Театър 199 празнува 60-ия си рожден ден с няколко от най-качествените спектакли в столицата на всички времена. Сред тях са както дълголетни хитове, така и премиери. Меглена Караламбова и на 82 години играе великолепно в „Разговори с мама“. Тя и Георги Къркеланов са майка и син, които се сблъскват по всички екзистенциални теми. „Страх да не останеш без нищо, ако до нещо вече си се добрал. А ако не си – страх да не останеш без илюзията, че можеш да го имаш“, казва той. „Това, което за теб е голям ужас, за мен е въздух под налягане“, репликира тя.
Странно е защо в арт общността не се говори за постановки като „Разговори с мама“, които не слизат с години от афиша заради достойнствата си, а не заради маркетингови фокуси, излияния в така наречените социални мрежи и обиколки в телевизионните студиа. Тези представления не са толкова много, а поне половината от тях са в Театър 199. Още по-странно е защо раздаващите статуетки не забелязаха или се направиха, че не забелязват едно от най-добрите постижения на софийския сезон, което също се случва в прочутото арт мазе – „Швейцария“ с режисьор Владимир Люцканов. Журито на Аскеерите даде номинация на Боян Арсов, но не обели и дума за изпълнението на Станка Калчева. Няма по-качествена премиерна женска роля за 2024/2025 от нейната ексцентрична, перверзна и магнетична Патриша Хайсмит, световноизвестната авторка на крими романите „Непознати във влака“ и „Талантливият мистър Рипли“.
В афиша на Театър 199 има още две заглавия по световни писатели, които гилдията и критиката странно не забелязва. В „Животът пред теб“ Вяра Коларова е отлична сред няколко младежи под режисурата на Катя Петрова, която никога не шуми около себе си, но и никога не допуска компромис при избора на текст. „Животът пред теб“ на Ромен Гари е за мадам Роза, обгрижваща хлапета от различни раси и религии в квартала на проститутки, сводници, крадци и наркомани. „Тортила флет“ на „Кредо“ и Нина Димитрова по Стайнбек е 140-минутен героизъм, който заслужава още отличия, а не само от фестивала в Габрово.
В юбилейните дни на Театър 199 върви и „Заешка дупка“, постановката на Ивайло Христов, в която също блести Меглена Караламбова. Началото е през 2014 г. Действието на сцената е чист театър. Запазена марка на имащия зад гърба си десетки филми Ивайло Христов, който тези дни каза „Театърът и киното не бива да се бъркат, те са съвършено различни работи“. Професорът може би хвърля стръв за размисъл по повод вече подозрително самоцелни прожекции по време на доста спектакли. От 2015 година Георги Кадурин и Иван Юруков са дует в „Червено“, история за световния художник Марк Ротко. Вече над две десетилетия зрителите купуват билети без рекламна кампания за „Вечерен акт“, първата пиеса на Чехов в „199“. Зад неуморната смешно-драматична по руски вакханалия стоят Мария Сапунджиева, Съни Сънински и Георги Спасов. В началото във „Вечерен акт“ участваше автентичният театрал Димитър Рачков, който, уви, по-късно се отказа от класиката.
Но да се върнем към историята. 550 актьори за 60 години играят в 320 спектакъла в Театър 199. През лятото на 1965 г. вестник „Народна култура“ пуска сдържана информация за откриването на малък салон със 199 места. Първата премиера е на 12 юни. Пиесата, естествено, е съветска – „Майка земя“ по Чингиз Айтматов. Режисьор е Стефка Прохаскова, а на сцената излизат Иванка Димитрова, заслужила артистка, някогашна ремсистка и муза на Вапцаров, Цветана Енева и Стойчо Мазгалов. Следва „Дневникът на един луд“ на Гогол с Наум Шопов във версията на абсолвента от ВИТИЗ Крикор Азарян. Когато от трупата обявяват „Кой се страхува от Виржиния Улф“ от Едуард Олби, никой не си представя, че почти половин век по-късно гениалният драматург ще гледа в най-известното мазе на столицата своята „Пиеса за бебето“. Не е без значение за „Кой се страхува от Виржиния Улф“, че под прожекторите са Иванка Димитрова, Любомир Кабакчиев, Васил Стойчев и Цветана Енева, все ортодоксални комунисти през 60-те. Във „Варшавска мелодия“ Димитрина Гюрова сръчно комбинира чара на Невена Коканова и Апостол Карамитев, двамата най-известни в киното. В онзи момент цяла София коментира забранената любов на Невена Коканова и Раде Маркович. През сезон 69/70 г. Стефка Прохаскова събира в „Дългият път на деня към нощта“ Коста Цонев, Наум Шопов и Стефан Данаилов. Единствената дама отново е Иванка Димитрова, а сред зрителите са представители на висшия партиен елит, тъй като тя е омъжена за БКП-функционера Лъчезар Аврамов.
