„Нина Роза” (Nina Roza), 2026, Канада/Италия/България/Белгия, сценарист и режисьор Женвиев Дюлюд дьо Сел, продуценти: Фани Дрю, Сара Манеринг, Любомира Пиперова, Николай Мутафчиев и др.; оператор Александър Нур Дежардан, музика Жозеф Маршанд, в ролите: Галин Стоев, Екатерина Станина, София Станина, Кристиян Бежин, Мария- Радена Божкова, Николай Мутафчиев, Светлана Янчева, Цветан Тодоров, Мишел Цончев, Киара Касели. Награди: „Сребърна мечка” за сценарий от Берлинале, награда за мъжка роля на Галин Стоев (поделена с Иван Савов от „Черни пари за бели нощи”) и наградата на публиката от „Златна роза”. Разпространява bTV Studios.
От Берлинале насам плиснаха толкова противоречиви мнения за „Нина Роза”, че преди откриващата прожекция на „Златна роза” бях с полупразна кошница. Филмът е добър. Но е невъзможен без Галин Стоев. Изключителен.
Михаил (Галин Стоев) е на средна възраст. От 30 години е емигрант в Канада, където е заминал с дъщеря си Роза след смъртта на съпругата му. Тя е вече пораснала (Мишел Цончев), има свое дете. С баща си не са особено близки. Михаил е експерт по съвременно изкуство. Шефът му (Кристиян Бежин) го праща в България с мисия да открие наистина ли сама рисува толкова добре 8-годишната Нина (Екатерина Станина и София Станина), превърнала се в интернет сензация. В началото Михаил се опъва, но потегля подир мистерията.
В България е объркан и чужд. Отива в селото. Неумело общува. Не може да се срещне с Нина. Пеят му „Една българска роза”. Черпят го с ракия. Майката на момичето (Мария- Радена Божкова) рисува грънци, мечтае двете да напуснат селото и страната. Когато най-сетне се среща с Нина, Михаил се натъква на непробиваема стена. Полага доста усилия да я предразположи. Среща се и с италианката (Киара Касели), обсебила творчество на детето…
Канадката Женвиев Дюлюд дьо Селе е направила въздействащ филм за завръщането и важните срещи, за спомените и перспективите, за желанията и избора… И София, и затънтеното село са представени автентично и цветисто, а абстрактните картини на момичето внасят още по-витален колорит в атмосферата на екрана. Лайтмотивът с „Една българска роза”, наречена в началото от Михаил „комунистически кич”, се превръща в носталгичен припев.
Всички изпълнители са интересни, но все пак живецът на филма е Галин Стоев. Той не за пръв път е на екрана, но за пръв път – в централна роля. Героят му е и нихилистичен, и херметичен, и направо задръстен, но след срещите с Нина се отваря, обзет от възхита и емпатия. Дори наслагва отношенията си с Роза върху тези с Нина. Толкова магнетичен е Галин Стоев и като визия, че направо заприличва на стария рошав чаровник циник Чарлс Буковски.
В последните години мотивът за завръщането е една от темите-доминанти в българското игрално кино. Автори от различни поколения я разнищват от своя си кръгозор. Но тук интересното е, че българското е обгледано от чужденка, която не е допускала, че това ще й случи, докато не е срещнала Галин Стоев. Е, получила се е щастлива среща. Гледайте филма, дори за миг да не ви е хрумвало да емигрирате.
Геновева Димитрова