Александър Сано се завръща в шестия сезон на сериала „Под прикритие“ по БНТ с емблематичния си образ на Косъма. Макар героят му да беше убит в третия сезон, сега ще видим момчето от бандата на Джаро в изключително интересни ретроспективни епизоди. Самият Сано работи усилено и по други големи проекти – приключи снимките на комедия и е ангажиран с биографичния филм за Христо Стоичков.
– Господин Сано, вашият герой Косъма се завръща в „Под прикритие“. Какво означава това за вас в чисто професионален план?
– Първо трябва да кажа, че съм безкрайно благодарен на българския зрител за огромната любов към Косъма през всичките тези години. Когато разбрах от сценарния екип на „Под прикритие“, че съществува възможност той да се завърне, успяхме да съчетаем полезното с приятното.
– Лесно ли беше това завръщане за вас?
– Косъма влиза в шестия сезон в ретроспективните сцени, когато зрителите ще видят моя герой във времето малко преди да се събере бандата на Джаро и момента на събирането й.
– Имаше ли някакво колебание дали да приемете?
– Имаше, да! Но в убеждаването се включиха стари другари и реших да приема. Снимачният процес беше изключително приятен и ползотворен. Надявам се и на малкия екран това да си проличи.
– Убийството на Косъма в третия сезон развълнува зрителите. На вас не ви ли беше мъчно, че героят ви вече няма да участва в сериала?
– Аз съм приел ролята като професионален ангажимент и след като е решено по сценарий Косъма да умре, се съобразявам с това. Но откровено си признавам – не съм предполагал убийството да предизвика толкова силна реакция от страна на зрителите. Някои дори нарекоха това „почти национален траур“. Тази любов към героя ми надмина всичките мои очаквания.
– Не ви ли се искаше все пак Косъма да продължи своя път?
– Минали са над десет години и за първи път мога да разкрия, че три дни преди да заснемем сцената с убийството на Косъма, ме повика в кабинета си тогавашният програмен директор на БНТ Севда Шишманова. Тя ми каза, че сериалът ще бъде продаден в чужбина. Идеята беше „Под прикритие“ да има четири сезона, като четвъртият да е ретроспективен. Само че, доколкото на мен ми е известно, сделката е изисквала да се снимат поне пет сезона. Затова и на срещата Севда Шишманова директно ме попита дали бих искал да се промени сценарият и Косъма да не бъде убиван, за да продължи ролята и в четвърти, и в пети сезон. Но тъй като всичко беше много добре написано, реших да спазя сценария и да се придържам към него.
– Косъма липсваше ли ви?
– Не е имало време да ми залипсва, тъй като моята кариера си продължи и след тази роля. Направих и други запомнящи се образи, с които хората ме свързват. Но през всичките тези години Косъма нямаше как да бъде забравен, тъй като зрителите продължаваха да ме „космосват“, както аз обичам да казвам. Никога няма да забравя една среща със Стефан Данаилов веднага след като бе излъчен епизодът с убийството на Косъма. Тогава всеки, който излизаше от сериала, отиваше на интервю в сутрешния блок на БНТ. След като свърши разговорът и аз си тръгнах, буквално се сблъсках съвсем случайно със Стефан Данаилов в близост до сградата на Националната телевизия. Той много бащински ми каза: „Браво, моето момче. Гледах те снощи!“. Засипа ме с толкова комплименти, че дори ми е трудно още да ги споделям, защото ми е неудобно.
– Все пак кажете ни изречението, което ви докосна.
– Аз нещо пелтечех от вълнение и му благодарих, защото от светило като него да чуеш такива хубави думи, е много приятно. Но като се разделихме и вече си тръгнахме, той се обърна към мен с думите: „И още нещо само да ти кажа – сега ще видиш какво ми е на мен цял живот с „На всеки километър“. Веднага разбрах какво има предвид. Отговорих му: „А дано, ама не вярвам да е чак така!“. Но този велик човек се оказа прав, защото не минава и ден някой да не ми каже нещо за Косъма.
– Актьори, снимали в „Под прикритие“, са разказвали, че са преживели инциденти на някои от екшън сцените. Вие имахте ли някакво премеждие на снимачната площадка?
– Да чукна на дърво, нито в този проект, нито в някой друг, дори и във филма „Диви и щастливи“, в който изпълнявах някои от каскадите сам, не съм имал дори и ожулване.
– Чукайте на дърво все така да е!
– Да, чукам на дърво и знам, че за тези неща човек трябва да се подготвя добре и да изпълнява нещата професионално. Да, винаги има риск, разбира се, но досега лошото ме е подминавало.
– За да завършим темата за „Под прикритие“, нека обобщим – какъв Косъм ще видим в шестия сезон?
– Ще го видим като един по-небрежен младеж, намиращ се в айляшки период, преди да влезе в много стройна и особена организация, каквато е тази на Джаро. Той ще прави първите си стъпки по този неправилен път, но изпълнявайки дребни мисии.
– Четете ли критиките за сериала в социалните мрежи?
– Зрителят има право да изразява своето мнение. Ако то е обосновано, няма защо да му се сърдим. Но ако е просто някакъв безпринципен хейт, не ми прави впечатление. Това, което забелязвам, е, че хората са много нетърпеливи да научат какво се случва напред в сезона и как се развиват сюжетните линии и сами започват да сравняват с минали сезони, да търсят пропуски и да гадаят. Тепърва всички въпроси лека-полека ще получават отговори. Иначе аз самият нямам време да чета коментари в интернет, защото съм много зает с друг проект. Току-що завършихме постпродукционно първия филм, който заснехме тази година – комедията „Цар на Капана“. Снимахме я в прочутия квартал Капана в Пловдив. Филмът е много забавен и динамичен. Нашият екип, в който влизат режисьорът Мартин Макариев, операторът Андрей Андреев и режисьорът по монтажа Никола Миленов, никога не беше посягал към чиста комедия, но я направихме с много любов. Вече видях кадри и знам, че ще е нещо страхотно. В главните мъжки роли сме аз и Башар Рахал. В историята се разказва как всяка година се провежда един фестивал „Цар на Капана“. Моят герой, който е арменски скараджия, и този на Башар – дюнерджия, са в постоянна надпревара за спечелване на титлата на фестивала. Разбира се, има много номера и перипетии. Между децата им пък пламва любов в стил „Ромео и Жулиета“ и става много интересно.
