„Бугония“ (Bugonia), 2025, Ирландия/САЩ/Южна Корея/Канада/Великобритания, режисьор Йоргос Лантимос, продуценти: Йоргос Лантимос, Ема Стоун, Ари Астър, Ларс Кнудсен, Ед Гийни, Майки Лий, Андрю Лоу; сценарист Уил Трейси, оператор Роби Райън, музика Джерскин Фендрикс, в ролите: Ема Стоун, Джеси Племънс, Ейдън Делбис.
Нетърпимо повърхностна и тавтологична черно-фантастична комедия. Римейк е на южнокорейската „Спасете зелената планета“ (2003) на Джанг Джун-хуан. Започва с цвете и пчели. Много пчели. И така завършва. Някъде в Джорджия. Младият и чорлав Теди Гац (Джеси Племънс) е влюбен в пчелите, отглежда ги и страда, че измират. Обсебен от конспиративните теории, той смята, че за гибелта на фамилията му, болестта на майка му и за всички патила на планетата са виновни извънземните и нарочва за една от тях напетата и интелигентна Мишел Фулър (Ема Стоун) – шеф на голяма фармацевтична компания. Теди обитава семейна къща с братовчед си Дан (Ейдън Делбис) – пълничък дебил, който е неговият единствен последовател и безотказен помощник. Двамата купуват необходимите им съоръжения и отвличат Мишел Фулър с цел тя да ги свърже с нейния „цар“ и да освободят човечеството от ада на извънземните. Започва безкрайна игра на котка и мишка в мазето. Междувременно Теди с колелото ходи на работа. По пътя среща кореместия шериф, който му се извинява за гадост в миналото… Случват се кошмарни неща. Кръв се лее, глава полита, лумват пламъци, а финалът най-сетне е смешен и фантастичен.
Високият екологичен и антикапиталистически патос не е достатъчен, за да направи даден филм добър. Нито прекрасната игра на актьорите. Нито дори ефектният номер Ема Стоун да е обръсната в кадър. Явно, филмът е скалъпен набързо. И незнайно защо е създаден. Историята, разказана в него, е космически далечна от оригиналността на „Менюто“ (2022) на Майк Майлъд, чийто сценарист е Уил Трейси. Девет месеца след ослепителния „Клети създания“, продуктивният Лантимос представи в Кан „Благи деяния“ (2024), а сега във Венеция показа „Бугония“. И в трите филма абсурдът се вихри, както и Ема Стоун, и дръзката визия на Роби Райън, и музиката на Джерскин Фендрикс, но вторият е по-зле от първия, а третият – още по-зле от втория. Гъркът е доказано ловък манипулатор, но в „Бугония“ зацикля – тавтологията се стеле до припадък. За разлика от „Благи деяния“, който е неприятен, но задълго се впива в подсъзнанието, този филм се изтрива моментално. Освен заглавието, няма нищо объркващо, но пък е толкова античовечен, че дори противният „Убийството на свещения елен“ (2017) изглежда химн на човечността. И музиката този път е адски патетична.
В интерес на истината Джеси Племънс, който играе и в „Благи деяния”, тук е съвсем различен – направо разпищолен. Неговият лековерен, комлексиран и жесток Теди е достатъчно противен, за да изтръгне съчувствие към горката Мишел Фулър на Ема Стоун, но и тя не е цвете за мирисане. Откритие на „Бугония” е младият и мълчалив Ейдън Делбис.
Ако искате да си доставите радост, гледайте остроумния италиански филм „Любовта е лудост” (20025) на Паоло Дженовезе, за който вече съм писала във „Филтър”. Пък и Киномания (13 – 30 ноември) със слогана „Нежността е новият пънк” предлага поне десетина заглавия, които не са за пропускане.
Геновева ДИМИТРОВА