„Все още има утре“ (C’è ancora domani), 2023, Италия, режисьор Паола Кортелези, продуценти: Лоренцо Гангароса, Марио Джианани, Виндхя Сагар; сценарий: Фурио Андреоти, Джулия Календа, Паола Кортелези; оператор Давиде Леоне, в ролите: Паола Кортелези, Валерио Мастандреа, Романа Маджора Вергано, Емануела Фанели, Джорджо Коланджели.
Награди: 2 „Давид на Донатело“ за Паола Кортелези и на публиката, за филм от Гьотеборг и Сидни, за филм и на публиката от Рим и други. След световната си премиера на международния фестивал в Рим „Все още има утре“ обикаля света. Тук въодушевяващо откри „Златната липа“ в Стара Загора и „Любовта е лудост“ във Варна (23 август – 1 септември).
„Все още има утре“ е дамски режисьорски дебют като „Татенце“ (2023) на Кристи Хол, но този път – на известна комедийна актриса. И е черно-бял. Рим, май 1946 г. Градът е окупиран от съюзнически войски след поражението във Втората световна война. На 2 и 3 юни предстоят институционалният референдум и изборите за Учредително събрание. Хубавата Делия (Паола Кортелези) е омъжена за бруталния Ивано (Валерио Мастандреа), с когото животът й е ад. Имат три деца. Най-голямата дъщеря Марчела, която е на път да се сгоди, презира майка си за пасивността, с която търпи брачното насилие. Освен малтретиранията и домакинските ангажименти в къщи, Делия търчи на няколко нископлатени работи. И тъй като е жена, взема по-малко дори от младия чирак.
Единствената й радост са минутите за клюкарстване със забавната зарзаватчийка Мариса и мимолетните срещи с механика Нино, все още влюбен в нея – предлага й да избяга с него на север, за да има по-добри възможности за работа и живот. Един ден Делия връща случайно намерена снимка на чернокож войник. Той й се отблагодарява с шоколад. Пак се виждат. Той забелязва синините й. Общуват всеки на своя си език, но по-късно войникът ще помогне съдбовно на Делия. Тя получава мистериозно писмо. Първоначално го изхвърля, но после го запазва. Междувременно Марчела се сгодява за младеж от средната класа – родителите му имат кафене. Делия проумява, че манталитетът на годеника е подобен на Ивановия и прави всичко възможно, за да осуети брака.
Тъкмо на 2 юни тя се подготвя за новия живот, но свекърът й умира. Принудена е да остане за погребението и все пак си казва „все още има утре“. И наистина успява да постигне своето заедно с много други жени. И най-сетне да си върне на Ивано.
Филмът е плътен и с обилие от екстремни ситуации. Освен с нищетата след Втората световна война, домашното насилие и женското пробуждане, той се занимава с екзистенциалните въжделения на две поколения. Заснет в строго черно-бяло, „Все още има утре“ е искрена и тръпна почит към италианския неореализъм, оказал могъщо влияние върху развитието на световното кино. Но за разлика от него, „Все още има утре“ не е тъжен, а е витален и на моменти – смешен.
Паола Кортелези е актриса, сценарист и продуцент. Родена е на 24 ноември 1973 г. в Рим. От малка е в шоубизнеса. Играла е в над 20 филма и в много телевизионни предавания и театрални постановки. Тук е изящна и упорита, наранена и бойна. Изненадващо в Италия дебютът й се превръща в хит, засенчил в боксофиса дори розовия касоразбивач „Барби“ (2023) на Грета Геруиг. По всяка вероятност скоро ще излезе и по нашите екрани. Не го изпускайте.
Геновева ДИМИТРОВА
