Half a century of metal е мотото на концерта, с който легендите от „Аксепт“ празнуват в София 50 години от своето начало. Музикантите се завръщат на 27 юли в зала 1 на НДК. Волф Хофман, Марк Торнильо, Филип Шуз, Мартин Мотник и Кристофър Уилямс обещават шоуто да продължи повече от два часа с най-емблематичните им хитове и нови парчета.
Тогава отново ще стане ясно, че германската група е сред виртуозите на тежкия саунд. Влиянието на тевтонците на световната хеви метъл сцена е факт от десетилетия, отговорни са и за развитието на спийд метъла. Те са първите германски метъл изпълнители след „Скорпиънс“, които правят пробив на американския пазар. Хедлайнери са на много фестивали в Европа и по света, а в Полша забиват пред 750 000 човека. За разлика от предшествениците си „Аксепт“ притежават по-твърд звук и вокали. Каталогът им с метъл химни е слушан и споделян онлайн над милиард пъти. Официалните им видеоклипове Balls to the Wall, Metal Heart, Princess of the Dawn, Fast as a Shark, Restless and Wild, Midnight Mover, London Leatherboys, Breaker и много други имат милиони гледания в Ютюб. Половинвековният рожден ден ще бъде отбелязан и със сборния албум „Teutonic Titans 1976-2026“, който ще излезе на 4 септември. Наричат се „момчета, които просто обичат да свирят заедно“. Твърдят в интервюта, че дори нямат луди истории от младостта, защото никога не са били разюздани купонджии. „Потъвам в себе си и изключвам от реалността, когато пиша песни.“, споделя Волф Хофман, заради чиито бързи и напоителни рифове изпълненията им издържат теста на времето, за да ги превърнат в едни от най-добрите изпълнители в спийд метъла и законодатели в бъдещия траш метъл. „Не слушам нищо ново, свирим нашата музика. Аз просто съм от старата школа“, казва Хофман. Той е и уважаван фотограф още от момента, в който прави снимката за корицата на албума им от 93-а Objection Overruled.
„Аксепт“ въздействат върху стила на много банди. Историята им започва в края на 60-те години, но професионалната им кариера стартира десетилетие по-късно, когато са поканени да свирят на един от първите рок фестивали в Германия – Rock am Rhein. След финала му подписват договор, за да влязат в професионално студио и да запишат дебютния си албум, който обаче не постига особен успех. Хрониките на „Аксепт“ по-късно ще бъдат белязани от раздели и събирания, но в първия им стабилен състав са основателят и вокалист Удо Диркшнайдер, познат със своя дрезгав, но мелодичен глас, китаристите Волф Хофман и Герхард Вал, басистът Петер Балтес и барабанистът Франк Фридрих. След първата рокада – на мястото на Франк Фридрих и Герхард Вал идват Щефан Кауфман и Йорг Фишер, привличат любопитството на медиите с I’m a Rebel през 1980 г. и популярността им нараства значително. През 1981-а се случват две важни събития, които ги правят известни и извън Европа – участието в турнето на Judas Priest и албумът Breaker. В следващия, Restless and Wild, всички китари са изсвирени от Волф Хофман, защото Йорг Фишер междувременно си е тръгнал. Развитието в музиката на групата е широко коментирано, а Balls to the Wall – албумът, който определено е различен от предишните им творения, провокира бурни дебати с концептуалния си характер. В него звучат песни, чиито теми са политиката, сексуалността, сложността и противоречията в отношенията. Всички говорят за текстовете, които акцентират върху социалната ангажираност на музикантите. Автори са групата и някой с псевдонима Deaffy. Оказва се, че зад него се крие дама, което не е твърде често срещано явление в спийд метъла – мениджърката Габи Хауке, която се присъединява към „Аксепт“ в началото на 80-те и остава с тях. Знае се, че тя работи върху лириката на всичките им парчета. На шоу в родния им Солинген Йорг Фишер отново се присъединява към групата за световното турне, което приключва на след година с участие в историческия фестивал Monsters of Rock. Следващата серия албуми са осъществени под вещото диригентство на Дитер Дикс, продуцента на „Скорпиънс“.
В маратона и свръх активния график на „Аксепт“ логично избуяват различията в представите им за общото бъдеще. Петер Балтес, Волф Хофман и Габи Хауке проявяват нарастващ интерес към музикалните процеси и пазара в САЩ. През повечето време те са зад океана. Пукнатините изглеждат необратими, Щефан Кауфман получава сериозна травма на гърба и групата решава да прекрати концертната дейност. Удо Диркшнайдер започва самостоятелна кариера. Другите членове му помагат за първия соло албум Animal House, който излиза под името U.D.O. през 1987 г. А първата продукция на „Аксепт“ без Удо е Eat the Heat е от 1989-а, следвана от концертната им компилация Staying a Life. Фен клубовете, които не могат да повярват, че повече няма да чуят на живо „Аксепт“, започват мощна кампания за възраждането на голямото шоу. То е ознаменувано през 1993-а с албума Objection Overruled, международна обиколка и тавата Death Row. Но тогава, в началото на 90-те, във въздуха продължава да витае усещането за обреченост. Емоциите в групата са контрастни, отново се стига до крайни решения, въпреки че Удо отново е начело на формацията. Албумът Predator през 1995-а е увертюра към последното турне, което минава през Европа, Америка и Азия. Финалното гръмотевично представление е в Токио. След антракт от десет години обявяват кратък юбилеен тур в класическия състав, а последният концерт от него е в Каварна през август на 2005-а.
В края на 2009 г. във Филаделфия, където живее Петер Балтес, той, Волф Хауфман и Щефан Куфман организират джем сесия, на която изпълнят класически парчета от репертоара. Но нямат вокалист. Когато канят Марк Торнильо, става ясно, че пее в блендата на Удо. Останалите също го одобряват.
Люта ракия ги поваля в Каварна
Стискат зъби и закриват рок феста на бившия кмет Цонко Цонев, местен лекар обявява махмурлука им за летен вирус
Цонко Цонев, който като кмет превърна Каварна в рок и метъл столицата на България, неведнъж посреща „Аксепт“ на своя територия. Именно на родното Черноморие през 2005-а легендите се кълнат, че слагат край на групата. Но през 2010-та те отново са на брега у нас и с близо двучасов концерт закриват „Каварна рок фест“. 2000 слушат немците от Солинген и крещят за бисове до полунощ. Ветераните издържат героически, въпреки драмите, които ги връхлитат. Перипетиите им нямат общо с музиката, а с кулинарията. Изкушени от хитовите предложения на домакините, те логично прекаляват с баницата, суджука и баклавата, поливайки ги с люта домашна ракия. Местен лекар любезно обявява махмурлука им за „летен вирус“.
Албена АТАНАСОВА