Владимир Зарев, един от живите класици на съвременната ни литература, посвети 120 страници на Спасителя – в навечерието на Великден излезе „И аз слязох“ със знака на издателство „Хермес“. Известният писател споделя, че дълго време се е питал дали ще успее да довърши започнатото – оказва се, че това е най-трудната му и най-важна книга, макар и най-кратка по обем. И че ако Господ не реши друго, ще е последният му роман – донякъде житие, опит за евангелие на Иисус Христос от Назарет.
В него авторът отговаря на много въпроси, предизвикани от сказанието за Иисус. Защо Йехова изпраща на земята едновременно Човек и Бог, за да разреши проблема за властта, а не ангел, защо е необходим Кръстът, какъв е тайнственият промисъл на Разпятието за осъществяването на Иисус Христос и оставането Му в човешките сърца и в духовното пространство на вековете. „Никога досега не бях изпитвал подобно вълнение. Винаги и непрекъснато съм разсъждавал по каква причина темата за Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно, защо тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в живота на човечеството. А докато преди време бях болен, в дълга и мъчителна нощ сънувах, че трябва да създам роман за величието на Спасителя от Назарет. Класическите евангелия проследяват раждането му, а сетне Той се появява в разказа, когато вече е на 33. Е, аз се реших да „измисля“ и опиша цялото му битие“, коментира Владимир Зарев. Неслучайно неговият невръстен Иисус казва за майка си Мария и Йосиф: „Като че ли се надяваха да извърша нещо необяснимо и невероятно, нещо върховно и оставащо във времето“, а после уточнява и своята гледна точка към вселената. „За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован и така любопитството на човека, неговото въображение, интуицията му, а най-вече Словото разбуждат Битието и го превръщат от съществуване в разказ, а по-сетне в Смисъл и в Памет.“
Вярата и Бог присъстват в цялата проза на Владимир Зарев, но тук е водеща. Той обаче не крие, че не е религиозен. Наясно е, че като всяка институция църквата е капсулирана в себе си, грижи се повече за своите канони и принципи, отколкото за самата вяра. „А вярата трябва да бъде свободна като човека. Великият Тертулиан е произнесъл забележителната мисъл „Вярвам, защото е абсурдно“. Какъв е смисълът на вярата изобщо, ако тя не е насочена към нещо невъзможно, недостижимо, наистина абсурдно, ако не е насочена към чудо“, твърди писателят. Той обаче се надява, че „И аз слязох“ – в цялата си концепция, във философския и психологически смисъл, няма да звучи като ерес. И прави изрична уговорка – базира се на половинвековния си духовен опит, на натрупаното у него познание за Христовия подвиг и разтърсващото страдание на Кръста, но нарича творението си роман, защото въпреки многото истини в него, то е измислено.
Владимир Зарев е автор на „Денят на нетърпението“, „Хрътката“, „Лето 1850“, „Светове“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост“, „Чудовището“, „Объркани в свободата“… Измежду романите му особено място заема епичната семейна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“, в която действието започва през 1890 година и завършва в наши дни. Трилогията е преведена на немски и вече има няколко издания в Австрия и Германия. Огромна популярност има и „Разруха“ – истински хит в немскоезичния свят, с две номинации за престижните европейски награди. Наскоро „Хермес“ преиздаде и книгата за деца и възрастни на Зарев „Голямата странна градина“ като полиграфическо бижу с впечатляващи илюстрации.
Албена АТАНАСОВА