Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

„Завръщане у дома“ – екзистенциалната изповед на Кафка

Избрани разкази, фрагменти и записки на Франц Кафка, един от най-значимите писатели на ХХ век, четем в „Завръщане у дома“. Луксозното издание на „Кръг“ със знакови творби на трагическия гений е посветено на 100 години от смъртта му. Съставител и преводач на почти всички текстове е Гергана Фъркова, която ги ревизира според най-съвременните концепции за стила на автора, а художник на корицата е Кирил Златков.

Кафка умира на 3 юни 1924 година, но и днес остава един от най-енигматичните творци не само на своето време. Той обединява реализъм и фантастика, героите му са странни птици като самия него, изправени пред сюрреалистични препятствия, социални и бюрократични абсурди. Отчуждението, екзистенциалната тревожност и вината са водещите му теми. Само няколко от произведенията на Кафка са публикувани приживе, най-вече в литературни списания, но обществото не се вълнува от тях. И въпреки че в завещанието си Кафка изрично повелява на приятеля си Макс Брод да унищожи незавършените му писания, Брод пренебрегна последното му желание. Благодарение на този решителен жест, излезлите след смъртта на Кафка негови книги повлияват на десетки прозаици, критици, художници, философи. Откровени, дълбоко емоционални, те са неповторимо свидетелство за изключителната чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. Брод публикува ръкописите на трите му романа – „Процесът“, „Замъкът“ и „Америка“, а първите фрагменти из кореспонденцията му отпечатва през 1937 г., разширявайки я с нови през 1946. През 1952 излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967 г. – до Фелице Бауер.

В „Завръщане у дома“ е първият сборник на Кафка – 18 миниатюри, обединени от заглавието „Съзерцание“, едно от малкото неща, които се появяват по книжарниците, докато той диша. Мислите са за живота, изкуството, смъртта и страховете. В новия сборник на „Кръг“ е и легендарното „Писмо до баща ми“, в което Кафка се изправя срещу родителя си за пръв път. Пет години преди своята смърт писателят споделя уликите за злодействата му. Мъчителна и всестранна изповед и ключ към творбите на писателя. Почти в края на живота си върху сто и три страници Кафка излага улика след улика злодействата на властния си баща. Якоб Кафка, търговец и домашен тиранин, е изпълнен с презрение към литературните дарби и дейности на сина си. Биографите на Кафка обрисуват татко му като „огромен и егоистичен бизнесмен“. Кореспонденцията на автора разбираемо е емблематична за терзанията му, независимо дали е до баща му, приятелите му или любимите жени. Чрез нея той се опитва да пребори самотата и отчаянието, затова е брутален в своята искреност.

В „Завръщане у дома“ са включени още разказите „Единайсет синове“, „Кормчията“, „Ужасен шум“ и „Изпитание“, всеки от които изпраща публиката в различни посоки от интелектуалната вселена на прочутия писател. Читателите ще се запознаят и с лични бележки на Кафка, както и с фрагменти от осем сини тетрадки, в които през 1917 и 1918 г. той записва свои афоризми, наблюдения, мисли, спомени, цели прозаични късове. Тези от 1920 г., които води в специална тетрадка, са публикувани изцяло.
„Книгата изобилства с примери на жестове и мимики, толкова характерни за неповторимия експресивен стил на Кафка, чрез които индиректно се внушава усещането за външен и вътрешен дискомфорт“, казва Гергана Фъркова, която в превода следва оригиналните факсимилета на ръкописите на Кафка, без да се съобразява с редакторската намеса на първия им издател Макс Брод. А заради алчността на първата жена, която пленява Кафка – Фелице Бауер, публиката получава достъп до сериозна част от интимните им епистоларни диалози. През 1955 година Фелице Бауер продава за 8000 долара 811 писма, картички и телеграми – 700 страници, изпратени от Прага до Берлин между 1912 и 1917 г. Това е и най-плодотворният период в творчеството на Кафка, в който той създава едни от най-значимите си текстове – „Присъдата“, „Огнярят“ и „Метаморфозата“.

Любопитно е, че комунистическите цензори в България забраняват творчеството на Кафка, като споменаването на името му се смята за „идеологическа диверсия“ с всички произтичащи от това санкции. Литературният пробив настъпва през 1981 година с издаването на сборник с писма на Кафка. През 1982 г. в Пловдив излиза и сборникът с разкази „Преображението“, смело дело на писателя преводач Венцеслав Константинов.

Последни публикации