Първото издание на „Киномания“ след смъртта на нейния програмен директор и емблема Владо Трифонов стартира тази година на 13 ноември в Зала 1 на НДК. Старт ще даде „Стадото“ – третият филм на Милко Лазаров. В него Захари Бахаров се завръща на екрана – за последно го гледахме като бос от гетото в „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов. Сега ролята му е различна – той е Али, който трябва да защити дъщеря си Тарика от агресията на съселяните. Двамата живеят мирно и тихо, но изолирано, откакто момичето развива „крила на пеперуда“ – костно заболяване, наследено от майката и провокиращо вълна от суеверия. Али е готов да направи всичко, за да опази Тарика от проявите на нетърпимост, които постепенно се превръщат в заплаха.
„От години се интересувам от отношението на обществото към различния човек. Вълнува ме как се поражда усещането за страх от непознатото, как се пораждат ксенофобията и неприемането на невидимото. Обяснявам си тези тревоги на модерния човек с неговото безразличие към Бог. Човекът обаче е Божествено създание“, споделя Милко Лазаров. Весела Вълчева е Тарика, в останалите основни роли са Иван Савов, Иван Бърнев, Валерия Върбанова и Христос Стергиоглу. Сценарият на Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов и Милко Лазаров, оператор e Калоян Божилов. Композитор е Пенка Кунева, която подписва партитурите на „Елизиум“, „Матрицата“, „Трансформърс“. Тя е сред деветте жени в Холивуд, които оркестрират продукции за над 100 милиона долара.
Точно месец преди старта на Киномания „Стадото“ ще има световна премиера в Лондон – той е в официалната селекция на един от най-големите и стари кино форуми в света. Тези от наблюдателите на процесите и личностите в международното седмо изкуство, които досега са забелязали Захари Бахаров в западноевропейски и американски екшъни, най-после ще го видят в сложния драматичен образ на родител. Този тип персонажи са забележителни във филмите на Милко Лазаров – като двамата ескимоси Нанук и Седна в „Ага“ и като гърка, който си купува бебе в България в „Отчуждение“.
В афиша на Киномания по традиция са повечето от най-награждаваните и коментирани филми през последната година. Ще гледаме „Анора“ на Шон Бейкър, който получи през май „Златна палма“ в Кан. Режисьорът, когото киноманите познават от „Проектът „Флорида“ – за бездомниците в Америка и от още пет откровено социални екранни разкази, този път използва приказката за Пепеляшка. Стриптийзьорката Анора от Бруклин се омъжва за младия Ваня, който се оказва милионерски син от бившия СССР. Двамата си живеят царски, докато семейството му пристига на пожар от Русия, за да анулира брака им. Долче витата отстъпва място на тъмните човешки страни и нелегитимните капитали. Майки Мадисън е в минижупите на Анора, другите актьори са Марк Ейделщейн, Юри Борисов, Карън Карагулиан, Ваче Товмасиан.
Огромно е любопитството и към „Мегалополис“, противоречиво възприетия фентъзи епос на Франсис Форд Копола за опита архитект футурист да възстанови потъналия в руини Ню Йорк. Героят на Адам Драйвър притежава силата да спира времето, но корумпиран кмет и дъщеря му спъват устрема му. Копола определя получилия полюсни оценки „Мегалополис“ като делото на живота си и най-добрата му работа. Някои критици го наричат „най-смелия проект на Копола“, „върховно интелектуален“ и „изпълнен със сатира“, други го квалифицират като „непоносима бъркотия“, „най-безумния филмов боклук“ и „откачена работа на луд и амбициозен човек“. Не по-малка е тръпката към „Гладиатор“ 2 на Ридли Скот. „На какво са готови човеците, за да оцелеят. Какво биха направили, за да победят“ – това според Пол Мескал, който е двигателят на действието Луций, е темата на своеобразното продължение. За познавачите е ретроспективата на прочутия японски режисьор, аниматор и автор на комикси Хаяо Миядзаки.
