„Войната на семейство Роуз“ (The Roses), 2025, Великобритания/САЩ, режисьор Джей Роуч, продуценти: Адам Акланд, Лия Кларк, Ед Синклер, Том Карвър, Джей Роуч, Мишел Греъм; сценарий Тони Макнамара по романа на Уорън Адлър, оператор Флориан Хофмейстър, музика Тиодор Шапиро, в ролите: Бенедикт Къмбърбач, Оливия Колман, Анди Самбърг, Кейт Маккинън, Нкути Гатва и други.
Слаб и скучен филм. Айви (Оливия Колман) и Тио (Бенедикт Къмбърбач) са семейство Роуз и са при семеен психолог. Държат се неуместно весело и по английски остроумно. Показват ги на същото място и към финала. Това се случва десет години, след като са се срещнали в луксозен лондонски ресторант и тутакси са се впуснали в бурен секс.
Живеят в Мендосино, Калифорния. Тио е авангарден архитект. Айви е гениална готвачка и прави сладкиши за близнаците с форми на лондонски забележителности. Тио не е съгласен те да ядат сладко. Айви е алергична към малини. Той моментално се втурва със спринцовка. Построил е невероятна сграда, която се сгромолясва при първата силна буря. Тио е низвергнат. Сменят си ролите – той остава в къщи при децата, Айви отваря ресторант и й провървява. Следва верига. Тио възпитава децата като спортисти, тя тъжи, че са отчуждени от нея. Те заминават в колеж в Маями. Двамата остават сами и се чудят къде е пропаднала любовта им. Репликите им се изстрелват като шрапнели. Често – с британско чувство за хумор. Три години по-късно Тио построява убийствена къща, където се настанява неудовлетворението. Приятелите им завиждат, една от тях (Кейт Маккинън) все прави безуспешни опити за секс с Тио. Айви се е обзавела с газова печка на легендарната Джулия Чайлд. (Помните ли приятния филм „Джулия и Джулия“ на Нора Ефрон от 2009 г. с Мерил Стрийп?) Решават да се разведат, но всеки иска къщата. Избухва опустошителна война. Изпотрошено е всичко, включително и печката, и полилеят…
Най-оригиналното в новата версия на романа е, че героите са британци в Америка. Симпатичен е Нкути Гатва в ролята на чернокожия управител-гей на ресторанта. Иначе всички поддържащи актьори са дъно. Мъчително е да гледаш как великолепните англичани Оливия Колман (1974) и Бенедикт Къмбърбач (1976) се мъчат да изглеждат двойка (при това тя наистина изглежда по-възрастна от него). Всеки дърпа към себе си. Нищо не се получава, освен първата им среща. Повтарям – на моменти диалогът е смешен, но по-често – банален. Не е за вярване, че сценарист е Тони Макнамара, автор на „Фаворитката“ (2018) и „Клети създания“ (2023) на Йоргос Лантимос, пълни с абсурд и цветиста ирония. Режисьорът Джей Роуч е познат с поредицата за Остин Пауърс (1997-2002) или с глупотевини от типа на „Запознай се с нашите“ (2000), така че няма изненада за тъпотата на новия филм. Изобщо на кого му е дотрябвало да прави нова версия на прекрасната черна комедия „Войната на семейство Роуз“ (1989) на Дани де Вито с Катлийн Търнър и Майкъл Дъглас?! Да не говорим, че въпреки изминалите десетилетия, по време на прожекцията непрестанно от подсъзнанието излизат героите на предишния филм.
Външните локации и интериорите са красиви, но те не могат да спасят немощта на новия „Войната на семейство Роуз“.
Геновева Димитрова

