Певец, композитор, автор на песни и пиеси, музикален продуцент, актьор – Добрин Векилов или както е известен Дони съчетава множество таланти. Започва кариерата си в групите „Атлас“ и „Медикус“, а през 90-те години с Момчил Колев се превръщат в един от най-успешните родни дуети. Славата им се разнася извън страната – английското музикално списание „Q“ нарежда дуета сред най-успешните световни групи на 1997 г. заедно с U2 и Oasis. По-късно Дини създава хитове със съпругата си Нети, а през годините работи за някои от най-известните телевизионни предавания, пише театрална музика и пиеси, изнася редица концерти у нас и в чужбина. Вече над 31 години играе в „Секс, наркотици и рокендрол“, а през 2013 г. сформира и супер групата „Фондацията“. През есента Дони отново ще замине за Америка, където му предстои турне с Герасим Георгиев-Геро.
– Дони, предстоят ви концерти с „Фондацията“ и с Нети през цялото лято, но ще намерите време и да починете край морето. Кое ви зарежда повече – срещите с публиката или шумът на вълните?
– Да, през това лято отново имаме много работа. Турнето ни с Нети е към своя край, но тепърва започваме концерти с „Фондацията“. Почти всяка вечер съм на сцена. От предстоящите ни концерти бих маркирал: 20 юли в Кнежа заедно с оркестъра на МДТ- Велико Търново. Следващите три града ще бъдат заедно с оркестъра на МДТ- Велико Търново, с диригент Георги Патриков. Ще бъдем на 22 юли в Бургас, на 23 юли в Казанлък и на 24 юли в Пазарджик. Иначе, и плуването в морето, и работата ми действат като динамо. Чувствам се зареден и цял.
– През май предприехте турне с „Фондацията“ в Канада и САЩ. И друг път сте имали изяви отвъд океана. Различни ли са емоциите всеки път?
– Свирили сме по целия свят. Многократно, в повечето европейски градове, в които има български общности. В Азия сме концертирали много пъти, също така в Кипър, Израел, Кувейт, а също и в Катар, Дубай и Токио. Правили сме концерти в Австралия и Нова Зеландия… Тази година с „Фондацията“ предстои третото ни северноамериканско турне. Срещите с българите навсякъде по света са много ценни за нас, създадохме приятелства и навсякъде се чувстваме у дома си.
– Как се променят Америка и българите там през годините?
– Винаги, когато общуваме с хората там и седнем на една маса, им предлагам: „Дайте да не говорим за политика!“ После всички се отпускаме и без да засягаме теми, които биха ни развалили настроенията, си прекарваме чудесно. Когато този тип разговори престанат, наистина разбираме, че нещата всъщност са си наред.
– По време на последното турне се наложи Кирил Маричков да се прибере по-рано в България заради здравословен проблем. Какви промени трябваше да направите заради неговото отсъствие?
– Да, беше голям катаклизъм за всички ни, но най-вече за него. Реаранжирахме песните, разпределихме неговите вокални партии и всеки от нас пое някоя негова песен, а аз си закупих бас-китара и го заместих като басист. Тъй като в групата свиря на китара и пиано, се наложи да помислим и как да звучим без тези инструменти. Нямаше нито един върнат билет и българите оцениха това, което направихме, за да може турнето да продължи. Те добре знаят, че при такова събитие, като заболяването на Кирил Маричков, групите отменят концертите си, а ние не се отказахме.
– Има ли яснота кога г-н Маричков ще се завърне отново на сцената?
– Надяваме се това да се случи през септември. Концертите ни тогава са планирани за 6 септември във Велико Търново, а на 7 септември ще свирим на „Аполония“ в Созопол. Всички се надяваме от там нататък да продължим в пълен състав.
– В края на септември отново тръгвате към САЩ и Канада, но този път с Геро и пиесата „Има време“. Колко града ще обиколите?
– Правил съм 11 турнета в Северна Америка, с концерти и театрални спектакли. От 26 септември започваме турне там заедно с Герасим Георгиев-Геро с пиесата „Има време“. Ще играем в 20 американски града, а билетите започнаха да се изкупуват още от юни. С Геро сме приятели от години и се чувстваме много добре заедно. Той е великолепен актьор и аз се уча от него на сцената.
– Вие всъщност сте автор на „Има време“ и на „Този филм“ с Нети и Асен Блатечки. Колко време ви отне написването на пиесите?
– Не беше много. Написах ги за по няколко дни. Всъщност някои шият гоблени, други ловят риба, а аз си почивам винаги с нова работа. Историите се раждат в главата ми и нямат общо с действителни преживявания, но са житейски ситуации, които биха могли да се случат. Винаги ме е вълнувало как привидно напълно абсурдно поведение си има причини. Вече съм написал шест пиеси и се радвам, че близкият ми приятел Теди Москов хареса и поиска да постави една от тях със студентите си. Казва се „Обществото на безгрешните“.
– На наградите на БГ радио представихте дуета Ви със Софи Маринова „В друг живот“, който изненада мнозина. Как се стигна до създаването на тази песен?
– През миналата година със Софи връчихме заедно награда на БГ радио наградите. От сцената си подхвърлихме шега, че можем и ние да направим дует. На следващия ден от БГ радио проявиха интерес и ние със Софи се чухме и си казахме: „Да го направим! Какво толкова ще мислим“. На следващият ден написах музиката, а малко по-късно и текста. Обещахме си обаче да представим песента чак на следващите награди. Така се случи „В друг живот“.
– Как бихте отговорили на критиките, че имате дует с поп-фолк певица? И по принцип обръщате ли внимание на негативните коментари?
