Златина Тодева, която всички в артистичното съсловие наричаха Мама Злата, си отива от този свят на 81 години, но до последно не губи младия си дух. Актрисата издъхва на 13 април 2007 година, а само три месеца по-рано се снима гола в провокативна фотосесия. Въобще не се притеснява да захвърли дрехите и да покаже тялото си пред обектива на Юлиян Табаков. Неин партньор в последната й фотосесия пък е актьорът, режисьор и поет Марий Росен.
Смъртта на Златина Тодева е неочаквана за автора на проекта и той временно се отказва да покаже снимките. Прави го едва през април 2015 година, като излага фотосите в столичната галерия „Райко Алексиев“, където представя изложбата „Мигновения“. Реакциите са противоречиви, а на откриването се налага да бъде повикана охрана, тъй като към автора са отправени заплахи. Критиците на актовите фотографии смятат, че Златина Тодева трябва да бъде запомнена с ролите, а не с голото си 81-годишно тяло. Според по-либерално настроените обаче именно това е последната роля на актрисата, а голотата е поредният й сценичен костюм. Самата актриса, чийто глас прозвучава по време на откриването на изложбата, сякаш дава отговор както на критиците, така и на поддръжниците, казвайки: „Не желая да умра като червей. Искам духът ми да лети!“.
В интервю по повод 78-ия си рожден ден Златина Тодева защитава същата теза. „Най-важното е човек да не губи духа си. За съжаление, виждам много по-млади от мен, а вече са като умрели.“
Актрисата е родена на 27 февруари 1926г. в Стара Загора и не е завършила ВИТИЗ, но има късмета да срещне добри учители в лицето на Мара Шопова и Георги Стаматов. Когато се създава Сатиричният театър, я канят да стане част от трупата, но тя отказва, тъй като се налага да избира между семейството, което е в провинцията, и работата в столицата.
„Реших да остана при съпруга си – актьора Никола Тодев – прекрасен човек – признава Златина. – Той беше спокойният, докато аз съм по-сприхава. Споделяхме си всичко. Между нас нямаше лъжа и може би затова бракът ни беше великолепен. Много страдам за рамото му и за топлата му ръка. Смъртта на Кольо е най-лошото нещо, което ми се случи в този живот.“
След като съпругът й напуска този свят, актрисата три години изпада в депресия и дори се заклева повече да не стъпи на сцената. Режисьорката Юлия Огнянова обаче я убеждава да се включи в постановката „Забравени от небето“. Тогава, заразена от актьорската работа, Златина разбира, че тази болест няма лечение. А това, че е била в театри извън столицата, има и своите добри страни, тъй като изиграва много роли – мечта за всяка актриса. Била е и Султана в „Железният светилник“, и Настя в „На дъното“, и Елизабет в „Мария Стюарт“. Разминава се обаче с Чехов, за което съжалява до последно. Разбира се, има представления, които са паметни за нея, и сред тях е постановката „Забравени от небето“, която играе в Москва. Там последната вечер жена сваля скъпо бижу от врата си и го слага на дрипавия й сукман с пожелание да й носи късмет. Талисманът наистина свършва работата. Малко по-късно актрисата получава голяма награда за женска роля.
Макар да се е посветила на изкуството и всяка вече излиза на сцената, Златина Тодева е напълно лишена от суета. Признава, че дори рядко се поглежда в огледалото. „Животът добре си ме гримира всеки ден с по една бръчка“ – обича да повтаря често.
До края на дните й най-вярната й опора е дъщеря й Гергана Тодева, която е режисьор. „Мама беше в приятния смисъл на думата „луд човек“ – казва Гергана – Никога не отказа цигарите. Не се страхуваше от смъртта. И в най-тежките моменти на физическа болка и страдание не съм я чула да каже: „Не, не съм добре“. Винаги е била откровена и в изкуството, и в живота, а зрителят цени това. Тя знаеше, че изкуството не понася суетата, а честността.“
Антон Стефанов