Кристина ПАТРАШКОВА
Бездарници съсипаха „Под прикритие“. Новият сезон на сериала е отвратителен. Пълен е с клишета. Каква е тази чалга, дето масово се слуша? Бос на мафията убива противници? Това е невъзможно. Представяте ли си Марлон Брандо лично да се разправя с противниците в „Кръстника“? Актьорите играят ужасно. Съсипаха хубавия сериал. Това са само малка част от негативните коментари след излъчването на първата серия от шестия сезон на „Под прикритие“, който върви в момента по БНТ. Дебатът в социалните мрежи засенчи кандидатпрезидентската кампания, скока на дизела, потапянето на кораби в Черно море, поредните безвкусни изцепки на Тръмп, летящите коли на Мъск и дори гражданските бунтове в цяла Европа. Всеки е критик, познавач на действителността, киното, драматургията, гангстерите, сложните обществени процеси.
Има хора, които все пак харесват филма, а на премиерата в Зала 1 на НДК публиката френетично аплодираше. Може би са били някакви обсебени фенове, слепи за кусурите на продължението. Но когато си в социалните мрежи, често скрит зад фалшив профил, си смел, всезнаещ, компетентен, раздаващ правосъдие. Не даваш аргументи за позицията си, но лепиш квалификации. Някои се правят на толкова всезнаещи, че се чудиш как досега не са пробили в Холивуд.
Какви са главните възражения срещу историята, която едва е започнала?
Каква е тази старомодна представа за обществото ни, което слуша чалга? Не е за вярване, че някой въобще може да зададе подобен въпрос. Чалгата, макар и претърпяла смислова еволюция, е важна за българина като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Без нея не минават дори корпоративни партита на големи международни компании. Как да пропуснем специфичните ритми, предизвикващи секси чупки от кръста надолу? Къде пък някой е виждал мутра, която не боготвори чалга? Критикуващите също изпадат в екстаз при първите тонове на тази музика, макар да не си признават. Но не, в „Под прикритие“ няма как да звучат тези ритми, под които преминава преходът и времето след това. Нашите гангстери са интелектуални, високообразовани, префинени и енигматични. Четат поне по една книга на месец. А отидат ли в чужбина, не пропускат нашумяла изложба и хитов спектакъл.
А какво е това насилие, какви са тези леещи се кървища във филма? Това е идеализация на насилието. Същите тези, които се възмущават от агресията, са във възторг от чудесния сериал „Земя на мафията“ с Том Харди, Пиърс Броснан и Хелън Мирън, чийто нов сезон върви по Showtime. Там на моменти е трудно да преброиш труповете, както се случва в пиесите на Шекспир. Бандитите разфасоват трупове и ги увиват в найлонови чували. Там може, но тук не. Съвсем не сравняваме художествените достойнства на двете поредици. Става дума единствено за двойния стандарт.
Що за измишльотина е клишето гангстер да подарява на абитуриентския бал на дъщеря си скъпа спортна кола? Момичето да се качи в нея и веднага да катастрофира. Това е невъзможно да се случи в държава, обитавана от народа на Вазов. Толкова е абсурдно да не го вярваш, че е обидно да го коментираш. Вярно, че е клиширано, но това клише засега е неизтребимо.
Много интересна социология се очертава от коментарите и оценките за продължението на „Под прикритие“. Тази поредица показва действителност, която не се представя в новините в 19.30. Но съществува. В историите се оглежда порочният живот, нравите ни, ценностите ни. Но образът в огледалото не ни харесва. И ние го отричаме. Това не е родният гангстер. Той е емпатичен, образован, чувствителен, чете по една книга на седмица, търси смисъла на живота.
Може да не харесваш художествените достойнства на филма, някои клишета, част от продуктовото позициониране, отделни исторически разминавания. Няма нищо лошо да изразравяш мнението си, но не бива да отричаш, че показва често безсмисления ни, груб и циничен живот. А мафиотите съвсем не са за подценяване. Прочутата „превзета“ държава е много добра комбинация между престъпници и политици. Вторите няма как да не излязат скоро на авансцената на „Под прикритие“.
Нека дадем шанс на историята да се развие. Не е изключено този път да не се е получило като в предишните сезони. Но е безспорно, че новият „Под прикритие“ не е най-тъпият филм, сниман у нас през последните години. Вярно е, че очакванията за него бяха големи, защото поредицата е придобила статут на попкултурен феномен. Но как от една глава в романа да направиш извод за цялата книга?
Нужно ни е малко смирение. Както и уважение към труда на български сценаристи, режисьори, оператори и артисти. Не да не ги критикуваме, но да го правим по-възпитано. И най-важното аргументирано. Пък и да се замислим колко от критикуващите са перфектни в работата си, отношенията, възпитанието, че са толкова гневни на един български сериал.
Най-голямата загадка е как същите възмутени зрители, които обявяват „Под прикритие“ за най-големия боклук, ръкопляскат в салона на плоски комедии, с каквито са пълни афишите на театрите. Да не говорим, че не пропускат чалга концерт. Нищо че си запушват ушите, като чуят тази музика във филм.
Ситуацията е като в пиесата на Гогол „Ревизор“, в която Градоначалникът се обръща директно към публиката и останалите персонажи, след като разбира, че всички са били измамени от Хлестаков. Пита „На кого се смеете?“. И отговаря „На себе си смеете“.