Може би прекалявам с увлеченията си по изкуството на това пространство от вестника, но отдавна съм на мнение, че отношението на един народ и управниците му към културата и нейните продукти е най-точното мерило за степента на развитие на една нация. Във вторник сутринта социалните мрежи ме разсъниха с добре рекламирана и достатъчно лигава дописка в Петьо-Блъсковия „Труд“ за „изложба“ на така наречения лорд Евгени Минчев. Изданието рапортува, че съвсем неочаквано за художническата гилдия картините на въпросния „лорд“ се оказали много търсени и купувани. Случвало ли ви се е информация едновременно да ви изненада и в същото време да ви се стори очаквана. В подобно шизофренно състояние бях и аз. От една страна, се изненадах, че кръжочническият примитивизъм на Минчев пред статива, предизвикан най-вероятно от натрапчив егоцентризъм, може да се хареса на някого, а от друга страна, си дадох сметка, че у нас отдавна всичко е откровено менте.