Две от класиките на Юкио Мишима, една от най-загадъчните и вълнуващи фигури в международната литература, отново са сред читателите. „Ентусиаст“ преиздаде „Златният храм“ и „Морякът, комуто морето обърна гръб“ в чест на 100 години от рождението на световноизвестния авангарден писател. И до днес няколко пъти номинираният за Нобелова награда автор продължава да провокира с модерното звучене и философско-парадоксалните интерпретации на живота. Сред големите му теми са бездната между духа и тялото, нихилизмът и смъртта.
Битието на Юкио Мишима е вградено в произведенията му, в които той съчетава естетика и крайности, красота и деструкция. „Златният храм“ е вдъхновен от истински случай, разкриващ невъзможността да приемем съвършенството и човешкия порив да унищожава онова, което не може да притежава. Когато заекващият, изолиран млад аколит Мидзогучи прекрачва прага на Златния храм в Киото, той не открива покой, а потъва в обсебваща мания. От малък завижда на красотата в храма и е измъчван от собствената си незначителност, а като поклонник поема по мрачен път към безумието.
„Морякът, комуто морето обръща гръб“ среща читателите с Нобору, тринайсетгодишния син на овдовялата Фусако, който членува в безжалостна момчешка група и определя света на възрастните като илюзорен, двуличен и излишно сантиментален. Когато майка му започва да се вижда с помощник-капитана Рюджи, тийнейджърът и приятелите му първоначално издигат моряка на пиедестал, но не след дълго отсъждат, че същността му е обидно мека и романтична. За тях разочарованието от постъпките му е чисто предателство. И планираното за това предателство възмездие е ужасяващо. „Морякът, комуто морето обърна гръб“ е от най-типично „мишимовските“ произведения. То е блестящо въплъщение на една от основните теми в творчеството му – еротизмът и физическият край.
„Ентусиаст“ планира да издаде и първата книга от тетралогията на Мишима „Морето на плодородието“ – „Пролетен сняг“. Премиерата се очаква в началото на 2026 година.
Преводите на Мишима у нас са на голямото име в японистиката Дора Барова. „Морякът, комуто морето обърна гръб“ е последната работа на изключителната интелектуалка, която си отива през 2018 година и затова на финала се включва дъщеря й, Пана Барова-Озджан.
„Всеки превод от чужд език е и културологична интерпретация. Колкото „по-чужд“ е
езикът, колкото по-непознати са културните кодове, толкова по-голяма е необходимостта от интерпретация. Ето защо Дора Барова, която успя да представи на българските читатели най-доброто от съвременната японска литература, се превърна в неин символ у нас“, пише Цветана Кръстева в предговора на „Морякът, комуто морето обърна гръб“.
Тя припомня, че независимо от негласната забрана през соца да се превежда Юкио Мишима, Дора Барова не спира с опитите да го представи на българските читатели. „Започна да превежда „Тънтежът на прилива“, роман по мотиви от древногръцкия мит за Дафнис и Хлоя, но не успя да преодолее забраната. Не мисля, че Мишима беше най-любимият ù японски писател. По-скоро я тормозеше мисълта, че панорамата на съвременната японска литература ще бъде осакатена без него. С отпадането на забраната веднага запълни пропуска, като преведе най-известния негов роман „Златният храм“ (Кинкакуджи, „Народна култура“, 1990), а по-късно и първите два романа от тетралогията „Морето на плодородието“ (Ходжо-но уми, „Летера“, 2012, 2013), написани малко преди смъртта му. Всеотдайният ù принос беше оценен и в Япония, която я награди с Ордена на изгряващото слънце“, добавя Цветана Кръстева.
Ненадминатият разказвач умира от харакири на 45
Дързък и предизвикателен в своята бисексуалност, той скандализира благоприличното висше общество в родината си
Кимитаке Хираока – това е истинското име на Мишима, е роден в централния токийски район Йоцуя. Баща му е висш държавен сановник, а майка му е наследница на известен и уважаван самурайски род. Отглежда го баба му – интелигентна и властна жена, за която традициите и ценностите са над всичко. Тоталитарната дама прави всичко възможно, за да изолира внука си от външния свят. Дистанцира го дори от родителите му, за да го превърне в огледален образ на мъжа от представите й.
Кимитаке в един момент успява да се отскубне от диктата й – прибира се в семейния дом, защото при баба си расте слаб и болнав. Едва на 12 години пише първите си разкази, но с интелектуалните си занимания печели подигравките на училищния ръгби клуб. Японската армия го отхвърля поради физическа непригодност и не може да се включи във Втората световна война. Завършва право в Токийския университет и постъпва в Министерството на финансите. Когато най-после става господар на себе си, започва голямата му битка за промяна – променя контурите на тялото си чрез всекидневни тренировки по бодибилдинг. Става фотомодел, драматург и режисьор. Дързък, предизвикателен в своята бисексуалност, той скандализира благоприличното висше общество в Страната на изгряващото слънце. Цялото му поведение е не само нарцисизъм, но и бунт срещу упадъка на морала и духа в следвоенна Япония. Първото произведение, донесло му огромна слава, е „Изповедта на една маска“ (Камен-но кокухаку, 1949). В него той съчетава изповедалната откровеност и прикритостта. Този похват се превръща в основна характеристика на творбите му.
На 25 ноември 1970 година Мишима прониква в казармата на Силите за самоотбрана в Ичигая, един от централните токийски райони. От терасата на комендантството призовава към военен преврат и пълно възстановяване на императорската власт. След това извършва ритуално самоубийство харакири. Едната версия е, че слага край на живота си, защото опитът му за преврат се проваля. Според биографа му Джон Нейтън обаче речта е само повод да извърши ритуалното самоубийство, грижливо планирано предварително. „Може би поради това в Япония по-често употребяваната дума за неговото харакири не е самоубийство (джисацу), а самоопределяне (джикецу). В едно от последните си интервюта на английски език Мишима говори за самурайския дух, но не като за огнище на национализъм и милитаризъм, а като за извор на чувство за дълг и отговорност, модел за достойна смърт. Обяснява, че докато в западната култура самоубийството се възприема като поражение, чрез ритуала харакири можеш да се превърнеш в победител“, казва Цветана Кръстева.
Албена АТАНАСОВА