Жерар Депардийо не е човек, който може да бъде описан с няколко думи. Той е винаги извън границите. Неизмеримо талантлив, ексцентричен, провокативен, противоречив. Скандален, груб и без мярка – може би именно в това се крие чарът му. Години наред хората сякаш бяха склонни да му простят всяко прегрешение, но изглежда, че в днешния модерен свят ще му е все по-трудно. Поредни облаци надвиснаха над главата му, след като французинът бе обвинен в сексуални посегателства.
През декември миналата година испанската журналистка Рут Баса обяви, че е подала жалба в страната си за изнасилване, което се е случило по време на интервю с френския актьор през 1995 г. Преди няколко месеца още 13 жени го обвиниха в сексуално насилие. Отделно, от 2020 г. Жерар е разследван за изнасилване на актрисата Шарлот Арну през 2018 г. В началото на миналия декември по канал „Франс 2“ беше излъчен документален филм срещу Депардийо, посветен на дъжда от жалби срещу него. Репортажът предизвика нова вълна от шок и тежки реакции. Махнаха негова статуя от парижки музей, лишиха го от официални белгийски и квебекски почести, а културната министърка на Франция Рима Абдул Малак заплаши, че ще задвижи процедура по отнемане на неговия Орден на почетния легион, връчен му през 1996 г.
Депардийо все пак получи подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, на семейството си, а над 50 известни личности от сферата на културата във Франция написаха писмо в негова защита. Малко след това бе публикуван „контраапел“ срещу актьора, който бързо събра над 8000 подписа. Изглежда Жерар е попадал под прицела на #MeToo и мнозина искат той да бъде заличен. „Нито съм изнасилвач, нито съм хищник. Не съм съгласен с това, което чувам и чета за себе си през последните месеци. Мислех си, че не ми пука, но не е така. Наранен съм. Това съсипва живота ми“, заяви Депардийо.
Ако се върнем назад в годините, животът му винаги е бил изключително бурен и скандализиращ. Дори детството му е такова. Жерар е роден на 27 декември 1948 г. в Шатору – малко градче в селскостопански район. Семейството му е бедно, бащата е тенекеджия с особена страст към чашката. Майка му Лилет ражда 6 деца, едно от които умира. Жерар е трети наследник, като впоследствие помага за ражданията на по-малките си брат и сестра. Но самият той не е желан. Лилет правила опити да махне бебето, използвайки куки за плетене. Не успяла. Макар да расте в нищета, за Депардийо детството е свободно и щастливо – никой не му се кара за учене и оценки. Израства на улицата, тренира бокс, откъдето е характерният му нос, и още тогава проявява гаменски черти.
Едно от най-шокиращите му признания за онези години е, че бил „момче под наем“ на заможни хомосексуалисти. „Изглеждах на 15 и знаех, че привличам гейовете“, разкрива в автобиографията си „Просто така се случи“. Впрочем някои изказвания на актьора са толкова фрапантни, че човек може да се зачуди дали са истина, или шега. На 13 напуска училище, занимава се с дребни престъпления, работи в печатница, замесва се в продажбата на крадени стоки и е поставен на пробация, изкарва пари като бодигард на проститутки. Но на 16 заминава за Париж и покрай свой приятел прави първи стъпки в актьорската професия, въпреки че е неграмотен и полузаекващ. „В края на 1966 се озовах при режисьора Жан-Лоран Коше. Бях с дълга коса, огромни кожени боти с косъма навън, с безформен панталон. Почти никога не се къпех, на нищо не приличах. Но това не го притесни. Изпрати ме на уроци по пластика, по поезия и френски и всичко това безплатно. Видя нещо в мен“, разказва актьорът. Участва в програмата на Cafe de la Gare, но все пак не изоставя напълно джебчийския навик.
Депардийо прави дебюта си в киното през 1967 г. във „Валсуващите“ на Бертран Блие и досега е снимал около 200 филма. Демонстрира невероятния си талант в различни жанрове, а през 1990 г. играе Сирано дьо Бержерак в едноименния филм и получава номинация за „Оскар“, както и награди от най-големите европейски фестивали. След този успех Жерар атакува и Холивуд. Превръща се в огромна звезда не само на френското кино, нищо че не е секссимвол като колегата си Ален Делон. Но актьорството и славата не го укротяват. Скандалите с него са не един и два, а изказвания като това, че пие по 14 бутилки вино на ден, са най-малкото. През 2011 г. се облекчава на пътеката в салона на самолет. Има редица пътни инциденти, при някои от които е под въздействието на алкохол, проявява и физическа агресия. През 1996 г. оцелява при инцидент със самолет, през 1998 г. претърпява катастрофа с мотор. Две години след това му правят сериозна сърдечна операция, на която се закарва сам на две колела.
През 2012 година напуска Франция заради планирания от правителството на президента Франсоа Оланд извънреден данък върху най-богатите французи. Малко след това Депардийо става руснак по паспорт, след като Владимир Путин, с когото поддържат приятелски отношения, подписва специален указ за целта. През 2020 г. Жерар дори приема православието, но впоследствие се противопоставя на Путин заради войната в Украйна. Животът му е всичко друго, но не и скучен.
Има 20 деца от 10 жени, проваля се в любовта
Жерар Депардийо не е мъж за една жена. Сам е признавал, че семейството, в традиционния смисъл просто не е за него. В началото на 70-те години на миналия век се жени за Елизабет Жиньо, от която са първите му две деца – Гийом и Жули, които също се отдават на сцената и екрана. С Елизабет се развеждат през 1996 г. Междувременно му се ражда още една дъщеря от манекенката Карин Сила.
Впоследствие Жерар има дълга връзка с Карол Буке. През 2006 г. става баща отново на мъжка рожба – Жан. С момчето го дарява приятелката му Елен Бизо. В интервюта актьорът е казвал, че има 20 деца от 10 различни жени, но само той знае дали това е истина. Към днешна дата Жерар се води близък с романистката Климентин Игу.
Най-голямата му болка са сложните му отношения с децата, особено с първите две. Съдбата на големия му син е изключително трагична. Гийом се забърква с наркотици, има проблеми със закона, претърпява тежка катастрофа и се налага ампутация на единия крак. Умира едва на 37 вследствие на вирусна пневмония. Неслучайно Жерар признава: „Изцяло се провалих с тези, които обичам“.
