Жана Яковлева от Българския културен институт в Рим е трето поколение актриса и е наясно, че фалшът и светското притворство отблъскват публиката. Като възпитаник на двама забележителни хора на изкуството – проф. Елка Михайлова във ВИТИЗ и Виторио Гасман в Италия, се старае да остане вярна на менторите си, за които няма нищо по-важно от почтеността към зрителите. В момента Жана Яковлева работи по поредния проект от графика на БКИ – дните на българското кино в Рим.
- Как се представяте пред хората?
С малкото си име – Жана.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Абсолютно!
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
За съжаление вярвам – почти винаги. Това е най-големият ми недостатък, който работи против самата мен.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Преди години го правех от раз. Сега вече се замислям.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Предателство на близък и любим човек. Настрадах се от „близки“ предатели.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Връзка с човeк, който ме обича, а аз нямам никакви чувства към него.
- Какво може да ви разплаче?
Жестокостта над всяко живо същество. И още много неща. Гледам филм и плача. Чета книга и плача. Слушам музика и плача. Наскоро се наложи да се подложа на интервенция. Лежах на операционната маса и сълзите ми течаха.
- На какво най-често се смеете?
На отличните комици в италиански и български филми.
- Последната книга, която ви впечатли?
Il potere del subconscio на Джон Кехоу. Подари ми я Диана Бациева. Мъчителна история, за която често мисля.
- Любим художник?
Густав Климт. Усещам картините му. Модиляни. Сякаш изстрадвам живота му.
- Любим писател?
Анри Троя, Ориана Фалачи.
- Любим поет?
Миряна Башева.
- Любим певец?
Мия Мартини, която притежава един от най-красивите и изразителни гласове в италианската поп музика. Уви, умира много млада – само на 47 през 1995 г.
- Любим филм?
Много са. По всяко време на денонощието и във всеки сезон мога да гледам „Ромео и Жулиета“, „Титаник“, „Имало едно време в Америка“.
- Любимо тв предаване?
Fuori dal coro, drito e rovecio – две публицистични предавания на „Канал 5“ в четвъртък и неделя.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Мелодична, италианска. В нея можеш да се потопиш изцяло.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Бях на 4, когато ме снимаха като Сънчо в „Лека нощ, деца“. С хонорара майка и татко купиха персийски килим за хола. Разказваха на всички гости. Този килим остана до последно в родния ми дом на булевард „Христо Ботев“.
- Политик, на когото вярвате?
Джорджа Мелони. Обаятелна, истинска, безкомпромисна.
- Историческа личност, която презирате?
Гьобелс, който умъртвява не само собствените си деца.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Борис Христов.
- Любим парфюм?
Mmxviii incenso farmacia Vaticana.
- Любимо мъжко име?
Юрий.
- Любимо женско име?
Лефтера и Ивантия – така са се казвали бабите ми.
- Какво научихте от родителите си?
Те повтаряха на мен и сестра ми, че животът е прекрасен и че нищо лошо няма да ни се случи. За съжаление, не стана точно така.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Не знам. Може би за това съдбата реши да нямам деца.
- Каква искахте да станете като малка?
Актриса. Още тогава знаех.
- Кое е любимото ви животно?
Моите йоркита.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш други планове.“
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не помня вицове. Смея се в момента, после ги забравям.
- Думата, която използвате най-често?
Италиански нецензурен израз.
- Любимо ястие?
Бъркани яйца, правени от леля ми.
- Любим цвят?
Черен.
- Любимо питие?
Просеко.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато ме скъсаха във ВИТИЗ.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Може би когато снимах за първи път в мащабна италианска продукция – в „Генерал де ла Ровере“. В следващите филми отново си партнирах с прекрасни италиански актьори. Няма да ви казвам, че не спираха да ми правят комплименти.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
За съжаление винаги съм мислела първо за кариерата. И когато дадох израз на чувствата си и зажаднях за семейство, човекът до мен ме предаде, без да се поколебае. Страшно пропадане, което можеше да бъде и фатално.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
В България – още от студентските години във ВИТИЗ. Някои от тях останаха до мен, когато животът ми се срути и не знаех какво да правя.
- От какво най-много се срамувате?
Не успявам да се отърва от излишни килограми.
- Кой е най-големият ви страх?
От смъртта.
- Мечтата, която преследвате?
Няма да е мечта, ако я споделя толкова публично.
- Откъде черпите информация?
Отвсякъде.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
В първите минути емоциите ме побеждават и побеснявам от лъжите. После ги осъзнавам.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Излишно и изнервящо много.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Когато преди много години гледах филма на Спилбърг „Дуел“, бях ужасена от подобна възможност.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не.
- Вярвате ли в извънземни?
Не вярвам, но може и да греша.
- Имате ли пророчески сънища?
Сънувам много, но досега никога не съм сънувала печелившите номера от тотото или нещо, което ще ми се случи.
- Кое е любимото ви цвете?
Орхидея.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Е, как без любимите ми кученца?
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Това, което забравихме, че съществува – обичта.
- Кога предпочитате самотата?
