Творби на двама български писатели намериха място в престижната класация на „Нойе Цюрхер Цайтунг ам Зонтаг“ за 100-те най-значими книги за 21 век. Това са спечелилата „Букър“ „Времеубежище“ на Георги Господинов и „След Европа“ на политолога Иван Кръстев.
Аржентинският писател Хорхе Луис Борхес веднъж каза, че четенето е мислене с чужд ум. Особеното при четенето е неговата конкретност: ние възприемаме света със сетивата на други хора. Откриваме какво означава да живееш в друго време и на друго място. Колкото повече четем, толкова по-голям и разнообразен става светът. Той така или иначе е сложен и изпълнен с конфликти, както научаваме от новините всеки ден. Но добрите книги ни показват света отвътре, пишат от швейцарския вестник. Класацията, която те подреждат се опитва да отговори на редица въпроси: кои истории и мисли са ни формирали, кои текстове са останали в съзнанието ни, кои са наистина изключителните и оригинални 100 книги от 2000 г. насам? И така творбите на двамата българи попадат в класацията.
На 58-мо място се нарежда „След Европа“ на Иван Кръстев. „Когато се появи книгата на Иван Кръстев, Западът и в частност Европа бяха в шок. Британците бяха решили да напуснат Европейския съюз, а в САЩ за президент бе избран Доналд Тръмп, който обеща да построи стена по южната граница на страната. Докато много анализатори се опитваха да разберат какво не е наред с англичаните и американците, Кръстев обясни какво не е наред в Европа. С аналитичен подход българският политолог обяснява как бежанската криза разтърсва ЕС и възражда смятания за преодолян национализъм. Миграцията е основно движещата сила, която също поставя под въпрос либерализма и демокрацията. Кръстев не прогнозира края на ЕС, а по-скоро пропадането му“, пишат от швейцарското издание.
На 67-мо място е романът на Георги Господинов „Времеубежище“.
„О, всичко беше по-хубаво преди“. Сега има 16-годишни, които копнеят за 80-те, защото вярват, че това десетилетие е било по-готино от настоящето и бъдещето – музиката, дрехите, танците, отношението, свободата, всичко. Бъдещето, което отдавна е популярно убежище за младите хора, и то не само от това поколение, сега е твърде плашещо и хората предпочитат да си затворят очите за него. Българският писател Георги Господинов описва какво е да изместиш вниманието на обществото към миналото. „Времеубежище“ започва в Швейцария в клиника за пациенти с Алцхаймер. Тук стаите са базирани на различни епохи: цигари, радио шоута, дрехи; изцяло от съответните десетилетия благосъстояние на пациентите. Проектът е успешен. Романът завършва с това, че европейските държави могат да изберат десетилетието, в което искат да съществуват. Забавен, меланхоличен и дори плашещ романът на Господинов показва, че :“трябва да се върнем в бъдещето – миналото свърши“.
Редно е да обърнем внимание и на другите книги в класацията: Първото място заема „Аустерлиц“ на В. Г. Зебалд, книгата излязла малко преди смъртта на автора през 2001 г. и описва най-драматичните десетилетия на миналия век през погледа на главния си герой. Второ място е отредено на „Свобода“ на Джонатан Франзен – един съвременен любовен епос, създаден с мащабите на „Война и мир“.
На трето място откриваме книга на Нобеловия лауреат от Беларус Светлана Алексиевич „Време секънд хенд“. Книгата събира историите на стотици хора, преживели краха на Съветския съюз.
