Хамлетовският въпрос ще води ли Зуека финала на „Като две капки вода“ с Рачков и Геро, или няма да води, все още няма отговор – както е редно по Шекспир. Дилемата обаче излъчва друг контекст, нарочно или не, неглижиран от широката публика, която се възбужда от всеки live по Нова телевизия, а на 18 май ще крещи на националния стадион „Васил Левски“. И този контекст отвежда към темата за дистанцията на Васил Василев от мантрата на всяка духовна криза „хляб и зрелища“.
Неслучайно талантливият актьор, който от няколко години е и чудесен художник, ще посрещне 60-ия си рожден ден на 30 април в Южна Испания, където живее със семейството си.
Той обаче категорично липсва на родната арт сцена, въпреки че се оттегли от сериозната драматургия още през 2012 г., когато се раздели с Нина Димитрова, майката на дъщеря му Девина, негов партньор, съмишленик и съавтор в българския и международен триумф на частния и най-вече независим театър „Кредо“. Техният спектакъл „Шинел“, игран на девет езика по света, ги превърна в емблема и институция на родния арт в програмата на най-престижните фестивали на три континента, където неистово ги аплодираха и мотивирано награждаваха. Те разбиваха клишетата и доказваха, че изкуство може да се прави по различен начин, далеч от конвенциите и комерса – с модерна класика, идеи и послания. Години наред Нина и Зуека обединяваха таланти и енергии около червената нишка в „Шинел“ по великия Гогол – тази за свободата. Тъкмо в името на свободата, икономическа и емоционална, Васил Василев напусна системата в България, дефинирана от конюнктурата. Това обаче съвсем не означаваше, че ще загърби дарбата си да осмисля битието чрез изкуството. Изборът му да свали шинела на Акакий Акакиевич се оказа прелюдия към рисуването – неслучайно Зуека и Нина измислиха сами сценографията и костюмите за „Шинел“ и за другия си хит, „Каквото направи дядо, все е хубаво“. Страстта си към свободата Зуека кодира и в Дон Кихот, който присъства в много от картините му – той се изразява чрез него, търси друго свое „аз“ в Рицаря на печалния образ. Но Васил Василев не просто рисува, той печели високи оценки от критиката и публиката. И въпреки че постоянно купуват творбите му, от самото начало прецизно се пази от патетични етикети и опаковки.
Когато в зората на новата си кариера създава 40 картини за 45 дни, е безкрайно учуден от себе си. „Показах някои от тях на приятели – къде на майтап, къде на истина. И те ме подкокоросаха. Пуснах ги във Фейсбук – ей така, да ги видят хората, да им доставя радост. А ето какво стана, пълен шок – откъде да предположа, че ще предизвикам толкова голям интерес“, споделя Зуека, който тогава продава дузина платна за час. И дори не осъзнава напълно, че е започнал нов етап в живота му. А между хората, които плащат за първите му картини, има и напълно непознати.
Дебютната му изложба пожъна искрени овации в елитното арт пространство U.P.A.R.K. в Пловдив, по-познато като „галерията на Кольо Карамфилов“. Славният актьор и известният художник, който си отиде през 2014 г., дълги години са като братя от една и съща кръвна група. „С Кольо Карамфилов бяхме изключително близки. Струва ми се, че ако гледа отнякъде картините ми, със сигурност му се иска да ми даде някакви указания.“
Радост Коцева, която вече е лицето на U.P.A.R.K и първа в България представи 25 прекрасни произведения на Васил Василев, ги нарече „много истински и нарисувани с респектираща интелигентност“. Лицата и фигурите, подписани със Zouek, са обединени от силно впечатляваща изразителност, белязана от влиянието на Шагал, Пикасо, Дали, Матис. Летящите хора и Дон Кихот – разпънат върху вятърната мелница като Христос на кръста. Това е стилът на Зуека, но той е обвеян и от иронията и себеиронията, характерни за гледната му точка към живота и света. В рисуването му има и магически реализъм, и актьорски наивизъм, но и категоричност, плъзнала в кръвта му от сливенския ген.
