Николай Овчаров е роден през 1957 г. във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негово дело са разкопките на храма на Орфей при Татул, проучването на царските дворци във Велики Преслав, патриаршеския манастир „Св. равноапостоли Петър и Павел“ във Велико Търново. Името му става особено популярно с разкриването на прочутия античен град Перперикон.
Проф. Николай Овчаров е член на Инициативни комитет, който издигна Илияна Йотова и Кирил Вълчев за кандидати за президент и вицепрезидент.
-Проф. Овчаров, като човек, който е виждал артефакти от възхода и падението на велики цивилизации, кой е най-важният урок от миналото, който днес упорито отказваме да научим?
Много са, но главният извод от моя вече доста дълъг живот и дългата ми кариера на историк и археолог е, че всички хора и особено политиците трябва да познават историята, за могат да видят бъдещето. Това е една от причините да се присъединя към инициативния комитет на Илияна Йотова, защото с нея се познаваме още от 80-те години на миналия век, била е при мен на разкопки, знам нейните интереси към историческото минало и наследство.
-Вместо да се върви към примирие войната в Украйна съвсем наближи България и вече се води в Черно море. Адекватно ли реагира властта в момента?
Войната се разраства и това го виждаме всички. Впрочем, тя не е само в Черно море, а е почти световна война като се има предвид и иранският конфликт. Виждаме, че политическите ръководители на страните и особено на нашите съседи действат доста внимателно – и Турция, и Румъния. Не се вземат прибързани решения, защото ситуацията е направо взривоопасна. Разбирам до голяма степен управлението. Аз лично искам да имаме по-рязка позиция, но те са избрали тази линия. Говоря специално за изпълнителната власт, защото президентската няма подобни пълномощия. Но и министър председателят и президентът са напълно наясно кой стои зад тези нападения, независимо с какъв тон го казват. Ако говорим специално за президента Йотова, тя и по-ясно се е изказвала за това, че Русия е започнала войната.
-Каква трябва да бъде ролята на президента – арбитър между политическите сили, коректив на изпълнителната власт или активен участник със своя позиция?
Може би, защото съм от по-старото поколение, смятам, че ролята на президента трябва да бъде на умиротворител в добрия смисъл на думата. Да бъде медиатор между страните. За съжаление, през последните години видяхме доста голяма конфронтация между изпълнителната власт и президентската институция, за което са виновни и двете страни. Тази конфронтация беше излишна и донесе само беди за България. Многократните избори, загубеното темпо се отразиха много зле. Абсолютно съм убеден, че г-жа Йотова ще се стреми да бъде именно такъв медиатор между страните. Видяхте го и на свикания Консултативен съвет за национална сигурност. Ще изслуша всички страни и ще се опита да намери компромисното мнение, защото политиката е изкуство на компромиса, както са казали още древните гърци. Знам, че при президента Йотова ще се говори повече за помирение между отделните партии колкото и трудно това да ни се струва днес.
-Като историк как оценявате отношенията със Северна Македония? Има ли наистина възможност историческите спорове да бъдат преодолени?
Ние сме една от малкото страни, които граничим със себе си, т.е. от всички страни има български общности. Като историк няма да го крия, това си е моето мнение – населението в Северна Македония е българско, независимо как се определя днес. В предишния мандат Илияна Йотова беше вицепрезидент и не съм видял друг на тази позиция с ограничените си правомощия да се справя по-добре с главната задача, а именно отношенията с българските общности. Бил съм личен свидетел, участвал съм в нейни посещения. Ще дам за пример Молдова. Там имахме сериозен проблем с българската общност, която можеше да бъде погълната от съседните гагаузки общини. Видях как Йотова отстоя пред президента и министър председателя на Молдова нашите интереси и проблемите се решиха в българска полза. Същото може да се каже и за българите в Западните покрайнини и въобще със сънародниците ни, които живеят на други места. Привлича ме и твърдата й позиция за Северна Македония. През последните години видяхме в няколко момента отстъпление от българските позиции. Бяхме решили, че един самолет между София и Скопие може да реши тежките проблеми, създадени през годините. Аз добре познавам Република Северна Македония, която предпочитам да наричам Вардарска Македония в моите книги. Даже големият ми докторат е посветен на този регион от 14. век. Десетки пъти съм посещавал селища там и за разлика от много българи добре знам какъв е проблемът. За съжаление, не смятам, че имаме кой знае какви шансове поне на първо време да преборим отровните корени, раковото образувание на македонизма. Казвал съм го и в Брюксел, и Страсбург по време на пътуванията с проф. Павел Павлов и проф. Ана Кочева, че трябва да имаме твърда позиция, да защитаваме българските интереси на всяка цена. Ако ние отстъпим от нашите позиции за историческите виждания за Северна Македония, това означава да загубим цялата битка за българщината. Френското предложение е ясно и точно, трябва да бъдат изпълнени тези неща, за да претендира Северна Македония за Европейския съюз.