– Значи показвате историята на Монтеки и Капулети в съвременен вариант…
– Монтеки и Капулети, ама скараджийската…
– Вие сте свързан и с един наистина грандиозен проект – биографичния филм за Христо Стоичков „Стоичков – Имало едно време в България“. Как вървят снимките?
– Вървят много добре. За снимките на филма в България дойдоха и големи звезди – Джим Кавийзъл, който играе ролята на легендарния мениджър Хосе Мария Мингея, и номинираният за „Оскар“ и двукратен носител на „Златен глобус“ Джеймс Франко, влизащ в образа на треньора Йохан Кройф. Първият ни снимачен период приключи и сега се подготвяме за продължението.
– Как се справя Кристо, който играе ролята на Стоичков? Той бе избран в телевизионен кастинг и тогава всички видяха, че визуалната прилика с Модерния ляв е поразителна.
– Ще видите, че Кристо е Христо. С вълнение чакам да срещнем зрителите с този филм, защото и изпълнителите на ролите на Трифон Иванов, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Любо Пенев и Наско Сираков са страхотни попадения.
– Кога ще снимате в Барселона?
– Подготвяме се за снимките в Барселона, така че и това ще стане в даден момент.
– Наскоро Иван и Андрей признаха, че трудно намират финансиране за биографичния филм за Лили Иванова. Вие чисто финансово как се оправяте?
– Разчитаме на хората, които имат силата да застанат зад един такъв проект. Не казвам, че е лесно. За филма ни подкрепиха и няколко институции. Дано всичко да приключи добре до лятото догодина, защото, живот и здраве, това ще е първият интернационален кинопродукт, който ще бъде дистрибутиран в цял свят от началото на 2028 година.
– Вие сте универсален артист. Изявявате се в различни сфери. Миналата година направихте рестарт и върнахте на сцената „Братя Мангасариян“. Сега остава ли ви време за триото?
– Всичко започна от идеята чисто приятелски да се позабавляваме, но то се превърна в нещо много по-голямо. Записахме две нови песни, направихме 14 концерта с група на живо, създадохме и едно наше комеди шоу, което трансформирахме за театралната сцена „За вредата от образованието, културата и изкуството“ и имахме над 20 представления. В момента не продължаваме с „Братя Мангасариян“, и както може да се досетите причината съм аз заради ангажиментите ми покрай двата филма. Имаме обаче нови идеи. Работим и по втори спектакъл.
– Да се чуди човек как ви стига времето!
– Не ми стига! Но по-добре да е така, отколкото да имаш много свободно време и да не знаеш какво да го правиш!
Членове на вашата фамилия сега са на телевизионния екран – синът ви Иво Карамански и неговата съпруга Антоанет Пепе участват във „Фермата“ по Би Ти Ви. Кой се грижеше за децата им, докато те се снимаха в риалитито?
Слава богу, сме голяма и задружна фамилия и докато те снимаха, децата бяха и при нас, и при родителите на Ети. Водихме ги и на морето на каравани. Така че не сме усетили сериозно затруднение. Най-голямо внимание в отглеждането се отделяше на най-малката Беатрис, която вече е на две годинки и е много дива.
– Вие с Нели какви баба и дядо сте? Разрешавате ли на внуците да ви наричат така?
– Ние сме много горди с тази титла и си обичаме ролята на баба и дядо. Глезим внуците, но и поставяме граници, за да не получават децата грешни сигнали във възпитанието.
– Нели наскоро качи в социалните мрежи снимка с дъщеря ви, която е изключителна красавица. Тя не иска ли да се снима в киното?
– Дъщеря ни завърши професионален курс по грим и има изключително точна ръка. Смея да твърдя, че е много добра в тази област. Говорим си за професионален грим и в киното. Така че, ако има интерес, е добре дошла. Тя скоро ще стане на 17 и нека сама реши какво иска да прави. Аз самият разбрах с какво желая да се занимавам, като бях на почти 21-годишна възраст.
– Признавали сте, че любовта ви с Нели с годините става все по-силна. Каква е тази ваша магия?
– Просто сме имали късмета да се срещнем, а и сме достатъчно търпеливи към недостатъците на другия. Няма семейство без проблеми. Нашите кризи минаха през първите три-четири години. Даже наскоро си дадохме сметка, че за 18 години, откакто сме семейство, ние сме се скарали по-якичко четири пъти. Разсъждавайки на тази тема, винаги съм се чудел на хората, които лесно и бързо сдават фронта. Много по-добре е да седнеш, да помислиш, а и честно казано, аз не знам от това какво по-добро бих могъл да намеря.
– Какво правите, когато не работите?
– Свиря на китара и на бас китара. Това ме разтоварва.
– Догодина, живот и здраве, ще станете на 50! Това стряска ли ви?
– Не. Даже очаквам с интерес този момент. Както казва гениалният Клинт Истууд, Господ здраве да му дава, той е вече на 96: „Важното е да не пускаш стареца в тебе!“. Така че аз се вслушвам в неговите думи! Другото са просто цифри.
Антон СТЕФАНОВ