Всъщност Васил Василев рисува отдавна, но през годините на маратона „Кредо“ времето все не достига, за да грабне палитрата. „Голям кеф е да хвана четката. Забавлявам се истински. Постоянно рисувам. Нямам стил. Явно съм трупал от гледаното из световните галерии. А аз бая съм пообиколил, из доста музеи съм бил“, откровен е той. И се хвали, че дъщеря му Девина, която веднага е харесала картините му, рисува сто пъти по-хубаво от него. „Мисля, че е автентичен художник – много съм горд с нея. Обясних й, че ако седне на гъза си и здраво се заеме с тази работа, ще стигне далеч.“
Реакцията на съпругата му Ани при старта на различното амплоа също е многозначителна. „Не съм разбрала, че живея с художник“, коментира тя. А той уточнява: „Ами защото не съм художник, затова не си разбрала“. Синът му Стефан, естествено, се радва на радостта на баща си, но като всеки тийнейджър не се впечатлява особено от произведенията му.
Сред първите, на които показва платната, са още Гери Лалова, Живка Маринова и Стиляна Узунова – художничките в „Като две капки вода“, които правят изложби и той много държи на тяхното мнение.
Дъщеря му Девина: Няма дърво без корен
Всичко, което съм като човек, е от тях двамата, казва наследничката на известните артисти
За Васил Василев мнението на дъщеря му Девина за неговите картини е изключително важно. Младата дама е израснала в театрите и винаги е била подвластна на музите. Неслучайно баща й държи да развива уменията в рисуването си така, както го прави и в другите жанрове.
„Не харесвам наивизъм – само Лика Янко. Така че това, което баща ми рисува, не е моето. Но мерило няма, който каквото си хареса. Като анатомия аз съм по-добра от него, той концептуално е по-добър от мен“, коментира преди време Девина.
Тя обаче е категорична – всичко, което е като човек, дължи на майка си и баща си. Зуека и Нина Димитрова я нахъсват от малка да избира само това, което доставя удоволствие на душата, насърчават я да търси собствените си измерения в реалността. Така че Девина по никакъв начин не иска да звучи като недоволна наследница на звезди. Разбира се, не отрича, че имената им отварят доста врати, а и те винаги са я подкрепяли. Неслучайно получи куп награди за дебютния си късометражен филм „Хлад“, в който режисира и Зуека – история за токсични връзки и свобода. Действието се развива в сърцето на всеки дом – кухнята.
Девина, която има бакалавърска степен за „Театър и английска литература“ от престижния университет „Куин Мери“ в Лондон и магистратура „Кино- и телевизионна режисура“ в НБУ, също като Зуека и Нина няма граници в изкуствата. Актьорства, пише сценарии, продуцира, еднакво добре се чувства и пред и зад камерите. През 2023 г. стана непокорната Неда в „София вкъщи“, сериала на Би Ти Ви, където започна първата си работа като втори асистент-режисьор. Гледахме я до Лиъм Нийсън в екшъна „Памет“. „Имахме кратка сцена с него, беше ковид с големите рестрикции, никой с никого не си говореше. Но Лиъм Нийсън е много нежен човек въпреки внушителния си ръст. Снимахме на яхта край Созопол. Във филма съм малолетна сервитьорка, която е в секстрафик, той ме спасява“.
В „Младата жена и морето“ – за Гертруд Едерл, една от най-бързите жени в Америка в гмуркането през 20-те години, партнира на Дейзи Ридли от „Междузвездни войни“ 7, 8 и 9. Продукцията на „Дисни“ за първата жена, преплувала Ламанша, е снимана във Варна.
Девина и Мартин Кирилов пък са в колаборация с „Кинематограф.БГ“ и развиват проект „КиноКлуб.БГ“. Предлагат работилница за стопкадрова анимация за групи деца, както и за по-пораснали – по-артистичен вариант за team building.
