Иво ДИМИТРОВ
Мариан Бачев още е министър на културата. Като толкова си го харесват управниците, да му вземат една снимка, да й сложат хубава рамка и да я закачат до Мона Лиза в Лувъра. Видя се, че тази операция е възможна, след като две белгийки си поставиха фотото на стена с картини на Леонардо да Винчи и то вися там едно денонощие. За радост на посетителите. Е, по-малка радост ли ще е Мариан Бачев да цъфне в цялата си естественост в залата с ренесансови шедьоври. Смятам, че и зрителите ще се забавляват с неподправената българска веселост от портрета, а и портретуваният ще има повод да направи още една служебна командировка до Франция на наши разноски.
Наскоро научихме, че Бачев е сред най-запалените екскурзианти сред многоуважаемите ни министри. За девет месеца 33 дена е прекарал в чужбина, а предпочитаните от него дестинации са именно средиземноморските държави – Италия, Франция и Испания. Друго си е да направим малко износ на висока култура като Мариан-Бачевата именно в тези бастиони на Ренесанса и Просвещението.
Преди да науча за тези увлечения на министъра, мислех да попитам празноглавците в управлението дали не е по-добре държавата да вземе да откупи някоя друга картина за галериите си от гениалния Иван Вукадинов, чиито произведения вероятно ще заминат за САЩ след изложбата в СГХГ и никога няма да се върнат обратно, ама се сетих, че можем да минем по-евтино. А именно с едно рамкиране лика на Мариан Бачев и една екскурзия на министъра до Париж. С новата си шефка на политическия кабинет, защото старата Диана Младенова бе освободена от поста, а новината й е съобщена от председателя на парламентарната комисия по култура Тошко Йорданов. С необходимата доза скромност ще отбележа, че въпросната рокада, случайно или не, се случи след разследване на „Филтър“, от което се разбира, че Диана Младенова е действала като министър в сянка, контролирала е еднолично администрацията и си е навлякла недоволството на служителите.
Новината, която сега ще ви спусна, е, че след министъра в сянка идва ред на министъра извън сянката. Главният инспекторат на Министерския съвет е започнал проверка на Министерството на културата. Чудя се какво ли още може да се установи, когато се проверява бездарието, освен написаното вече във „Филтър“.
Искам от тази висока трибуна да изкажа всеобщата благодарност и възхищение на софиянци към одобрената вече идея на столичния кмет Васил Терзиев да ни вдигне двойно цените на зоните за паркиране. От името на мои съкварталци от „Лозенец“ искам два пъти да му благодаря, защото веднъж ни вдига зелената зона двойно, а после ни вкарва част от квартала в синя зона. Ако имаше как, щях да му благодаря още преди месеци от името на всички скъпи покойници, че вдигна таксата за влизане на автомобили в гробищата четворно. Своеобразен тест за това дали пазим паметта на своите близки, или сме завършени лицемери, които бързат да запалят по свещ на Малка или на Голяма задушница. И Терзиев плаче за една хубава рамка и за фотопортрет, ако не в Лувъра, то поне в брюкселската „Сен Юбер“, докато туристите хапват кроасан с мляко и белгийски шоколад.
Преди няколко дена прочетох поредния пророчески текст на Кеворк Кеворкян, озаглавен „6–7“ и отдолу в коментарите ни в клин, ни в ръкав една патка предлага хора над 60 години да не се допускат да управляват и да вземат решения заради възрастови изменения. Отговорих на едноклетъчното, че глупостта няма възраст и понякога е вродена. После обаче си дадох сметка, че думите вече не са оръжие срещу посредствеността, а ширещата се безпросветност е достатъчно глуха за мъдреци като Кеворк. Днес живеем в годините на празните глави и пълните столове.