Автопортретите с драматични цветове и символика, съчетаваща мексикански фолклор и европейски сюрреализъм – това е първата асоциация, когато чуем името на Фрида Кало. Зад картините стои жена, чийто личен живот е не е по-малко любопитен и вълнуващ от изкуството ѝ. Една сърцераздирателна история за болка и любов, за предателства и свобода, за постоянната борба да се задържиш изправен, дори когато светът около теб се срутва.
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон е пълното име на художничката, която е родена през 1907 г. в Койоакан, предградие на Мексико сити. Още от съвсем малка животът й поднася сериозно изписатие, едва шестгодишна се разболява от полиомиелит и макар че превъзмогва болестта, десният ѝ крак остава увреден и трудно подвижен. Въпреки това Фрида остава жизнена, игрива и несломима. И сякаш предизвиква съдбата, която й нанася още по-тежък удар. Преди 100 години, на 17 септември 1925 г., когато е едва 18-годишна, автобусът, в който пътува, катастрофира жестоко. Метална пръчка буквално пронизва тялото ѝ, чупи таза, гръбнака, няколко ребра и краката й. Прогнозата е ужасяваща, лекарите не дават никакви шансове за оцеляване. Момичето обаче не затваря очи и продължава да диша въпреки тежките травми. Следват няколко операции и дълги периоди, в които е приковано на легло. Докато се възстановява намира развлечение в рисуването. Майка ѝ поставя огледало над леглото й, за да може да се вижда и така се раждат първите й автопортрети.
През 1929 г., когато е само на двадесет и две Фрида се омъжва за вече придобилия известност мексикански художник Диего Ривера. Родителите й се противопоставят на връзката й с 43-годишния артист, наричайки брака „между слон и гълъб“ – Ривера е висок и дебел, а Кало е дребна и крехка. Но тях ги сближава не само изкуството, но и общите им комунистически убеждения.
Любовта им едновременно е страстна и разрушителна. Те се обожават, вдъхновяват и подкрепят, макар че връзката им е белязана от постоянни изневери. Диего е известен със своята непреодолима страст към жените, а Фрида не крие бисексуалността си и има многожество любовни афери както с мъже, така и с жени. Известни са връзките й с популярни на времето си личности, сред които фотографката Тина Модоти, художничката Джорджия О’Кийф и дори съветският революционер Лев Троцки, който заедно със съпругата си е приютен в дома на семейството в Мексико. В епоха, в която обществото очаква жените да бъдат кротки съпруги и майки, Фрида отстоява правото си на собствен избор
Физическите страдания са постоянният й спътник, а честите операции, обездвижването, корсетите, които носи, и постоянните болки са причини за дългите й депресивни периоди. Тя често излива тъгата си в дневника и върху платното. Едно от най-големите ѝ страдания е невъзможността да има деца. Няколко пъти забременява, но заради травмите в таза и гръбнака губи плода. Темата за загубеното майчинство прониква в нейните картини — болезнени образи на женско тяло, белязано от медицински инструменти и кръв.
Най-дълбоко засегната в личен план се чувства, когато Диего започва връзка със собствената й сестра Кристина. Това предателство дълбоко я наранява и съпрузите се развеждат през 1939 г. Година по-късно обаче двамата отново се женят. „Бях претърпяла две големи катастрофи в живота си: автобусният инцидент и Диего Ривера,“ казва печално Фрида.
Домът й в Койоакан, известен като „Синята къща“, е не само място за живот, но и център на артистичен и политически живот. Там тя приема гости, приятели, революционери, художници от цял свят. Атмосферата в къщата е смесица от мексиканска традиция, изкуство и революционен дух. Днес тя е музей и една от най-посещаваните културни атракции в Мексико.
Една от най-известните ѝ картини е „Двете Фриди“ (1939). В нея художничката рисува два свои образа – едната Фрида, облечена в европейска рокля, а другата – в традиционна мексиканска носия. Двете са свързани със сърца и кръвоносни съдове, което символизира раздвоението ѝ между любовта и страданието след раздялата с Диего Ривера. Друга знакова творба е „Счупената колона“ (1944), в която Кало изобразява тялото си разсечено от метална тръба, заместваща гръбнака ѝ. Цялото ѝ тяло е прободено от пирони – изключително силен символ на физическите и емоционалните ѝ мъки.
През 1950-те здравословното състояние на Фрида рязко се влошава. Прекарва месеци в болници, част от крака й е ампутиран. Въпреки това продължава да рисува и да участва в политически и културни събития. На изложбата си през 1953 г. в Мексико Сити пристига в галерията, носена в болнично легло, което е поставено в центъра на залата. Умира през юли 1954 г., на 47 години. Официалната причина е белодробна емболия, но мнозина се съмняват, че сама слага точката. Тъй като изпитва постоянни болки, постоянно има нужда от обезболяващи и вероятно е преминала критичната доза. В дневника си тя пише: „Надявам се излизането да е радостно — и никога да не се върна.“
Десетилетия след смъртта й творчеството ѝ остава непознато за широката публика, макар че Лувърът купува нейна картина. Известна е най-вече като жената на Диего Ривера. Всичко това се променя едва през 80-те години на 20 век. На 21 юни 2001 г. тя става първата жена мексиканка, която е удостоена с пощенска марка в САЩ. През 2002 г. по живота ѝ е направен филм със Салма Хайек в главната роля. От 2010 година 500 песо в Мексико носят нейния лик и този на Равера. Днес Фрида Кало е глобална икона. Тя е символ на женската сила и уязвимост, на свободата и болката, на любовта и предателството.