„Някой път популярността на родителите ми тежи, но това е коренът, а няма дърво без корен. Бях си преценила, че е по-добре първо да завърша НАТФИЗ и после да правя някъде магистратура. Колкото и всички да си мислят, че нашите винаги са ме бутали, това въобще не е така. Не бях стъпвала на сцена, освен да танцувам. Исках да се открия. Дълго си мислех, че искам да стана само актриса. Грешно е внушението, че трябва да избереш само едно. За някои това е пътят към успеха, но мен ме привличат различните неща. И когато ситуацията ограничава, това много ме стресира. Нима не можеш да смениш посоката?“
Приемат я не само в „Куин Мери“ в Лондон, но и във филмовата академия на Ню Йорк, където не успява да се добере до стипендия заради разминаване във времето. Таксата е непосилна – 45 000 долара на година. Тя сериозно се шегува, че тогава вариантите пред нея са били два – да продаде бъбрека си заради Ню Йорк или да замине за Англия. Има огромно любопитство още към дизайна.
Девина снима реклами и клипове, участва във видеа на алтернативни музиканти. „Нямаме индустрия, нямаме икономика „кино“ – не е като да го закърпваш. Скъпо изкуство, което осигурява възвръщаемост, ако знаеш как да го направиш“, убедена е тя.
Пробива с реклама за презервативи, напуска „Каналето“ заради Слави
Той води куклата на „Ку-ку“, след като Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев заминават по разпределение в театъра на Бургас
Васил Василев-Зуека се превръща в голяма звезда, след като попада в „Ку-ку“, което се случва абсолютно случайно. Режисьорът Нидал Алгафари го кани да снима реклама за презервативи. И той приема. Отива заедно с първата си жена Румяна Узунова. После идва и още една покана – за клип против тютюнопушенето. И до днес актьорът се чуди как е приел, след като самият той пуши от ученик. После телевизионната машина се завърта и Зуека започва да снима редовно в студентската програма. Застава и зад прословутата кукла на шоуто, създадена от Ангел Манов, след като титулярите Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев заминават по разпределение в театъра на Бургас. Всъщност и до днес куклата се пази от Камен.
След като „Ку-ку“ е спряно, Зуека продължава да се изявява на екран и в „Каналето“. Но той е първият от звездния отбор, който през 1997 година решава да напусне кораба. Това става официално, а екипът кани журналисти на пресконференция. На нея актьорът съобщава, че си тръгва, защото иска да се посвети на това, което обича най-много – театъра. Години по-късно обаче истинската причина ще се окаже друга.
„За мен един от най-големите творци в България е Любен Дилов, защото той ме научи на лаконизъм – признава след време Васил Василев-Зуека. – Аз съм се учил да се изразявам лаконично от трима души – от моя професор във ВИТИЗ Атанас Илков, от Нина Димитрова и от Любен Дилов-син – що се отнася до скечове, телевизия… Изключително много неща – с изключително малко думи, гениално. Колкото повече години минават и колкото повече се занимавам с тая работа, все по го оценявам.
От Слави пък научих, че човек трябва да гони собствения си интерес. Той не беше актьор и се чувстваше много неловко сред нас. Казвам го така… не със съжаление, но с умиление, защото всички искахме да му помогнем. Един ден вкъщи Нина му каза: „Дълъг, вземи и си хвани цигулката. Там, това ти е твоето можене“. Чудех се дали това му е повлияло, честно казано. Ако го помни, ще го признае… Те, Дългия и Нина, въобще не се понасяха. Говоря за периода, когато той беше много (ще използвам дума, която той не обича) безпомощен – от актьорска гледна точка. Слави наистина не знаеше какво да прави. И не е тайна, че аз напуснах „Каналето“ заради него. Макар че за официална причина пишат друго.“
Румяна, Нина и Анна – трите жени в живота на Зуека
Първата му съпруга е негова състудентка, втората му партньорка е майка на Девина, а настоящата – на сина му Стефан
Три жени са белязали личния свят на Зуека. Първата му съпруга е неговата състудентка от ВИТИЗ Румяна Узунова. Някои зрители вероятно си я спомнят от изявите й на малкия екран, тъй като тя известно време беше водеща в Нова телевизия. Двамата са в един клас в Академията и се женят още като студенти в трети курс през 1990 година. Вдигат сватба два пъти. Първият е на 14 септември, делничен ден, и е за най-близките им, а вторият – десет месеца по-късно в столичния храм „Света Неделя“.