До 49-ия си рожден ден не можех да си представя, че е възможно да бъда самотна. Нито за миг. Сега понякога съм толкова уморена, че с нетърпение очаквам да остана сама.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Моят собствен – лакома съм.
- Борили ли сте се със зависимости?
Мисля, че не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Да докажа коя съм.
- Имате ли хоби?
Сериалите – да ги гледам и да получавам роли в тях.
- Бихте ли се определили като бохем?
Да.
- Къде почивате – В България или в чужбина?
Рядко ми се случва. Напоследък харесвам Анталия.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Не съм мислила.
- Вярвате ли в късмета?
Не. И това е много жалко.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Разбираме за подобни моменти много по-късно. Бяха ме избрали за малка, но ефектна роля във филма „Конан“ – сцените ми бяха с Джейсън Момоа, научих репликите си на английски, чувствах се на седмото небе. И по закона на Мърфи отложиха снимките с денонощие, но аз трябваше да се върна в Рим заради откриването на празниците „София поздравява Рим“.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Естествено, че не! Нали знаете – най-хубавите години на всяка жена са между 48 и 50. И аз ще си остана на толкова до края. Благодарение на студентите по оперно пеене и програмата „Еразъм“, които живеят в къщата на Борис Христов в Рим, остарявам по-бавно. Тези деца дори не подозират, че техният пулс ме поддържа млада.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Хванах в изневяра човека, когото обичах. Научих се да шофирам, за да стигна до определено място и да видя с очите си това, което усещах със сърцето си. Боли и е безсмислено.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
През 80-90-те години на миналия век. Вероятно е носталгия по младостта.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Всичко, което медицината е открила в последните години. Силно съм впечатлена от технологиите в „Аджибадем Витоша“ в София. А за професионализма и перфекционизма на професор д-р Иво Петров нямам думи, цял живот ще благодаря на него и екипа му!
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Едва ли. И тази мисъл е изключително стресираща.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Да. Те създават странно чувство – сякаш около нас нещо се случва, но нито го разбираме, нито можем да го спрем.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Аз съм някъде по средата. Да се вземе най-доброто от двете е желано, но невъзможно.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не! Не съм майка и може би нямам право да говоря на тази тема, но като човек съм абсолютно против.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да. Стига да не се парадира. През последните години наблюдавам ненужна показност и ужасяваща агресия, които в Италия носят огромни проблеми и понякога завършват със смърт.
- Интересувате ли се от спорт?
Малко.
- За или против пластичните операции?
Зависи какво ги налага.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Нямам причини за подобни терзания.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Специално.
- Доволна ли сте от заплатата, която получавате?
Ха-ха-ха…
- Страхувате ли се от новото начало?
Не.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Италия. Живея в нея.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Когато на 6 години излязох на сцената в театър „Сълза и смях“ в ролята на Сибила в „Идеален ден за лов на рибка бананка“ по Селинджър.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Смъртта на родителите ми.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че ще имам нов шанс.
- Как си представяте света след 100 години?
Мен няма да ме има…
- С кого бихте живели на самотен остров?
С кученцата ми, с личности, които ме разсмиват, с мъже, които харесвам. Малък рай.
- Можете ли да простите изневяра?
Не.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
С някои – прекрасни. С други – никакви.
- Привърженик ли сте на брака?
Бях. Вече не съм.
- Романтична ли сте?
Да. Друга неподходяща слабост в характера ми.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Вечерта.
- На кой народ симпатизирате?
На италианския.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С великия режисьор Федерико Фелини.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че ще снимам филм на Федерико Фелини.
- Кога свършва детството?
Когато осъзнаеш предателството.
- С какво никога не искате да се разделите?
С кученцата си, със спомените си. Толкова много приятели отлетяха, толкова сме безпомощни пред смъртта.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
От майка ми: В брак се живее с компромиси, а не само със страсти.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Абсолютно. Понякога си казвам, че бих дала всичко, за да знам какво ще ми се случи, независимо от страха.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Моят професор във ВИТИЗ Елка Михайлова, мир на душата й, често се занимаваше и с тези науки. Попивах всяка нейна дума. Имах период в миналото, когато със ставането от сън веднага изчислявах какъв ще бъде денят ми. Абсолютен ад! Честно казано, Теодора на Берлускони позна някои неща в битието ми. Мога да напиша пиеса за ходенето по врачки, когато любимият си тръгне. Ще бъде между драмата, комедията и трагедията.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Вече не. Уви, много хора в България се занимават с магии. Тъжно е да усещаш омраза, но явно завистта е част от националния ни бит.
- Каква е представата ви за щастие?
Ако не си здрав, всичко е безсмислено.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Без да разбера.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Франка Христоф, съпругата на великия бас Борис Христов, цитираше фразата, която се преписва на Луи XV и неговата любовница мадам Дьо Помпадур: „След нас и потоп“. Зад тези думи според мен се крие нещо друго: мъртвите ги носим завинаги в сърцата и мислите ни. Няма нужда от гробища. Самата аз дори не искам гроб.