„Дигър” (Digger), 2026, САЩ/Великобритания/Мексико, режисьор Алехандро Гонзалес Иняриту, продуценти: Том Круз, Алехандро Гонзалес Иняриту, Мери Парънт, Майкъл Шарп; сценарий: Алехандро Гонзалес Иняриту, Сабина Берман, Алекзандър Динеларис, Никълъс Джакобоне; оператор Еманюел Любецки, художници: Денис Гаснър, Ричард Л. Джонсън; костюми Жаклин Уест, музика Космо Шелдрейк, в ролите: Том Круз, Риз Ахмед, Джон Гудман, Сандра Хюлер, Майкъл Стълбарг, Джеси Племънс. Разпространява Александра филмс
Амбициозна екосатира, която не е особено смешна, но Том Круз е неузнаваем. Дигър Рокуел (Том Круз) е нефтен магнат от Тексас, чийто добив е в Гренландия. Той е стар, дебел, развлечен, рошав, алчен, глупав. Самотник е, ако изключим полусестрата му-екоактивист (Сандра Хюлер) и бялата котка Меги (аниматроник-кукла), която спи до него над 30 години, сега е болна и умира, но преди това го ухапва яростно по пръста. Но Дигър не се разделя с нея – в джоба му е урната с праха й. Да не забравя – той все още пази заветната лопата, с която дядо му е изкопал първия нефт на фамилията.
Не щеш ли, огромен айсберг се отделя от Гренландия и заплашва да унищожи света. Паника. Параноя. Президентът (Джон Гудман) е болен от рак на ануса и нервен. Вицепрезидентът Еди (Майкъл Стълбарг) е мълчалив и страхлив. Екосъветникът на Рокуъл д-р Ганеш (Риз Ахмед) се чуди и мае как да се оправя в заплетената ситуация…
Половин час по-късно четвъртата стена пада – актьорът Къртис Марксън (Том Круз) участва в постановка на пиесата „Изкопаеми глупаци”, посветена на Дигър Рокуел. Там става дума за актьорското семейство. Намесва се и рижият продуцент Кени (Джеси Племънс), който се оказва племенник на Дигър.
На моменти е доста забавно. Например епизодът с червеното копче, което се оказват три дебели книги. А най-смешната сцена е речта на Дигър Рокуел в Европейския парламент – той безскрупулно заявява, че без неговия нефт „ще пишете на кирилица и ще говорите мандарин”. Присъстващите в залата са гримирани в белезникаво, а магнатът е докаран в бордо костюм. Настава патърдия.
Интериорите са измислени и реализирани с респектиращ размах – важен е всеки детайл от обстановката, ала трудно се улавят всички. Най-запомнящият е с капките от тавана в кофа в стаята на майката на Дигър. Изключителна сценографска работа.
Камерата е умопомрачителна – обикаля по лица и детайли безспир, изважда космически внушения от глупостта. Еманюел Любецки отново е върховен. Най-вече заради него е удоволствие да гледаш този неравен и разпарчетосан филм. И музиката – ту агесивна, ту деликатна, заслужава внимание. Британецът Космо Шелдрейк е дебютант.
Нахъсан и титаничен, Том Круз е почти във всеки кадър. Забележителен е твърде отслабналият Джон Гудман. В оскъдната си, но важна за действието роля, Джеси Племънс е неочаквано симпатичен. Що се отнася до Сандра Хюлер, тя няма какво да играе.
Замислен като глобална сатира на днешността с цялата й обърканост, алчност, мизантропия, насилие (сред авторите на идеята е Джез Бътъруърд, сценарист на сезон 1 и 2 на страхотния сериал „Земя на мафията”), филмът се оказва патетичен и плосък. Създаден с начален бюджет 125 милиона щ. д., които са стигнали до 180, той се гледа през повечето време с почуда или прозявка. И засега е боксофисен провал.
Вероятно „Дигър” се съизмерва с „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба” (1964) на Станли Кубрик, но му липсва дълбочина, пророчество, чувство за хумор. И е най-близо до тайфуна на Иняриту „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ (2014), ала не достига и подножието на неговата мощ.
Геновева Димитрова