Младен Киселов е инженерът на култовия дует Славка Славова-Таня Масалитинова. Първо в „Бягството“ на Михаил Величков, после в „Театър, любов моя“ на Валери Петров. В „Аполонът от Белак“ Никола Петков режисира двете в по няколко персонажа, предимно мъжки. Те са изключителни в „Летис и омайниче“ от Питър Шафър в революционния сезон 89/90. Стоянка Мутафова излиза пред публиката с монодрамата „Куклата“, за която е вдъхновила сатирика без аналог Мирон Иванов. Театър 199 налага модата на камерните постановки. През 1977 г. във Враца е първият им национален преглед. Отличниците са Крикор Азарян, Любен Гройс и Младен Киселов.
Сред суперхитовете на 70-те години е „Последната нощ на Сократ“ с Наум Шопов, Васил Михайлов и Доротея Тончева – за цената на свободата, която трябва да плати всеки интелектуалец. Билети няма месеци напред – София аплодира бунтарската пиеса на Стефан Цанев. През 1987/88 г. театърът прави още една смела стъпка – върти спектакли от 22. Това е часът на абсурда. И първият от тях е „Плешивата певица“ на Банко Банков по Йонеско. Христо Бойчев залага „Подземният“. Най-играният днес по света български драматург оставя текста си в ръцете на Борис Велчев, който след 10 ноември става Панкин. В „Контракт“ Вельо Горанов режисира Наум Шопов и Христо Шопов. Екстравагантната Възкресия Вихрова увива студентите си в чаршафи и ги пуска да пълзят и да се катерят като „Слепците“ на Метерлинк – от „Раковска“ до сцената и обратно. Андрей Баташов – неприлично красив изиграва 12-те монолога от „Секс, наркотици и рокендрол“ на Ерик Богосян. Постановката е на гуруто му от ВИТИЗ Снежина Танковска. Жените са луди по него, тийнейджърите крещят като на рок концерт. Баташов изнася 700 представления, почти до сетния си дъх през 2010 г. Христо Христов поставя пиесата „Смъртта и момичето“ – директно от „Бродуей“, превърната в сценарий за филм от Роман Полански. Стефан Данаилов, Цветана Манева и Антоний Генов нямат конкуренция. „Нищожно количество болка“ на „199“ става първото родно представление, показано на театралната улица „Бродуей“ в Манхатън, Ню Йорк.
Лебедовата песен на Христо Христов е „Най-древната професия“ на Пола Вогъл с Таня Масалитинова, Славка Славова, Жоржета Чакърова, Гинка Станчева и Невена Мандаджиева. Те са отегчени от занаята проститутки, които продължават да дават любов, независимо че най-младата от тях е на 72. Славка Славова си тръгва от света след овациите за „Най-древната професия“ .
Младен Киселов обявява от Америка кастинг за ролите в „Есенна соната“ на Бергман. От 348 избира Илка Зафирова, Жорета Николова, Йоана Буковска и Атанас Атанасов. Следва скандал – „Монолози за вагината“ на Ева Енслър във версия на Галин Стоев с Цветана Манева, Снежина Петрова, Вяра Коларова. Те се превъплъщават от проститутки до лесбийки, като обсъждат със зрителите анатомични детайли и човешки катаклизми. Авторката идва в София, за да се включи в едно от представленията. Понася се слух, че Министерството на културата ще спре спектакъла, оттам отричат. Темата е натоварваща и важна – насилието върху жени, но въпреки това 52 000 са гледали постановката.
През 2004 г. Явор Гърдев ситуира Снежина Петрова, Емануела Шкодрева, Владимир Пенев и Атанас Атанасов зад стъкло в „Живот по 3“ на Ясмина Реза. 20 години преди Тимофей Кулябин да го направи в „Нора“. Един от най-хубавите спектакли в кариерата на Гърдев остава „Старицата от Калкута“ със Снежина Петрова, Малин Кръстев, Вяра Коларова и Захари Бахаров. Мариус Куркински дебютира като режисьор в „199“ с „Рибарят и неговата душа“, стигнал над 200 представления. През 2005 г. Младен Киселов прави кастинг за „Веселите Разплюеви дни“ – идват 208. Победителите са Малин Кръстев, Валентин Танев, Веселин Мезеклиев, Снежина Петрова и Вяра Коларова. Галин Стоян превръща литературата на Яна Борисова в театър – „Малка пиеса за детска стая“, „Приятно страшно“, „Хората от Оз“. Лилия Абаджиева също поема невероятен риск – режисира преживелия тежък инсулт Йосиф Сърчаджиев в „Краят на играта“ на Бекет. Актьорът извършва чудеса – блестящ въпреки някои забравени реплики и трудния изговор на други.
6 десетилетия малката сцена под земята на ул. „Раковски“ прокарва пионерска пътека за нови направления в театъра. Днес там също се играят някои от най-стойностните постановки, а липсата на награди не ги прави по-малко качествени.