Акварелът е форма на изкуство, която съществува от векове, но често е била подценявана в сравнение с маслената живопис. Въпреки своята привидни лекота и ефирност, тя изисква изключителна прецизност, бързина и контрол от страна на художника. За разлика от другите техники при акварела няма място за грешки – всяко движение на четката, всяка капка вода и всеки пигментен слой са необратими. Това прави процеса на рисуване с акварел особено предизвикателен и вълнуващ. Световноизвестни художници и изкуствоведи са оценявали високо акварела, наричайки го „най-трудната техника в живописта“.
Един от най-големите майстори на акварела, Уилям Търнър, го превърна в самостоятелен жанр, създавайки атмосферни пейзажи, които улавят светлината и настроението с несравнима лекота. Той е известен с думите, че „акварелът е като музика – трябва да бъде почувстван, а не просто видян“. Друг колос в историята на изкуството, Джон Сарджънт, е смятал акварела за „изкуство на мигновението“, тъй като позволява бързо и спонтанно улавяне на момента. Руският художник Иля Репин пък възхвалява акварела за неговите „неповторима свежест и въздушност“, които позволяват на цвета да диша. Подобно на поезията, акварелът не се стреми към пълна документална точност, а по-скоро към емоционално и субективно преживяване. Именно на него е посветил новата си изложба художникът Цветан Казанджиев.
На 25 септември в Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол се състоя дългоочакваното откриване на изложбата „Цветан Казанджиев. Акварел“. Почитателите на изкуството имаха възможността да се потопят в света на един от най-изтъкнатите български графици и живописци, който през годините често се обръща към техниката на акварела. Изложбата представи нов цикъл творби, в които художникът още веднъж доказва своя неподражаем стил и творческа зрялост.
Цветан Казанджиев е артист с изключително богата биография. Като член на Съюза на българските художници от повече от 30 години, той има над 150 участия в престижни международни форуми и конкурси, както и десетки самостоятелни изложби в България и по света. Неговите графики са в колекциите на музеи и галерии в Швеция, Полша, Испания, в частни сбирки в Япония, САЩ и много други държави. Този дълъг и успешен път в света на изкуството е белязан от непрестанни експерименти и търсения.
Акварелите, представени в Ямбол, разкриват една по-нежна и ефирна страна на Казанджиев, за когото „вдъхновението“ е по-скоро „класика“ – съвкупност от дълбоко осмислени и преживени усещания. В тях откриваме онова, което критикът Иван Гранитски нарича „пластически ноктюрни“ – „прозирност, пастелно феерично реене, игра на светлини и сенки“. И ако маслените му картини са често тежки и драматични, акварелите са като музикални импровизации, родени от поезията и интимния свят на твореца.
Новите му творби са продължение на „Пътят“ – заглавието, което Казанджиев често използва за свои изложби. Неговото изкуство винаги е било свързано с космически измерения и вселенски символи. Кръглата форма, която той често използва в живописта си, е символ на безкрайността и завършеността. В акварелите му също могат да се видят елементи, които препращат към вечността – знаково изобразените луна и звезди, брегът като символ на пътуването, очите, които са прозорец към безкрая. Казанджиев е един „поет на небесата и звездите“, който търси безсмъртието на човешката душа, „което винаги за него е било свързано с небесни, вселенски, космически измерения“.
В интервюта художникът, който се определя като „дълбок мълчаливец“, споделя, че творбите му често се раждат под звуците на класика като Моцарт или „извънземната“ музика на Pink Floyd. Той вярва, че мълчанието е най-добрият разговор със самия себе си, а картините му са „метаморфози“, които никога не са напълно завършени. За Казанджиев творчеството е процес на постоянно изчистване и осмисляне, както казва самият той: „Мисля, че човек трябва да има време да го осмисли, и аз го осмислям, когато правя картините си.“ Неговата мечта е да продължава да изчиства работата си, като премахва излишните детайли, за да останат само най-важните „магически линийки“.
Тази философия намира отражение и в акварелите, които бяха представени в Ямбол. Те са доказателство за една богата вътрешна вселена, в която „нещо залепва на окото“ от прочетена поезия или любима музика, а после се превръща в асоциация и образ. Цветан Казанджиев е художник, който иска да „доставя удоволствие и да допълва живота на хората“, оставяйки „едно малко парченце в пъзела на световното изкуство“. Посетителите на изложбата имат шанса да видят до 20 ноември как този пъзел се нарежда с лекотата и дълбочината на акварела, който в неговите ръце се превръща в истинско преживяване. Акварелите на Казанджиев, създадени с интуитивна лекота и майсторство, доказват, че той е достигнал върховете на своята творческа зрялост. Всяко произведение е като нов „Път“ към непознати светове, изтъкани от светлина и цвят.
Пламен В. Петров