Художникът е сред онези личности в обществото, чието присъствие е белязано от творчеството му. То оставя своите дири, които за негово щастие остават дълбоки следи – и макар понякога да се губят в забрава, винаги могат да се явят, да възбудят нечий изследователски ум и наново да бъдат събрани в изложба, години след кончината му.
Има творци, чието име и творческо наследство ще бъдат припомняни по всякакви поводи и ярки примери за това са Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев, на които музейните институции организират безчет изложби с живописните им картини, опитвайки се всеки път да презентират нещо „ново“ – добре забравено или с неочакван поглед. Има автори обаче, които по неясни причини – и това много често не е качеството на техните творби, потъват някак в забрава. Остават изтласкани и затова появата на експозиции, в които е поставен фокус върху наследството на подобни художници е винаги много по-любопитна за публиката. Предоставя много повече възможности за проучвателски, а и лични на всеки посетители – открития. Тъкмо такъв е и случаят с новата изложба, посветена на Здравко Александров.
Името на художника отдавна е част от историята на българското изкуство и негови творби действително се съхраняват почти във всеки наш художествен музей. Произведенията са в постоянните им експозиции, а отдадеността му към пейзажа се е превърнала в синоним за присъствието му в артистична България през ХХ век.
Редом с художници като Васил Бараков, Атанас Михов, Асен Белковски, той е от онова поколение майстори на четката, които отдават усилията си в търсене на истинския образ на природата. Природата не само като вдъхновител, но и като провокатор за усъвършенстване на отношението си към нея. В тази си ревностна любов към красотата на природата Здравко Александров ще остане до сетния си дъх. Нещо повече – като че ли тъкмо в изобразяването на природата той ще направи своите най-важни живописни открития. Природата като храм, в който художникът пристъпва с дълбоко уважение. Природата като вярна любовница, която Здравко Александров ще увековечи в стотици свои платна. Природата, която всякога ще възбужда сетивата му, а ръката ще се опитва да изобрази оставащото невидимо за мнозина – с познание и вещина, каквито остават чужди за профанния поглед. За погледа, който днес се възвръща към събраното му в изложбата „Самотник в пейзажа“, която е подготвена от екипа на галерия „Лоранъ“.
През 1977 г. Здравко Александров урежда своя самостоятелна изложба в Германия (ГДР), доказвайки, че изкуството му, макара и отразяващо българският пейзаж, вълнува и Другите. Под заглавието „Любов към пейзажа“ критичката Гизела Шлирен ще напише във вестник „Дер Морген“: „От неговите картини говори дълбока обич към родината, сърдечна връзка с природата, в която скромната, израснала през вековете архитектура хармонично се слива с пейзажа“. По думите на „Националцайтунг“ „Александров се придържа към очарованието на багрите и формите на българския ландшафт, богат с разнообразието си. В хармонични, ритмично изградени цветови фрагменти той извайва, красотата на своята родина“. Днес, вглеждайки се в подредената в Съюза на българските художници изложба на автора, няма как да не се съгласим с подобни оценки. Нещо повече, тази подготвяна през последните три години първа голяма посмъртна експозиция, ни разкрива и едно респектиращо в устойчивостта си отношение на художника към духът на мястото.
Както уточняват организаторите, Здравко Александров се дипломира в Декоративния отдел на Държавната художествена академия през 1935 г., като още в първите си изяви привлича вниманието на публика и специалисти. Участията му в общи изложби и самостоятелните му представяния са коментирани в текстове на водещи критици. През 1942 г. той е сред 35-мата художници, избрани да представят България във Венецианското биенале. „Произведенията му, независимо дали са в рамките на моделите, в които го поставя времето, или носят духа на модерното, очертават облика на художник разнолик в пластичния си изказ. Още в началото демонстрира отдадеността си към пейзажа. Пътува неуморно из цяла България. Смолян, Девин, Мелник, Балчик, Златоград, Клисура, Бояна, Долен, Осеново, Герман, Княжево, Пасарел, Велико Търново, Самоков и др. Рисува сред природата. Голяма част от творбите му са вдъхновени от българските планини – Родопите, Витоша, Стара планина, Рила. Изобразява върхове и скали, дефилета и падини, приютени в гънките на планината къщи“. Във всички тези образи – над 100, от които могат да бъдат видени в изложбата в залите на Съюза на българските художници на „Шипка“ 6 в София, действително се разкрива творец, „чието респектиращо творчество е неотменна част от сложната и пъстра картина на българското изкуство от средата на ХХ век“. Творец, отдал целия си живот в търсене на истинският образ на природата. Така изменчив, но така извечен.
Куратор на проекта е Марияна Аврамова, а дизайнът е на талантливата графичка и дългогодишен уредник в Софийската градска художествена галерия Светла Георгиева-Монхард. В рамките на изложбата се представя и монографично издание, което „цели да популяризира и утвърди името на живописеца като значим майстор на българския пейзаж“. Експозицията се реализира с подкрепата на Столична програма „Култура“ и в нея са включени творби от Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Музей на Национална художествена академия, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Кирил Петров“ – Монтана, Исторически музей – Лом, Художествена галерия – Русе, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Академик Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца, Художествена галерия – Перник, Художествена галерия „Бенчо Обрешков“ – Карнобат, Градска художествена галерия „Отец Паисий“ – Берковица, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия – Силистра, галерия „Лоранъ“, галерия „Джуркови“, галерия „Димитър Георгиев“, галерия „Филипополис“, колекциите на Тома Николов, д-р Колю Бянов и др.
Пламен В. ПЕТРОВ