„Не сме се били и не сме си изневерявали по време на брака – връща се назад Румяна Узунова. – През 1993 година решихме да се разведем, тъй като възникнаха неразбирателства по някои въпроси. Предпочетохме раздялата, вместо постоянно да се караме. В никакъв случай не сме се развели заради Нина, както мислят някои. Тя беше асистентка на нашия професор и аз съм научила много неща от нея. Едва след като се разделихме със Зуека, те заживяха заедно.“
Когато Васил и Румяна отиват да се развеждат, съдиите разпознават актьора, който по онова време е голяма звезда в „Ку-ку“. Докато върви процедурата по разтрогване на брака, те постоянно се подсмихват. А и Румяна казва, че това може би е един от най-веселите разводи за съдиите. А когато магистратите обявяват, че решението влиза в сила от 1 април, вече бившите съпрузи избухват в смях. После отиват да се почерпят.
Васил и Румяна нямат деца и това прави раздялата им още по-лека. Не така обаче стоят нещата с края на 20-годишните отношения на Зуека с Нина Димитрова. Двамата винаги са били смятани за една от най-стабилните двойки в арт средите. Те са невероятен тандем не само в живота, но и на сцената с постановките „Шинел“ и „Каквото стори дядо…“, с които обиколиха целия свят. Затова и раздялата им е изненада за мнозина. За да сложи край на всички спекулации по тази тема, Нина пуска официално изявление чрез БТА през 2012 година. В него тя пише:
„Научавам за вдигнатия медиен шум около факт в моя живот, който отдавна е с изтекъл срок на годност на актуалност. Коментар за човека, с когото съм преживяла изключителни звездни лични и творчески мигове в продължение на 20 години и който е баща на прекрасната ми дъщеря, няма да правя. Ще си позволя коментар единствено за онова, което се отнася за мен самата. Тиражира се версия за знание от моя страна за паралелен личен живот на Зуека. Уверявам ви, че винаги съм вярвала на човека до мен. Благодарна съм, че беше до мен през всичките тези години“.
Връзката на Нина и Зуека започва във ВИТИЗ, където тя е асистент в класа им. Двамата делят обща квартира, тъй като нямат кой знае какви финансови възможности. След това започва и съвместната им работа по „Шинел“. Нито Нина, нито Зуека казват, че любовта им е пламнала от пръв поглед. Просто свикват един с друг и някак естествено се привързват. В началото Васил е доста по-романтичен, носи цветя, прави подаръци… С годините обаче тези жестове намаляват.
„Нина е двигателят и аз не го крия – признава Зуека през 2010 година в интервю за предаването „Нека говорят“ пред Росен Петров. – Именно тя е тази, която командва както на сцената, така и у дома. Вероятно защото е с три години по-голяма.“
Самата Нина пък се шегува, че върши черната работа, а Зуека се звездее. Пред зрителите тя прави и публично признание. „Аз не съм ревнива“ – категорична е актрисата, когато я питат дали не ревнува Зуека от адреналинките в „Господари на ефира“. За да затвори устите за всякакви спекулации, Васил заявява, че момичетата никога не са го изкушавали.
Е, те може да не са карали сърцето му да трепне, но друга успя да го прободе с копието на Амур и това е Анна Вичева. Тази година тя също има повод за голямо празненство, тъй като става на 50. Ани е родена във Варна, но избира да живее и работи в София. Завършила е НАТФИЗ, специалност „Филмова и телевизионна режисура“ и е работила като асистент-режисьор в „Господари на ефира“. Когато връзката й със Зуека става публична, мнозина твърдят, че именно Ани е причина за раздялата на актьора с Нина. Васил обаче разкрива през какво е минал в много лична изповед пред списание LOVE style през декември 2012 година.