– Не ме интересуват тесногръдите хора. Относно критика – вярвам само на хора, които харесвам и уважавам. Всичко останало не ме докосва.
– Има ли според вас противопоставяне на различните музикални жанрове у нас?
– Когато преди много години Слави направи „Мюзик Айдъл“ и покани в журито Йорданка Христова, Глория и мен, много хора ми казваха „да не сядам на една маса с фолка“. Отговарях по един и същи начин: „Не разговарям с интелектуални талибани!“ След това предаване страстите между попа и поп-фолка се уталожиха.
– Как се промени според вас музикалният шоубизнес през изминалите 30 години? Положително ли е влиянието на социалните мрежи и платформите за видеосподеляне?
– Всяко ново откритие е положително в моите очи. Зависи как го използват хората. Социалните мрежи надскочиха границите между държавите. Същото се случва с платформи като „Револют“ и „Уайз“. Много полезни са „Гугъл мапс“ и „Уейз“. „Спотифай“ и „Епъл Мюзик“, които също заобикалят или прелитат границите и държавните регулатори. Заради този скок създателите им са едни от най-богатите хора на света. Аз ползвам Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток, както и гореспоменатите, и това е нов път към заобикалящия ме свят. Изкуственият интелект е много, много полезно откритие. То тепърва ще се прилага например в медицината, а вече е се прилага в поп музиката и в музиката въобще.
– Имате успехи и като певец, и като композитор, музикален продуцент, автор на пиеси и песни, като актьор. Как обаче приемате грешките и провалите, които са неизбежни?
– Най-големия учител е грешката. Именно това означава да натрупаш опит. Опит е броят грешки, които са те научили да вървиш напред. Самият аз, като действен човек, бъркам много повече от бездействените, но пътят ми е по интересен и смислен.
– Дъщеря ви учи в Музикалното училище. Давате ли й съвети?
– Повтарям й да не се бои да греши. Да знае, че най-важното в музиката е тишината. Когато подредиш пъзела около паузите, тогава има шанс да се получи музика. Обратният подход е грешен. Когато видиш нотите, първо се ориентирай къде в цялото произведение композиторът е написал паузите и след това действай, мислейки за тях. Важно е да е почтена и добра с всички и независимо от отношението, което би срещнала, да остане такава. Да не стъпва по ничии рамене, само за да стигне по-нагоре.
– Ще ви върна назад във времето. Заедно с Момчил сте първите български изпълнители, излъчени по MTV, с „Ближи си сладоледа“. Как разбрахте, че песента Ви се върти по MTV?
– Не помня. Дори не отдадохме кой знае какво значение на тази новина. Усещахме, че имаме какво да кажем чрез музиката си и това беше най-важно.
– Какво бихте казали на Дони от 90-те години, на когото тепърва предстоят слава и успехи?
– „Направи същите грешки, иначе няма как да си тук и да ти кажа това, драги ми Дони!“
– През 2021 г. с Момчил отново излязохте заедно на сцена след 20-годишна пауза. Какво беше усещането да се съберете отново?
– Винаги е приятно да се видим. Никога не сме късали контакта помежду си. Беше вълнуващо, а музикантите от „Фондацията“, с които заедно бяхме на сцената, ми казаха: „Ти пееш по различен начин, когато си с Момчил“. Вероятно съм събудил някакви отминали нюанси в гласа си.
– Случва ли Ви се да изпитвате носталгия по миналото?
– Никога. Винаги ме вълнува „утре“.
– Следвали сте фармация, явно са ви се отдавали химията и биология?
– Умерено. Нямах кой знае какъв интерес. По-скоро угодих на родителите си, но скоро разбрах, че ще се занимавам с музика. Когато започнах да уча пеене при Стефан Анастасов, а след това – при Христина Ангелакова, това ми даде крила и още не съм кацнал.
– Покрай работата пътувате изключително много, били сте на 4 континента. Имате ли си любимо място извън България?
– Хавай и въобще САЩ, Токио, Сеул, Сидни, Оукланд, Тел Авив и разбира се, Индия, Непал, Бутан и Тибет.
– А бихте ли заживели другаде?
– България е моето място.
– Коя е дестинацията, която мечтаете да посетите?
– Обичам да се връщам на любимите си места, но с удоволствие бих разширил континентите, на които пея. В Африка съм бил на малко места и много бих искал да ги увелича. Вълнуват ме Южна Америка и Антарктида… Май съм алчен?
– Много пъти сте разказвали за пътуванията Ви до Тибет и за будизма. Как ви промени досегът до тази философия?
– Намерих системата за живот, която ме направи по-цял. Даде ми мир, успокои гнева ми… Отворих една врата и колкото и да вървя, няма да стигна до края на пътя. В друг живот…
– Знаете, че много се коментира, че сте отслабнал драстично. Как се поддържа тази форма? Трудно ли е за вас самият?
– Вече не. В началото положих усилия и сега имам огромна енергия. Влизането в тази форма ми се отплати. Много хора ме съветват да ям. Който ме познава знае, че ям повече от това, което си представят кулинарните ми съветници.
– Изключително активен и ангажиран сте. След 10 години как се виждате?
– Ако съм добре и тук, на земята, много бих искал Нети и дъщеря ни да са добре. Да са щастливи, здрави, вдъхновени и вдъхновяващи. Сигурно към нещата, които вече правя, бих добавил и нови умения. Когато ти отнемат любопитството, се появява скуката. До този момент никога не съм скучал. Знам, че така ще е и занапред.
Ивет САВОВА