Пътуването на Добромир Манев от театралната сцена и филмовите декори до студиото на художника е пътешествие към най-дълбоките пластове на паметта, помненето и съпротивата срещу забравата. Изложбата му „Спомени“ в Художествената галерия на Казанлък не е просто художествена експозиция, а философско изследване на човешкото. На самите нас, които сме съставени от фрагменти, от мигове, уловени в безкрайния поток на времето. Всеки от тези мигове е спомен, а тяхната съвкупност гради крепостта на идентичността срещу неминуемата забрава. Изкуството в този смисъл функционира като палимпсест – повърхност, върху която съзнанието непрекъснато надписва и реконструира своята история. То е единственият ни сигурен механизъм за капсулиране на емоциите и превръщането им в цвят или форма. Именно в тази плоскост на дълбока лична рефлексия и художествена съпротива срещу изчезването се позиционира лаконично озаглавената, но многозначителна изложба на Манев.
Добромир Манев е артист с широк спектър от изразни средства, който не може да бъде вкаран в конвенционалния смисъл на думата „художник“. Той умело пренася богатия си опит от сцената и екрана директно върху платното, където изгражда човешки състояния чрез колорит и светлина. Неговият творчески път започва в театъра и киното, където емоцията и жестът изграждаха характерите, а днес тези състояния се постигат в живописен наратив. Драматизмът на актьорския език е заменен от експресивната мощ, материализирана в картина. Всяка мазка, всеки нюанс от цикъла „Спомени“ изгражда мост между миналото и настоящето, позволявайки на зрителя да участва в едно интимно пътешествие. Подобно на актьора, който влиза в роля, за да преживее чужда съдба, художникът Манев се потапя в своите собствени спомени, за да ги пречисти и да им даде нова живописна форма. Неговото изкуство представлява синтез между абстрактното и фигуративното, където границите се размиват, за да оставят място за най-важното – чистото усещане, резултат от космополитния му дух и от живота, преминаващ между континенти и култури.
Силата на неговото изкуство се крие в способността му да превърне дълбоко личното във всеобщ човешки опит чрез оптимистичен филтър. Творбите му носят характерна и разпознаваема топлина, която е високо оценена и отвъд океана, включително и от Кенет Бейкър, критик на „Сан Франциско Кроникъл“. Тази топлина не е просто технически похват, а емоционално състояние, което художникът съзнателно поддържа като противовес на сивотата и забвението. Новата изложба на художника, предоставя възможност на публиката да се срещне с творчеството на един артист, който отдавна е прекрачил националните граници, но остава свързан с корените си.
„Спомени“ не е просто отчет за свършеното, а е покана към всеки посетител да преразгледа собствените си колекции от преживявания и да преоткрие светлината в тях.
Добромир Манев е роден през 1946 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, гради успешна кариера в киното и на сцената. Дълги години играе в Младежкия театър. Участва в десетки продукции, които го превръщат в едно от разпознаваемите лица. През 90-те години на миналия век, подтикнат от лична потребност, открива живописта като свое второ призвание. В този нов етап от живота си Манев се премества в САЩ, където рисува и излага активно. Негови изложби са представяни с успех в Лос Анджелис, Сан Диего, в арт средища в Сан Франциско, където живее в продължение на години. Творбите му са показвани в европейски столици – в Париж, където често прекарва време с брат си Никола Манев, в Рим. Въпреки че днес е истински гражданин на света, който разпределя времето си между Сан Франциско, Париж и България, той остава дълбоко свързан с родината си и често черпи вдъхновение от възстановената си къща в село Славейково. Тази връзка между актьора и художника, между България и Америка, придава на неговото творчество важен смислов отпечатък, който може да бъде открит и в новата му изложба.
Пламен В. Петров