цяла Средна и Южна Европа, за да стигнем. Минахме през френската и испанската Ривиери. Пътувахме с ферибот през Гибралтар. Толкова много впечатления събрах за тези две седмици! Бях пълен с емоции и преживявания. Тогава все още не се беше сменил режимът и за първи път се докоснах до западната култура. 
  • Първото ви пътуване като изпълнител кога се случи?
    • Беше през 90-те, точно бях записал песента „Другият“. Между другото, когато Константин Цеков ми предложи тази песен, се колебаех дали да я направя, но майка ми я хареса и ме посъветва да не се отказвам. Записах я и заминах за около месец и половина в Скандинавските страни, работехме с оркестъра на Военната естрада и Нели Рангелова. И когато се завърнах в България, „Другият“ вече беше станала хит в единствената тогава класация – топ 10 на националното радио. Но по това време все още не бях известно и наложено име, а пътувах в чужбина като музикант с инструменталистите. 
  • Кои са най-важните поуки, които си взехте от тези 30 години?
    • Времето и опитът ти помагат да станеш по-добър в това, което правиш. Само че без талант няма как да ти се получи, независимо колко си трудолюбив. Така че дарбата е основата, а след това дори и с не толкова много труд, може да ти се случат нещата. Също така е важно да не допускаш рутината изцяло да те обзема и всичко да правиш по калъп, защото това пречи на развитието. Осъзнах, че чувството за мярка също е много важно – да знаеш къде да започнеш и кога да спреш. И в пряк, и в преносен смисъл. Рутината и опитът са важни, но чувството за мярка е от изключително значение. Случвало ми се е да губя това усещане и тогава се случват аномалии. Но вярвам, че не е нужно човек да си дава много зор, да не преследва всичко на всяка цена. Нужно е спокойствие, особено в нашата професия. За да можеш да мислиш правилно, да взимаш правилните решения. Бързай бавно.  
  • Стъпка накриво миналото лято доведе до счуване на единия ви глезен точно преди лятното турне. Тогава лекарите от „Св. Анна“ ви направиха специален ботуш, с който излизахте на сцената. Вече възстановихте ли се напълно?
    • Слава Богу, съм добре. Кракът ми се възстанови, но е нужно още време, за да се оправи напълно. Имам само леки напомняния от време на време за тази травма. Получих я в Банско, докато се качвах на такси. Просто стъпих на криво. Имах счупване на външния глезен, което не беше от най-сериозните травми. Често срещана е, дори в малките болници имат по 10 такива случая на ден. Слава Богу, попаднах при много добри специалисти в благоевградската болница. Те ме изпратиха при д-р Илиев от „Св. Анна“, който ме изправи на крака. Всичко се случи точно преди турнето и благодарение на този ботуш, който ми направиха вместо гипс, се осъществиха концертите. Носих го 45 дена – през цялото турне и малко след него. Слагах го, когато съм навън и на сцената. Нямах никакви проблеми и никакви болки. Дори ходех на сцената. С този ботуш можеш да танцуваш, дори леко да се затичаш. Всичко мина много добре! 
  • Вие сте доста активен човек. Успяхте ли да се върнете към спорта?
    • Да. Вече съвсем спокойно се движа. И планинска аеробика си правя, и абсолютно всичко. 
  • Това ли е най-инфарктният момент в кариерата ви?
  • Бяхме доста обезпокоени за турнето, защото точно в този момент продажбите се бяха засилили. Това беше първият път, в който не се радвах, че толкова бързо се пълнеха залите (смее се). Мислех си, че турнето ми ще падне, чудех се какво ще правим. Но Слава Богу, много добре се получиха концертите. Ще бъде запомнено като турнето с ботуша.

Но чак инфарктни ситуации не съм имал. Случвало се е да се притеснявам дали ще стигна навреме на дадено място. Доста често имам по повече от един ангажимент на ден. Само с Хилда Казасян и Теодосий Спасов правим по 40-50 концерта на година. Отделно имам мои концерти и участия и нерядко съвпаднат. В такива случаи е много важно какво е разстоянието между двата ангажимента и за колко време ще го вземеш. 

Така беше при закриването на турнето в Античния театър в Пловдив. Първо, че имаше висок риск от дъжд, а той е много опасен, когато си на сцена с голям симфоничен оркестър. Струнните инструменти изобщо не трябва да ги вали. А освен това преди концерта имах друг ангажимент в Свиленград. Слава богу, успяхме да стигнем точно на време. Имаше 3000 души в Античния театър. Започнахме концерта и точно на последната песен заваля. Оркестърът се прибра, аз останах само с джаз триото на сцената и продължихме да пеем. Публиката изобщо не се впечатли от дъжда и направихме много бисове. 

