Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

„Войната на семейство Роуз“ – немощен, слаб, скучен

„Войната на семейство Роуз“ (The Roses), 2025, Великобритания/САЩ, режисьор Джей Роуч, продуценти: Адам Акланд, Лия Кларк, Ед Синклер, Том Карвър, Джей Роуч, Мишел Греъм; сценарий Тони Макнамара по романа на Уорън Адлър, оператор Флориан Хофмейстър, музика Тиодор Шапиро, в ролите: Бенедикт Къмбърбач, Оливия Колман, Анди Самбърг, Кейт Маккинън, Нкути Гатва и други.

Слаб и скучен филм. Айви (Оливия Колман) и Тио (Бенедикт Къмбърбач) са семейство Роуз и са при семеен психолог. Държат се неуместно весело и по английски остроумно. Показват ги на същото място и към финала. Това се случва десет години, след като са се срещнали в луксозен лондонски ресторант и тутакси са се впуснали в бурен секс.

Живеят в Мендосино, Калифорния. Тио е авангарден архитект. Айви е гениална готвачка и прави сладкиши за близнаците с форми на лондонски забележителности. Тио не е съгласен те да ядат сладко. Айви е алергична към малини. Той моментално се втурва със спринцовка. Построил е невероятна сграда, която се сгромолясва при първата силна буря. Тио е низвергнат. Сменят си ролите – той остава в къщи при децата, Айви отваря ресторант и й провървява. Следва верига. Тио възпитава децата като спортисти, тя тъжи, че са отчуждени от нея. Те заминават в колеж в Маями. Двамата остават сами и се чудят къде е пропаднала любовта им. Репликите им се изстрелват като шрапнели. Често – с британско чувство за хумор. Три години по-късно Тио построява убийствена къща, където се настанява неудовлетворението. Приятелите им завиждат, една от тях (Кейт Маккинън) все прави безуспешни опити за секс с Тио. Айви се е обзавела с газова печка на легендарната Джулия Чайлд. (Помните ли приятния филм „Джулия и Джулия“ на Нора Ефрон от 2009 г. с Мерил Стрийп?) Решават да се разведат, но всеки иска къщата. Избухва опустошителна война. Изпотрошено е всичко, включително и печката, и полилеят…

Най-оригиналното в новата версия на романа е, че героите са британци в Америка. Симпатичен е Нкути Гатва в ролята на чернокожия управител-гей на ресторанта. Иначе всички поддържащи актьори са дъно. Мъчително е да гледаш как великолепните англичани Оливия Колман (1974) и Бенедикт Къмбърбач (1976) се мъчат да изглеждат двойка (при това тя наистина изглежда по-възрастна от него). Всеки дърпа към себе си. Нищо не се получава, освен първата им среща. Повтарям – на моменти диалогът е смешен, но по-често – банален. Не е за вярване, че сценарист е Тони Макнамара, автор на „Фаворитката“ (2018) и „Клети създания“ (2023) на Йоргос Лантимос, пълни с абсурд и цветиста ирония. Режисьорът Джей Роуч е познат с поредицата за Остин Пауърс (1997-2002) или с глупотевини от типа на „Запознай се с нашите“ (2000), така че няма изненада за тъпотата на новия филм. Изобщо на кого му е дотрябвало да прави нова версия на прекрасната черна комедия „Войната на семейство Роуз“ (1989) на Дани де Вито с Катлийн Търнър и Майкъл Дъглас?! Да не говорим, че въпреки изминалите десетилетия, по време на прожекцията непрестанно от подсъзнанието излизат героите на предишния филм. 

Външните локации и интериорите са красиви, но те не могат да спасят немощта на новия „Войната на семейство Роуз“.

Геновева Димитрова

Последни публикации

bgART
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.