„От много дълго време не съм поднасял личния си живот на показ, но съм имал изключително големи проблеми. Единственото, което ме караше да остана там, в предишното ми семейство, беше детето ми. Може би удължих повече, отколкото трябва престоя си. Може би допуснах грешка, защото смятах, че колкото е по-голяма дъщеря ми, толкова ще е по-добре. Но така е – човек греши, докато се учи. Аз съм от хората, които много дълго обмислят нещата, но когато вземат решение, бързо приключват всичко. За мен това беше нещо като агония.
Нямам намерение да изкарвам на показ какви са ни били взаимоотношенията с Нина. Там нещата не вървяха. В една връзка, естествено, и двамата са виновни. Кой – повече, кой – по-малко, но това е без значение. Важното е, че резултатът не беше добър. Създаде се мнение, че видиш ли, Ани е изключително виновна за абсолютно всичко. Няма как да е виновна, тъй като решението е мое. Напротив! Аз съм й благодарен, че толкова дълго време тя уважаваше моята причина, заради която да остана все още при предишното си семейство – и това е Девина. Няма друга причина!“
Както е известно, Зуека и Ани вече от четири години живеят в Испания. През 2014 година на бял свят се появи синът им Стефан. Три години по-късно – на 28 януари 2017, двамата сключиха брак, а техни кумове бяха Димитър Рачков и Мария Игнатова, които по това време бяха двойка. Днес, осем години по-късно, Зуека и Ани са все така щастливи заедно.
„Колкото повече остаряваме, любовта ни става още по-силна – каза актьорът в интервю за „Филтър“ през февруари тази година. – И колкото повече трупаш опит, толкова повече се привързваш към човека до тебе. А и Кърт Вонегът го е казал най-добре: „По-малко любов и повече добро държание!“. Компромисът и от двете страни е рецептата една връзка да продължи. Нужно е да заличиш егоизма и егоцентризма си.“
Васил Василев: Дано успея да духна 60 свещи!
Имам няколко опита за автопортрет, но все неуспешни, казва актьорът художник
Васил Василев-Зуека ще отпразнува 60-ия си рожден ден не на родна земя, а в Испания. Но през май ще си дойде за кратко у нас, за да открие самостоятелна изложба. Актьорът е живото доказателство, че на всяка възраст може да поемеш по нов път. Той е на 56 години, когато окончателно решава да напусне България и да заживее на Иберийския полуостров със съпругата си Ани и сина им Стефан.
– Как ще отбележите 60-ия си рожден ден на 30 април?
– Ще събера родата в някой ресторант, тук в Испания. Дано само да успея да духна 60-те свещи върху тортата. (Смее се.)
– За юбилея ще си направите ли автопортрет?
– Не мога! Ако можех, само това щях да рисувам – аз съм си егоцентрик. (Смее се.) Много обичам себе си, но не става тази работа. Имам няколко опити, които са толкова неуспешни, че ме обезсърчиха.
– А за какво мечтаете все още?
– Ооо, Зуека има толкова мечти, че няма да ми стигнат не 60, а 600 години, за да ги осъществя. Една от тях е да има мир, но за съжаление, не зависи от мен.
– Вече четири години сте в Испания. Как се промени животът ви за това време, господин Василев?
– Ако трябва да съм честен – нищо не се е променило. Продължаваме да живеем в нашето малко гнезденце все същия затворен живот, какъвто имахме и в България. Единствената разлика е, че тук няма зима като при нас, а хората в по-голямата си част са вежливи и усмихнати.
– С какво все още не можете да свикнете в Испания?
– Първото и най-важното е, че не зная испански. Трудно се учи език на моята възраст, но се оправям на магазинерско ниво, както се казва.