Спомням си и друг случай. През 2018 г. имахме с оркестъра на Старозагорската опера коледен концерт в Смолян. След това имах участие във Велинград, но пътят между двата града е изцяло в завои и се кара по-бавно. Обадих се на един пилот на хеликоптер да го попитам дали може да ме закара от Смолян до Велинград. Той има малък, но много бърз хеликоптер, развива 320 км/час. Пилотът се съгласи, дори се оказа, че само за 30 минути ще успее да дойде до Смолян от летището в Долна баня, да ме закара до Велинград и да се върне обратно. Да, обаче, на мен ми трябваше да ме закара в 20:30 ч. вечерта, а този човек не беше нощен пилот. Не успях да намеря друг пилот и трябваше Маргарита да ме закара с колата от Смолян до Велинград. Но тя се справи много добре – дори с 15 минути по-рано стигнахме. 

  • Искали сте да летите с хеликоптер за концерт, но съм чела, че изпитвате страх от височини. 
    • Да, но от хеликоптер не изпитвам страх. В самолети ми се появява, особено когато има турбуленция. Претръпнал съм след толкова много полети, но пак гледам да изпия 50 грама просто да се отпусна. Но имам фобия от високи пространства и високи етажи. 
  • Марк Твен казва, че в живота на човек има два важни дни – този, в който е роден, и този, в който разбира защо е роден. Случайно ли е според вас това, че точно на рождения ви ден е Международният ден на джаза?
    • Всъщност 30 април през 2012 година бе обявен за Международен ден на джаза. Бях много приятно изненадан, когато се случи. За мен няма случайни неща. Малко след това започнах редовно да изнасям концерти на тази дата – хем да посрещам рождения си ден, хем да отбелязваме джаза. 
  • А помните ли деня, в който разбрахте защо сте роден?
    • Не беше един ден. Случи се с течение на времето. Господ има план за всеки един от нас, но без да нарушава свободната ни воля. Всеки човек сам решава и това е безценен дар, който сме получили. Ние сами ковем съдбите си. Не вярвам в астрологията, защото тя противоречи на свободната воля. А и това е псевдо наука, истинската е астрономията. Страня от езотериката, привърженик съм на сериозното, фундаментално знание, което ни дава Библията. 
  • Казвате, че прошката е белег на духовен аристократизъм. Толкова ли трудно постижима е?
    • За някои прошката може да не е нищо особено, но тя е много сериозно постижение. Когато имаш повод да се сърдиш на някого и егото ти е накърнено, да съумееш да простиш е истински подвиг. Но трябва да прощаваме, за да може и Бог да ни прости на нас. Всеки върши много грехове, знайни или не. И за да се надяваме на прошка Свише, трябва и ние да се научим да я даваме. 
  • Но как се постига?
    • Смирението е пътят. Не гордостта. Да успееш да потиснеш егото си и за момент
      Васил Петров и Маргарита са заедно от 15 години

      да си представиш, че ти не си най-важният човек на света. В общи линии всички си придаваме определена важност и смятаме, че светът се върти около нас. Но пътят е да се замислим и за другите – не само за близките ни, но и за другите хора изобщо. Най-важното нещо в живота е да обикнеш Бога и ближните си, другите като теб. Ако имаш любов и в двете направления, си изпълнил целия закон. 

  • В наши дни този духовен аристократизъм, за който говорите, е изключителна рядкост. 
    • Такъв е светът, той е настроен точно в обратна посока. И това всъщност е изпитанието на хората – да стигнат до истината и да я отстояват. Нужно е мислене, за да се осъзнае смисълът на смирението. Ако разсъждаваме рационално, ще си дадем сметка, че гордостта опиянява. Кара те да си въобразяваш, че си велик и неповторим. Но заслепен от гордостта, ти не виждаш недостатъците си, те започват да се трупат, докато в един момент не започнеш да се проваляш. А смирението ти помага да надникнеш в душата си и да видиш кой си всъщност. Дава интровертен поглед за личните ти недостатъци. И аз също допускам тщеславие и гордост в сърцето си, няма какво да се правя. 
  • Гордостта е пречка и в любовта. С Маргарита сте заедно вече 15 години. Как съхранявате връзката си, особено работейки заедно?
    • В нашия случай това, че работим заедно е много хубаво, защото ежедневието ни е разнообразно. Напоследък сме доста натоварени, особено тя, защото се занимава с всички ангажименти, отговаря за целия мениджмънт. Но сме привилегировани, защото го няма еднообразието. 
  • Романтичен ли сте?
    • Оо, да. Ако не бях, какъв артист щях да съм!? Би било срамота.
  • Има ли мечти, които не са се сбъднали още?
  • Имам своите амбиции. Всеки артист иска да представи творчеството си на колкото се може повече хора по света. Не деля целите си на лични и професионални, защото професията е голяма част от личния ми живот. Честно казано, не виждам какъв друг начин на живот би могъл да ми бъде по-приятен от този. И благодаря на Бог за това!
  • Ивен САВОВА

Последни публикации