Само година след като се е дипломирала в чужбина, младата българска архитектка Виктория Ангелова печели конкурса за изграждане на Строителното министерство. Годината е 1926. Едно крехко момиче слага в джоба си мастити имена на мъже архитекти, които тепърва ще трябва да го допуснат в гилдията, дори нещо повече – да преглътнат триумфалната му кариера.
Печели първия си конкурс едва 24-годишна. Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството се нуждае от нова сграда. След вътрешен конкурс призът е присъден на амбициозна млада дама, чийто проект изпъква на фона на творбите на доста известни в бранша мъжки имена. Възпитаничката на Висшето техническо училище във Виена и на Дрезденската политехника Виктория Ангелова по онова време е обикновен стажант-архитект в същото министерството. Но проектът й е толкова уникален и мащабен, че се налага в реализацията му да се включат още две величия – арх. Овчаров и арх. Йорданов. Теренът, отреден за сградата, дори за тогавашните представи е огромен – цял квартал с фасада към площад „Славейков“.
Първата копка е направена през 1928 г., а четири години по-късно строителното ведомство е завършено. Архитектурата му е решена в духа на опростената класика. Входът пред вратата е украсен с три каменни глави и монументална скулптурна композиция от две седнали фигури. Жената олицетворява архитектурата, а мъжът е символ на строителството. Автори са скулпторите Стефан Пейчев, Кирил Шиваров и Михаил Иванов. Интериорът е в духа на сецесиона. Във фоайетата се издигат внушителни мраморни колони, а подът е застлан с цветна мозайка. Грабват окото и стъклописи, изработени в Мюнхен. Сградата, в която днес се помещават Столичната библиотека и театър „Възраждане“, е обявена за архитектурен паметник на културата, а една от залите е с нейното име – „Виктория“.
Виктория е родена в старата столица Търново през 1902 г. Дъщеря е на заможен търговец, образован в Англия. Не е странно защо баща й избира дъщеря му да носи името на английската кралица.
Винаги елегантна, с винаги сплетена на плитка и навита на венец коса, Виктория бързо става част от софийския елит. Известна е с острия си език. Заклет работохолик, тя не е чужда и на бохемските нрави. Взискателността й респектира. По време на строежа на Природонаучния музей, чийто автор на проекта е, заради крива стена тя така наругава работниците, че те, респектирани, събарят строежа и започват наново.
Сред емблематичните сгради в София нейно дело са: Втора хирургия на Александровска болница, известна с полукръглия си обем и амфитеатралния си интериор, Клиниката за кожно-венерически болести към Медицинска академия, Втора девическа гимназия, днешната Софийска математическа, Домът на българските юристи на улица „Пиротска“. В Бургас създава плановете на Морското казино, а заедно с арх. Чавдар Мутафов през 1929 г. проектира Окръжната палата в Кърджали. В края на 20-те Виктория печели и конкурса за изграждане на Националната картинна галерия. Сградата е определена като кулминация в кариерата й, но по време на бомбардировките е разрушена. Виктория е носител на ред национални награди, автор е на проекта за най-големия на Балканския полуостров санаториум за белодробно лечение при казанлъшкото село Радунци.
Виктория Ангелова се венчава за архитект – Борис Винаров, но поради нейната ярка звезда, той винаги остава в сянката й. В патриархалния манталитет сме свикнали имената на жените в семейните двойки по-често да са премълчавани. Но в нейния случай е обратното. Тя е водещата, по-напористата, по-изявената. През 1942 г. двамата откриват на ул. „Позитано“ частно архитектурно бюро. По време на бомбардировките през 1944 г. бюрото и домът им на ул. „Сан Стефано“ 27 са разрушени частично, а личният им архив изгаря.
Евакуират се в родния град на Виктория. По ирония на съдбата тя, която е създала проектите на ред санаториуми и медицински заведения, заболява от белодробна болест и умира в разцвета на творческите си сили – едва 45-годишна. Три месеца след нея си отива и съпругът й арх. Борис Винаров.
Подобно бляскаво начало на кариерата си поставя и друга българска архитектка, учила в Лион, Франция, и дипломирала се с два златни и един сребърен медал – Мария Сапарева. Тя завършва през 1929 г., връща се през 1930 и до 1933 проектира Министерството на финансите на улица „Раковски“. Също толкова млада като арх. Ангелова и не по-малко талантлива, тя успява да се утвърди и да създаде една ярко различима по своя характер сграда, актуална и днес, при това запазила предназначението си. Професор Тони Гарние, при когото следва, й гостува в България през 1933 г. Двамата си кореспондират до смъртта му. Творчеството й следва принципите на френския модернизъм в архитектурата.
Материалът е част от книгата „Софийски сюжети“, на която Веселина Филипова е редактор