– А как успяхме да се разберем с Гърция за връщането на костите на цар Самуил България?
Отношенията ни с Гърция винаги са били сложни още от 7-ми век, когато е създадена българската държава. Лично аз съм доволен от това споразумение, след като разбрах, че не се дават изключително ценните ръкописи от сбирката, която се пази в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.
Не омаловажавам тези 48 предмети, които се дават, но за да бъдат взети костите трябваше да се извърши тази размяна. Става дума за български разузнавателни експедиции по време на Първата и на Втората световни войни. В краткото време, в което сме си върнали нашите територии, виждайки, че няма да могат да бъдат задържани, ценни предмети с български произход повечето от манастири в български области, са пренесени в София. Всичко това после е узаконено с редица сложни спогодби между двете страни. Сега, което се прави, е на добра воля, заради добрите отношния, които в момента имаме с Гърция.
Доста съм писал преди, че Гърция като най-православната страна, като едни добри съседи е добре да върне на България тези кости, които за тях нямат стойност. Не го направиха и се стигна до размяната. Но безценните ръкописи от манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Сяр остават в нашите фондове.
-Вие посветихте над две десетилетия от живота си на проучването на Перперикон и го наричате сензация. Защо?
Всъщност проучванията на Перперикон са вече 26 години. В началото имаше много голяма съпротива и казваха, че то е едно малко средновековно антично градче и с хубав пиар аз правя „от мухата – слон“. С разкопките и особено през последните три години благодарение на „Програмата за приоритетните обекти“ успяхме да направим сериозни открития. С нейна подкрепа е проучен също целият форум на античния град Хераклея Синтика, прочутите бани на Рациария, по които колегата Здравко Димитров продължава да работи. А на Перперикон тази програма даде възможност да разкрием по-голямата част от южния квартал. Това откритие е продукт на дълголетната ни работа, но през последните три години ние успявахме да разкриваме повече от декар на година. Оказа, че кварталът под акропола далеч не е някакво подградие както предполагахме преди десет години, а свещена зона. Край една улица са групирани десетки храмове и монументални мавзолеи главно с кръгла форма, ротонди на най-богатите граждани от късноантичния период от 3,4,5-и век. Това е нещо наистина уникално. Има още десетилетия работа там, но вече сме наясно, че става дума за една свещена зона. Тази година беше особена богато, още три мавзолея добавихме – говорим за монументални сгради от камък, с диаметър от 10 метра всяка, още други ценни находки. На 4 август т.г. Йотова, още невлязла в президентската кампания, беше на Перперикон и я запознах с Програмата за приоритетните обекти, която тя се нае да защитава и вече като пълноправен президент каквато без съмнение ще бъде.
– България има огромно културно и археологическо наследство, но то все още не носи целия си потенциал за туризма и икономиката. Защо?
За четвърт век ние променихме облика на България благодарение най-вече на европейските проекти. Доста неща бяха направени, например Долината на тракийските царе, всички гробници, открити от покойния проф. Георги Китов. За Перперикон има четири европейски проекта от 2007-а година насам. Ето, за „Ларгото“ в София колко много приказки се изприказваха, а чужденците първо там отиват да гледат. Надявам се това да продължи и дано да дойдат по-спокойни времена. Доста се свърши, но не е достатъчно. Най-много ни куца липсата на реклама на нашето културно наследство. Все пак България заедно с Гърция и Италия са трите страни с най-много археологически паметници. България трябва да превърне културно-историческия туризъм в свой приоритет.
Маргарита Димитрова