„Емануела“ – нов прочит на еротичната класика от втората половина на XX век, е в конкурса на кинофестивала в Сан Себастиан. Издание номер 72 започва на 20 септември в прекрасния град на Атлантическия океан. Този път историята на знаковата за няколко поколения читатели и киномани героиня е заснета от френската режисьорка Одри Диван.
Дивите сексуални приключения на жената от 60-те на предишното столетие винаги са излъчвали повече съблазън, отколкото претенциозно-разюзданите напъни, примерно, в досадната трилогия за процентите по-малко или повече сиво, по-малко или повече скучно, с Дакота Джонсън и Джейми Дорнан. Първият трейлър на новата „Емануела“ вече подсказа, че лентата ще се вписва в духа на романа, на който е базиран сценарият. Главната героиня предприема бизнес пътуване до Хонконг, което се трансформира в експедиция по следите на съвършените оргазми. Остава да видим дали ще успее да ги изиграе.
Книгата се появява през 1959 година като нелегално издание, подписано от Еманюел Арсан. Много по-късно след огромния медиен, читателски и зрителски шум става ясно, че зад псевдонима е Мараят Роле-Адриан – французойка от аристокрацията на Тайланд, роднина на краля. Най-известната екранна адаптация на „Емануела“ е снимана през 1974 година. Не след дълго филмът се завъртя безпроблемно в София – първият от този жанр, всички говореха за него. Както неведнъж е ставало дума във „Филтър“, през соца, поне в столицата, гледахме най-качественото и най-нашумялото от световното кино.
Режисьор на първата „Емануела“ беше Жюст Жакен, фотограф на Elle, Marie Claire, Vogue, Sunday Times, Harper’s Bazaar, в главната роля – холандката Силвия Кристел. Колкото и да е странно, се оказа, че през 70-те нито една французойка не се престрашава да участва в смелите за тогава еротични сцени, в които млада скучаеща съпруга в Азия се отдава на своите мокри фантазии. Актрисата получава смешния хонорар от 6000 долара. Съответните комисии в Париж пък настояват за цензура, след която да пуснат масово продукцията. Точно тогава обаче умира президентът на Франция Жорж Помпиду. При смяната на караула от следващото министерство на културата дават зелена улица на „Емануела“. И въпреки че във феминистката драма почти нямаше хард кадри, тя предизвика културен шок, радвайки се на гигантска слава от Япония до САЩ и обратно, включително и отсам Желязната завеса.
След като се събужда като международна знаменитост, Кристел попада във водовъртежа на десетки слухове, един от тях я изпраща в леглото на президента Валери Жискар д’Естен. Кристел търси измамното успокоение на наркотиците и алкохола, докато „Емануела“ събира почитатели в салоните на Европа, придобивайки статус на класика в арсенала на сексуалната революция. Международният бокс офис надхвърля епохалните за онези години 100 милиона долара, а „Емануела“ издържа дори конкуренцията на „Кръстникът“. По-късно Силвия Кристел участва и в няколко продължения, както и в две дузини други продукции. През 2006 г. издава мемоарите си „Гола“. През 2011 година тя гостува на София Филм Фест и с носталгия коментира на пресконференция, че хората от новото време се вълнуват повече от политика, отколкото от секс. Не след дълго актрисата почина от рак само на 60. „Тя беше прекрасна жена – чиста и наивна като фамилията си. Не успя да понесе стигмата на „Емануела“, беше прекалено мъчителна за нея“, коментира Жюст Жакен пред френски медии. Той си отива през 2022 г., но остава в тематичната категория още с „Историята на О“ и „Любовникът на лейди Чатърли“ – прочутата история на английска аристократка, която се отдава на бурни плътски страсти със своя градинар. В нейната кожа отново влиза Силвия Кристел. Стрийминг платформите днес не препоръчват „Емануела“ за консуматори на подобни зрелища под 16.
Одри Диван е не само режисьор на новата „Емануела“, но е и съавтор на фабулата заедно с Ребека Злотовски. През 2021 г. Одри Диван получи „Златен лъв“ от Венеция за друга феминистка история – „Събитието“ по романа на Нобелистката Ани Ерно, в който тя разказва за кошмарния й нелегален аборт във Франция през 60-те. Темата остава актуална, докато в различни страни по света абортът е забранен.
Като Емануела ще гледаме Ноеми Мерлан – позната от „Портрет на момиче в пламъци“ на Селин Сиама, където е художничка от XVIII век, прелъстяваща жената, която рисува. 35-годишната Ноеми е известна и като певица, успява и като режисьор – критиците хвалят феминистко-политическата сатира „Жените на балкона“. До нея в „Емануела“ са Наоми Уотс и Уил Шарп от „Белия лотос“.
Педро Алмодовар с почетна награда за своята ЛГБТК + смелост
Постапокалиптичен мюзикъл, феминистки драми и трилъри са в състезанието на форума
Педро Алмодовар ще получи почетната награда за цялостно творчество „Доностия“ на кинофестивала в Сан Себастиан. „Киното му се отличава с женските персонажи, режисурата, смелия подход към теми като ЛГБТК +“, коментират организаторите. Алмодовар, който е на 74, ще бъде честван на 26 септември преди прожекцията на най-новия му филм, който той снима на английски – „Съседната стая“ с Джулиан Мур и Тилда Суинтън. Австралийката от Америка Кейт Бланшет също ще бъде отличена с почетната награда в Сан Себастиан за кариерата си, продължаваща „повече от 30 години, съчетаваща авторско кино и филми, предназначени за широката публика“.
Сред филмите, които ще си оспорват наградите „Златна раковина“ са пост апокалиптичният мюзикъл „Край“ на Джошуа Опенхаймер с Тилда Суинтън, Джордж Маки, Моузес Инграм, Майкъл Шанън, психологическия трилър „Конклав“ на Едвард Бергер („На Западния фронт нищо ново“) по едноименния роман на Робърт Харис от 2016 г. с Райф Файнс, Стенли Тучи и Джон Литгоу, „Трудни истини“ на Майк Лий с Мариан Жан-Батист, която получава номинация за „Оскар“ за ролята си в драмата му „Тайни и лъжи“ от 1996 г. В състезанието са още The Last Showgirl на Джия Копола с Памела Андерсън, Джейми Лий Къртис, Дейв Батиста, Били Лурд. Познавачите очакват с огромно любопитство „Последен дъх“ на легендарния Коста-Гаврас, „Когато идва есента“ на Франсоа Озон и „Змийска пътека“ на японеца Кийоши Куросава.
В надпреварата ще участват и две оригинални продукции на стрийминг платформата Нетфликс – дебютният игрален филм El lugar de la otra на двукратно номинираната за „Оскар“ документалистка Майте Алберди и драмата „Мъжът, който обичаше НЛО“ на аржентинеца Диего Лерман.
Албена АТАНАСОВА
