Много преди селфита-та и уличната фотография да станат феномен в социалните мрежи, фотографът Вивиан Майер вече е била техен майстор. Ако беше жива сега, щеше да има милион последователи в социалните мрежи, заради кадрите от Париж, Ню Йорк и Чикаго. Майер е хроникьор, пазител на времето, оставила след себе си близо 120 000 негатива. Необичайно е за нас днес да приемем, че някой така ревниво пази кадрите си, вместо да ги показва на целия свят, както сме свикнали. Тя е запечатвала духа на отминали градски истории още от средата на миналия век, а нейните селфита напомнят, че нищо ново не е открито в наши дни.
Вивиан Майер е родена на 1 февруари 1926 г. в Бронкс, Ню Йорк. Тя обаче прекарва по-голямата част от младостта си във Франция. Майер се завръща в САЩ през 1951 г. и работи като детегледачка до края на живота си. В свободното си време обаче Майер се впуска в изкуството на фотографията.
Според оскъдните данни Вивиан живее в Ню Йорк до четиригодишна възраст с майка и Жан Бертран – портретен фотограф, носител на награди. Баща й не присъства в живота й. До 1951 година Вивиан пътува с майка си до Франция и се връща няколко пъти до САЩ. Интересът й към фотографията се заражда около 1949 година, във Франция, където започва да снима с фотоапарат Kodak Brownie, любителски фотоапарат само с една скорост на затвора, без контрол на фокуса – недостатъчен за това, което иска да постигне Вивиан в изображението. През 1951 г. Майер се завръща в Ню Йорк с парахода „De-Grass“ и заживява със семейство в Саутхемптън, работейки там като бавачка.
Виван е описвана като „нематериална“, притежаваща европейска чувствителност, свободолюбива жена, с отношение към детайла. Тя обикаля градовете, в които живее и документира всичко по пътя си – хора, ситуации, детайли, собствените си отражения. Вивиан обаче не показва снимките си, крие негативите в шкафчето си.
От 1956 година до края на живота си през 2009-та, Майер живее и снима в Чикаго. Там тя има тъма стая и самостоятелна баня. Това й позволява да обработва негативите си и да развива фотографския си талант. Майер запечатва градската среда в Америка, разказва за различни групи от хора, често социално слаби, показва трагичните им съдби в тази среда.
Вивиан продължава да крие снимките си. Тя не изкарва средства от любимото си занимание. Децата порастват и в семейството, при което живее, вече нямат нужда от нея. Тя започва да се мести от дом на дом и финансовото й положение се усложнява.
Постепенно Майер решава да премине към цветната фотография, снимайки предимно на Kodak Ektachrome 35 mm филм, използвайки Leica IIIc и различни немски SLR фотоапарати. Цветната фотография разкрива нови предимства пред Виван и тя започва да се изразява по-абстрактно. Хората постепенно започват да изчезват от нейните снимки, за да се заменят с намерени предмети, вестници и графити.
През 80-те Вивиан е в много тежко финансово състояние. Тя няма възможност да проявява кадрите. В началото на новото хилядолетие Майер оставя фотоапарата и малкото си вещи на склад, живеейки за известен период без дом. Налага й се да работи като болногледачка. За щастие скоро й помага семейство, при което е работила като бавачка. Те й осигуряват малко студио, в което да живее и да съхранява спомените си.
За съжаление финансовото й положение не се оправя. В момент на отчаяние тя разпродава имуществото и негативите си. През 2007 година те попадат в ръцете на агента по недвижими имоти Джон Малууф. Той търси снимки от чикагския квартал Portage Park за да илюстрира книгата, която пише в момента. Джон купува от заложна къща цял кашон с негативи за 400 долара. Захвърля ги в килера си, защото не намира кадри, които да му свършат работа. Месеци по-късно той ги вади от килера си и се запознава подробно със съдържанието им – десетки хиляди градски кадри: портретите на дебел мъж, заспал в колата си, ефирната двойка в карета, прегръщаща се пред погледа на кочияша, чернокожо хлапе, лъскащо обувките на връстника си, просяците по улиците, и още и още. Майер оставя след себе си аудиозаписи и документални кадри, запечатали градската действителност на Америка.
През 2008 г. в центъра на Чикаго Вивиан Майер пада върху парче лед и удря главата си. Тя не успява да се възстанови от травмата. Вивиан отива в старчески дом и умира през април 2009 година, оставяйки след себе си огромен архив.
Джон Малууф представя откритите кадри през есента на 2009 година в групата Hardcore Street Photography във Flickr – най-мащабната фотографска онлайн платформа. Той пуска пост към линка със снимки: „Мисля, че единственият ми въпрос е, какво да правя с всичко това?“. Пощата му светкавично се задръства от предложения и покани за изложби. Малууф прави проучване и разбира за историята на Вивиан Майер. Той възстановява и показва работата й в Австралия, Канада, Великобритания, Франция, Мексико, България и други държави.
Кадрите на бавачката-фотограф в момента се архивират и подреждат в каталози за бъдещите поколения. Джон Малууф е в центъра на този проект, като вече 90% от работата й е реконструирана. Работата на Вивиан е част от ренесанса на интереса към изкуството на автопортретите и уличната фотография, с които са залети социалните мрежи днес.
Снимки: https://www.vivianmaier.com/
