Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Живков забранява филм на Бинка Желязкова заради едно магаре

„Привързаният балон“ на първата жена режисьор у нас Бинка Желязкова, макар и създаден в средата на 60-те години на миналия век и до днес е едно от емблематичните кино заглавия. Лентата, която е истински шедьовър в черно-бяло, е сред малкото филми, устояли на времето въпреки „арестуването“ му в продължение на десетилетия. Създаден по мотиви на едноименната новела на Йордан Радичков, веднага след премиерата си през 1967 г. той е забранен от неофициалната цензура за показване дори пред кинематографисти до 1990 г. Това не успява да заличи този шедьовър, който според критиката е най-добрата филмова екранизация от творчеството на Радичков.

Филмът е сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ „опит за летене“ на българите. Действието се развива по време на Втората световна война, когато военен балон се появява неочаквано над планинско село в България. Удивените селяни решават да го свалят със залп, но балонът отлита към планината. Въоръжени до зъби, те потеглят след него. В една от сцените селяните трябва да вдигнат на ръце едно магаре, но защо – и те самите се питат, понеже „от магарето европеец не става“… Разказват, че когато Бинка свършила снимките, подшушнали на Тодор Живков, че той е магарето, и лентата не вижда бял свят. Основната причина обаче е, че сюрреализмът като начин на мислене във филма противостои на социалистическия реализъм, където балоните не говорят и никакви кучета не гонят човека, устремен към светлото си бъдеще.

Лентата скандализира и с голата сцена, изпълнена от Стоянка Мутафова, която става първата актриса у нас, съблякла се пред камерата. Според сценария балонът прелита над вир в митичното село Черказки, в който се къпят жени. Сред тях е Стоянка, която кълне балона, защото смята, че той я фотографира, и излиза от водата, както майка я е родила. Актрисата е притеснена, че може да се изложи, и споделя тези свои опасения с Бинка Желязкова, която й отвръща: „Нали знаеш, че в мой филм не може да станеш за резил“.

Сред останалите актьори във филма са Григор Вачков, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Георги Парцалев, Иван Братанов, а Коста Цонев е гласът на балона.
Родена на 1923 г. в Свиленград, едва 15-годишна Бинка приема левите идеи. Като ученичка държи реч срещу управляващите, заради което не получава зрелостно свидетелство и работи в строителството. Няколко пъти я арестуват и не й разрешават да продължи образованието си.

След войната завършва режисура в Държавното висше театрално училище и става първата българска жена режисьор.

Бунтарката на българското кино свързва живота си с не по-малко изключителния Христо Ганев, сценарист на повечето й филми – неин съидейник от младежките години, партизанин от отряда „Бачо Киро“, военен кореспондент през Втората световна война, народен представител, главен редактор на в. „Народна младеж“. Двамата запазват чисти идеалите си и не могат да преглътнат извращенията с идеите, за които са се борили. Не се примиряват с двуличието на бившите си съмишленици и с фалшивия патос на комунистическите лозунги. Самозабравата и бездуховността на някогашните идеалисти, превърнали се в бюрократи, които използват властта за лични облаги, е тема на дебютния им филм „Животът си тече тихо…“, завършен десет години преди „Привързаният балон“. За първи път в Източния блок лентата десакрализира комунистическите идеали. Партийните функционери така и не им прощават нечуваната за онези години смелост и те са заклеймени като бунтари.
Филмът им е забранен и 31 години прашасва. Показан е чак през 1988 г.

Първият филм на Бинка Желязкова и Христо Ганев, който получава международно признание, е „А бяхме млади“ (1961 г.) – златен медал в Москва, първа награда за операторска работа на Васил Холиолчев и за женска роля на Людмила Чешмеджиева по време на кинофестивала „Златна роза“ във Варна, награда за операторска работа в Прага и първа награда от Международния фестивал „Старите обувки“ в Картахена, Колумбия. Това е първият филм на Бинка, който излиза по екраните, затова често се счита за дебютен. След наградата от Москва в България също я награждават с Димитровска награда, но почитта е само външна.

В края на 60-те години в семейството настъпва и друго сътресение – Христо Ганев е изключен от партията, защото отказва да заклейми книгите на Солженицин и Нобеловата му награда на партийно събрание на Съюза на писателите. Няколко години съществува забраната да снимат филми.

Цензурата обаче не спира творческия тандем да върви срещу конформизма. Изпълнени с безпокойство за краха на идеите, за самотата и духовната безпътица са и следващите филми на Бинка и Христо – „Басейнът“, „Голямото нощно къпане“, „Нощем по покривите“.

Героите в тях са духовни хора, неудовлетворени от битието си, защото не могат да се примирят с пошлостта и липсата на ценности. Затова съвсем не се вписват в социалистическите представи за положителен герой. „Загиналите са по-щастливи, защото не доживяха това, което последва“, казва Христо Ганев.

Макар у нас техните филмите да предизвикват полемики, в чужбина те получават признание от международните фестивали. „Голямото нощно къпане“ е включен в програмата „Особен поглед“ в Кан през 1980 г. Осем години по-късно „Нощем по покривите“ получава „Златна ракла“. Лентите й вземат първите награди на фестивалите в Брюксел, Монреал, Карлови Вари. Чуждата критика определя Бинка Желязкова като носителка на българската „нова вълна“ заедно с Рангел Вълчанов, които правят авангардно изкуство върху железния шаблон на соцреализма. Сравняват я с Фелини и Тарковски.

Стилът й е сходен на италианския неореализъм и френската „нова вълна“, влияние върху филмите й оказва и руското кино.

Бинка е обявена за лице на киното в Източна Европа през 1996 г. Портретът й се появява върху сборника MovEast, но скоро след това тя напълно се оттегля от обществения живот. Говорят само филмите й – седем игрални и два документални, в които тя не спира да изследва въпроса има ли спасение за човек, ако съхрани живота си, но изгуби смисъла му.

„Понякога обстоятелствата не ни предоставят избор и включени в „партия билярд“, трябва да направим много малко, за да участваме честно в играта – да не бъдем топка, която ще блъснат, за да блъсне тя другата; да запазим своята елементарна човешка порядъчност…“, казва Бинка Желязкова.

„Непослушното момиче на киното“ с най-много забранявани филми у нас си отива от този свят на 88, след като дълго страда от алцхаймер. Христо е постоянно до нея. Двамата са обгърнати от любовта на семейството – дъщеря им Светла Ганева, която е от малкото жени оператори у нас, зетят – големият режисьор Анри Кулев, внукът Андрей Кулев, също талантлив аниматор, и правнуците.

Мария ПЕТКОВА

Последни публикации