Когато на 3 февруари 2026 г. вратите на галерия „Капана“ се разтвориха, за да посрещнат мащабния проект „ТрадАРТ – живописта преди и сега“, Пловдив за пореден път доказа, че е град на приемствеността, където изкуството не започва от днес и не свършва с утрешния ден. Тази експозиция, част от Културния календар на Община Пловдив, бе замислена като празник на духа и мост между легендарните майстори от 60-те години на миналия век и съвременните продължители на Пловдивската школа. Днес обаче, докато посетителите потъват в „безкрайната свобода“ на платната, към художествения диалог се прибавя минорна, но изключително важна нота. Преди броени дни артистичната ни общност се раздели с един от двигателите на този проект – изтъкнатият изкуствовед, критик и куратор Пламена Димитрова-Рачева. Нейното внезапно напускане на земната сцена на 14 февруари превръща „ТрадАРТ“ в своеобразно духовно завещание, в което професионалният ѝ път и личната ѝ отдаденост на българското изкуство се сливат в едно последно, ярко и многопластово послание към публиката.
Пламена Димитрова-Рачева е родена през 1953 г., завършва изкуствознание в Националната художествена академия, за да изгради кариера, която обхвана почти всички аспекти на визуалната култура – от графичното изкуство и музейното дело до задълбочената научна работа върху творчеството на колоси като Борис Георгиев. Като дългогодишен директор на Градската художествена галерия във Варна и уредник на Международното биенале на графиката, тя притежаваше уникалната способност да вижда голямата картина на българското изкуство, без да губи от поглед фините детайли на отделния творчески натури Заедно със своята колежка и съкуратор Моника Роменска, тя успя да материализира в Пловдив концепция, която журито на общинския конкурс отличи още миналата година заради нейната висока художествена стойност и обществена значимост. Проектът „ТрадАРТ“ не е просто поредната групова изложба, той е внимателно подреден разказ за оцеляването на един специфичен визуален код, който прави Пловдив уникален на световната арт карта.
На двете нива на галерия „Капана“ днес пулсира енергията на пловдивския талант в неговата цялост. От една страна са титаните, които втората половина на XX век превърна в икони – Димитър Киров-ДиКиро със неговата експресивна мощ, Георги Божилов-Слона с тихата интелектуална естетика, Йоан Левиев, чиито платна винаги носят мащаба на стенописта, както и фината чувствителност на Кольо Витковски и Георги Бояджиев-Бояджана. Те са „фундаментът“, за който говори заместник-кметът по култура Пламен Панов – хора, които превърнаха Пловдив в мит и символ на артистичен бунт срещу статуквото. От другата страна на този невидим, но осезаем мост стоят техните съвременни наследници по дух: Атанас Хранов, Васил Стоев, Станимир Видев, Николай Кучков, Румен Жеков и Недко Итинов. Както сподели при откриването Моника Роменска, тук не става въпрос за биологична възраст или суха хронология, а за „начин на мислене, за отношение, за една безкрайна свобода“. Тази свобода е и най-точният портрет на самата Пламена Димитрова-Рачева, чийто професионален живот бе посветен на съхраняването на паметта за големите и на подкрепата за живия, пулсиращ творчески процес.
Изложбата успява да събере безценни творби, предоставени от фондовете на ОИ „Старинен Пловдив“, художествените галерии в Пазарджик и Казанлък, както и от интимното пространство на частни колекции на наследници като Албена Бояджиева, Зина Жекова и Русалия Кирова. Присъствието на тези платна, много от които рядко напускат ателиетата или семейните домове, е доказателство за огромното доверие, което кураторите са вложили в проекта. Визуалният диалог между минало и настояще е допълнен от интензивна образователна програма, която вече започна да привлича най-младите. На 18 февруари възпитаниците на НХГ „Цанко Лавренов“ имаха възможността да се докоснат до тайните на изкуството чрез специален тур, воден от Моника Роменска, и среща „очи в очи“ със Станимир Видев. Точно този тип приемственост бе кауза за Пламена Димитрова-Рачева. Тя вярваше, че музеят и галерията не са застинали храмове, а живи пространства за диалог, където учениците трябва да се чувстват специални – като истински продължители на една велика традиция.
В контекста на днешната дата, 25 февруари, когато изложбата навлиза в своята втора фаза, а споменът за поклонението пред Пламена в София е още съвсем пресен, думите за стабилния фундамент на Пловдивската живопис звучат с двойна сила. Този фундамент е изграден не само от багрите върху платното, но и от труда на хора като Рачева, които умееха да превръщат кураторската работа в изкуство на връзките – между авторите, между институциите и между епохите. Нейната биография е впечатляваща – тя беше не само критик, но и творец с десетки самостоятелни изложби в чужбина, носител на международни награди и член на журита в Китай, Чехия и Гърция. Тя познаваше „преминаването“ на образа не само като теоретична концепция, но и като личен духовен път.
Проектът на Сдружение „Общество Арт Графос“ ще продължи да вълнува пловдивската публика до 22 март. Предстоят още срещи-разговори с наследници на майсторите, прожекции на филми, които разказват историята на школата, и мултимедийни презентации, които ще разкрият неподозирани детайли от творческия процес. Финалът на събитието ще бъде отбелязан с издаването на специален вестник, който ще обедини най-добрите ученически текстове, интервюта и критически анализи – един последен жест към идеята, че изкуството трябва да бъде разказвано и преживявано. Това е живата материя на културата, която отказва да бъде затворена в рамка. Пламена Димитрова-Рачева вярваше, че изкуството е миг на вдъхновение, но и години на усилен труд и себепознание. Днес нейното лично преминаване към светлия небесен път оставя след себе си не празнота, а богатство. Пловдив е привилегирован да бъде домакин на този проект, който ни напомня, че докато има приемственост и докато младите влизат в галериите със самочувствието на наследници, Пловдивската школа ще бъде жива. Поклон пред паметта на Пламена Димитрова-Рачева – един голям професионалист, който ни научи, че живописта е преди всичко акт на духовна свобода и безкраен диалог със светлината, който дори смъртта не може да прекъсне.
Пламен В. ПЕТРОВ