Марий Росен е отличникът от последните дни на 2024-а по „Раковски“ – в Театър „199“ ексцентричният режисьор превръща в спектакъл пиесата на Яна Борисова „Морето след теб“, в която има по-малко драматургия и повече литература. Така той се разписва като продължител на традицията, започната в прочутото арт мазе от Галин Стоев, наложил авторката в афиша със своеобразната трилогия „Малка пиеса за детска стая“, „Приятно страшно“ и „Хората от Оз“, от която започва походът й към Икарите и Аскерите.
Спектакълът се вписва в новата мода напоследък – определени сцени се превръщат в кино. В началото на сезона я започнаха Христо Шопов и София Кузева в „Не бях аз“, Аня Пенчева и Георги Ангелов мощно я разгърнаха в „Опасна комедия“, а сега дори в кратките епизоди, заснети около Театър „199“ Юлиан Вергов и Радена Вълканова доказват, че са много добри и на екрана. Те са в ролите на бивш телевизионен водещ и прочута писателка. Филип отдавна няма работа, защото пропива всичките си възможности и таланти, а Елиа е ужасно самотна – толкова, че най-верният й другар е въображаемият Ариел. Петър Антонов се справя много свежарски с образа на небинарното духче, съвсем различно от тежките му неразбрани романтици в други представления по текстове на Яна Борисова. Всъщност и тримата са сред предпочитаните й актьори и понеже добре познават стила, философията и посланията й, успяват да обживеят образите, въпреки липсата на активно случване и на декори, толкова задължителните елементи за театъра. Дебатите са вечните, гарнирани с актуалните и политически коректните – цената на любовта и на достойнството, параметрите на нормалността и лудостта и обтекаемата граница между тях, огледалното флуидно “аз“… Но големият въпрос в търсенето на автентичната интимност винаги остава един и същ – има ли втори шанс за чувствата, възможно ли е те да откажат Филип от алкохола и да върнат светлината в битието на Елиа, за да отпрати окончателно Ариел. Финалът, естествено, е отворен – прощалната реплика на Ариел е „Винаги мога да се върна“. Романтично-драматичната комедия завършва – или започва със залез, който прилича на изгрев. Или обратното.
Марий Росен, който е възпитаник на Стоян Камбарев, Юлия Огнянова и Галин Стоев, открай време следва постулата на менторите си: „Трябва да имаш зверска нужда, за да направиш представление – в противен случай си губиш времето“. Той е от режисьорите, на които много им личи, че са свързани силно емоционално с пиесите, които поставят. И че избират актьорите „само по любов“. Именно на тях и на химията между тях разчита той и сега, за да открият заедно хармонията между чувствеността и постмодерното.
Юлиан Вергов е много опитен в преобразяванията, а майсторството му проличава особено атрактивно в камерни зали като тази в „199“, където е очи в очи със зрителите. Или в Народния, където с Радена Вълканова на един дъх ръзстояние от публиката бяха живописна двойка в хита „Богът на касапницата“. Като Филип разгръща цялата гама на объркания интелектуалец. В „Морето след теб“ Вергов се завръща в „199“ – след дуета с Мила Люцканова в дипломния режисьорски проект на Владимир Пенев „Клас“ през 2017-а.
В сценографията на Елис Вели има няколко хитри акцента – първият диалог между Филип и Елиа е рамкиран от шахматни хронометри. Всеки натиска бутона на конкурента, отпускайки му или отнемайки му правото да говори. В пространството под прожекторите се реят огромни светещи кавички, между които тримата застават, докато споделя размисли и страсти. Докато демаскират душите си, на видео инсталация се появява дигитално изображение на гол мъж, чиято физиономия не се вижда. Съпътстващата реплика е „Защо винаги крием лицата си?“ Тялото му е съвършено пропорционално и епилирано, а той уж дискретно покрива с ръка характерния за пола му орган.
„Морето след теб“ е история за двама души и един въображаем приятел или по-точно – пиеса за два инструмента и вътрешен глас. Този текст е като емоционална карта на дълбоко скрити, лични територии, за които цял живот чакаме да срещнем някой, с когото да ги споделим. Той разказва за нюансите в чувствата и вдъхновението от живеенето – неща, които не се виждат и не могат да се докоснат. За всеки, който има сложни отношения с живота, вдъхновението е скъп и труднонамираем наркотик. Когато обаче го откриеш, се превръщаш в композитор, намерил пиано на пустинен остров. Героите ми се срещат на пустинен остров“, казва Яна Борисова.
„Морето след теб“ е посветен на Анна Монова – дългогодишен директор на Театър 199 „Валентин Стойчев“, която си отиде в началото на август едва на 60.
Албена АТАНАСОВА