– Знам, че доста тежко сте изживели първите негативни коментари след напускането ви на България…
– Да, беше неприятно, но в крайна сметка не мога да променя хората, а нямам и желание. Правя това, което съм правил цял живот. Оттук нататък, който има очи да го види, ще го види. Щастлив съм, че повечето хора ме подкрепиха. Негативните коментари се оказаха един ама наистина много малък процент.
– Не сте ли свикнали с хейта?
– Ако трябва да съм честен, за 30 години хейт не съм усетил. Вече съм на прилична възраст и предпочитам да имам избор и аз да си преценявам кое да чувам и кое не. Това, което ми е гадно – не го чувам. Не ме интересува. И не ми дреме!
– Рисувате всеки ден, това не е ли много изморително занимание?
– Рисувам всеки ден и всяка нощ. Рисувам постоянно, защото ми доставя удоволствие. А и да не забравяме – това, че съм Зуека, не означава, че мога да рисувам.
– Откъде идва тази любов към Дон Кихот, когото изобразявате много често?
– Един фотограф ме попита толкова много ли обичам Дон Кихот, та го рисувам често. Отговорих му: „Не“. Просто чрез образа на Дон Кихот се пресъздават идеи. Той е нарицателен образ, той е символ.
– Мислех си, че много сте искали да изиграете ролята на Дон Кихот и не ви се удала тази възможност…
– Имаше такова нещо. Даже съм го мислил. Оказа се трудно осъществимо. Но не е това е причината. Дон Кихот ми е много понятен, за разлика от Санчо Панса.
– Предстои да откриете самостоятелна изложба в София през май. Какво ви вдъхновява да рисувате днес?
– Общочовешките теми – любов, приятелство, свободата във всичките й измерения. Мен това ме е вълнувало и в киното, и в театъра. И то не зависи от мястото, където живееш.
– Наскоро в сайтове бе тиражирана новина, че планирате да се приберете у нас, тъй като сте фалирал. Каква е истината?
– (Смее се.) Те не са спрели да пишат, откакто съм заминал, но аз въобще не им обръщам внимание. Явно са съчинения на хора, които печелят от това да измислят жълта новина за Зуека, защото отдавна не са писали за него. Няма да има връщане в България! Много е трудно да се организира живот в друга държава, а пък да се върнеш – още по-трудно. Ние няма и какво да правим в България. Синът ни Стефан вече е четвърти клас, учи, много му харесва в Испания, има си своите приятели и среда.
– Докато сте в Испания, получавате ли покани за филми или да се изявявате като водещ в някоя от телевизиите у нас?
– Имах няколко покани от голяма телевизия, но ги отказах, защото няма как да стане, тъй като не е възможно да пътувам постоянно. Режисьорът Стефан Командарев ми предложи роли за негови филми, но и тях не приех, независимо че съм се снимал във всичките му проекти без „Уроците на Блага“. Стефан е голям професионалист и репетициите продължават повече от два-три месеца. Всичко по снимачния процес трае много време, а аз го нямам. Получих покани и за още два филма, както и за театрални постановки. Но няма смисъл да приемам каквито и да е участия, дори и да ми харесват. Ето тези дни ми се обади мой приятел и ми предложи да направя моноспектакъл, но аз нито има кога, нито къде да го играя. Затова и спрях спектакъла ни с Влади Априлов, с който обикаляхме различни държави. Просто живея друг живот и се съобразявам с него.
– Дъщеря ви Девина вече има своя път в киното като режисьор. Тя няма ли да успее да ви провокира да участвате в неин проект?
– За нея ще направя много неща, но зависи как и кога иска да стане. Ще се радвам, ако проектите, с които кандидатства, бъдат одобрени и намерят финансиране. Много е трудно за киното в България. Изключително трудно.
– Какво от България държите в къщата си в Испания?
– Всичко! Всичко, което е тук, ми е от България – картините, подарени ми от приятели, книгите… те се пазят цял живот и се предават от поколение на поколение.
Антон СТЕФАНОВ, Албена АТАНАСОВА