„Емилия Перес“ (Emilia Pérez), 2024, Франция/САЩ, режисьор Жак Одиар, продуценти: Жак Одиар, Паскал Кушет, Жан-Пиер и Люк Дарден, Валери Шерман, Антъни Вакарело; сценарий: Жак Одиар, Тома Бидеган, Никола Ливеки, Леа Майсюс по романа Écoute на Борис Расон; оператор Пол Гийом, художник Еманюел Дюпле, костюми Виржини Монтел, музика: Камил, Клеман Дюкол; в ролите: Зоуи Салдана, Карла София Гаскон, Селена Гомес, Едгар Рамирес, Едуардо Аладро, Адриана Пас и други.
Награди и номинации: Награда на журито и за женска роля (ансамбъл) на Зоуи Салдана, Карла София Гаскон, Селена Гомес и Адриана Пас, Variety Artisan Award от Торонто за композитора Клеман Дюкол, три Златни глобуса: за филм (мюзикъл, комедия), за Зоуи Салдана, за оригинална песен; на FIPRESCI и на публиката от Стокхолм, пет номинации за BAFTA, тринадесет за „Оскар“, включително за филм и международен филм, и много други. Разпространява „Бета филм“.
Да си призная, гледах два пъти най-награждавания, номиниран и коментиран филм на 2024 година – „Емилия Перес“. Първият ми се стори дъно. Вторият – не чак толкова зле. Сестра ми дори се пошегува, че ако го гледам трети път, току-виж съм го харесала. Това не мога да си го причиня, но наистина не проумявам как интелигентни хора са луднали по него.
Мексико сити. Ефектно нощно начало със светлини и песен. Смуглата, изящна и неоценена адвокатка Рита Мора Кастро (Зоуи Салдана) се бъхти над трудно дело. На стената виждаме дипломата й. Задкадров глас, следван от пеене и танци. В тоалетната – обаждане от страховития наркобарон Хуан (Манитас) дел Монте. Предлага й да стане богата, ако уреди операцията му на пола – иска да се превърне в жена и да започне нов живот. Рита поема ангажимента. Следват Банкок, Тел Авив… Доктор Васерман (Марк Иванир) се съгласява. Диалогът между него и Рита се пее. Разбираме, че от две години пациентът поема хормони. След операцията двете му синчета с тъмнокосата им майка Джеси (Селена Гомес) са изпратени в Швейцария, за да са в безопасност. Виждаме пациента бинтован и дълго чуваме стенанията му. Огън. По телевизията съобщават, че са намерени човешки останки във Веракрус, които са на Манитас дел Монте. Джеси изпищява.
Четири години по-късно. Лондон. Вечеря. Достолепната Емилия Перес с разкошен профил (Карла София Гаскон) е на маса с Рита. Тя я разпознава. Емилия Перес е категорична: „Трябва да върнеш децата ми в Мексико. Не мога да живея без тях“.
Отново Мексико сити. Огромният дом на Емилия Перес, представила се като братовчедка на Манитас, приютява децата и майка им, вече блондинка. Те не искат да ходят на училище. Настояват да карат ски като в Швейцария. Тя също е неспокойна, макар че не подозира коя е Емилия Перес. Чувства се като в затвор. Ставаме свидетели на шеметен танц на Джеси. Звъни на стария си любовник Густаво (Едгар Рамирес). Отново са заедно.
Случайно Емилия Перес и Рита се натъкват на майка, която отчаяно търси изчезналия си син. Изравят се кости. Емилия Перес става активен филантроп. Създава благотворителната организация „Ла Лусесита“ за намиране на изчезналите почти 100 хиляди души, за което са виновни Манитас и подобните му. Емилия Перес обвинява държавата в безхаберие. Помага й Рита. На благотворителна вечеря за роднините на жертвите тя изиграва своя шеметен танц по масите. В живота на Емилия Перес се появява нова жена – Епифания с ножа (Адриана Пас). Стават любовници. Когато Джеси съобщава на Емилия Перес, че ще се омъжва за Густаво и ще вземе децата, „братовчедката” избухва и ги нарича „свои“. След време момчетата и майка им са изчезнали… Какво се случва по-нататък, ще разберете, като гледате филма.
Изобщо не си падам по мюзикъли, но мазохистично почти не пропускам. Този не е като другите – по едно време дори задълго забравят да пеят. Само две от песните са мелодични. „Емилия Перес“ е микс от мюзикъл, трилър, мелодрама. В един момент придобива и политическо звучене. И той като останалите филми на Жак Одиар се занимава с идентичността и трансформацията, но тук, за разлика от „Твърде дискретен герой“ (1996), „Сърцето ми престана да бие“ (2005), „Пророк“ (2009) или „Ръжда и кости“ (2012), всичко е епидермално и банално. Да не говорим за спекулацията с вече изтърканото трансджендърство. Не съм наясно колко Одиар познава Мексико, но, макар и испаноезичен, този му филм, заснет край Париж, е по-скоро безсмислен. Четох, че първоначално сценарият е бил замислен като либрето за опера. Не знам какво би излязло, но, въпреки чудесните актриси и добрата операторска работа, „Емилия Перес“ оставя привкус на неудовлетворение.
В тазгодишните жалки номинации за „Оскар“ (с малко изключения) има още един, по-нетърпим мюзикъл, при това фентъзи. Той е „Злосторница“ на Джон М. Чу – първа част. Създаден е по известния мюзикъл на Стивън Шварц и Холцман. Едната от главните героини е афроамериканка, но зеленокожа (Синтия Ериво). Толкова за него. Със сигурност „Емилия Перес“ е по-поносим.
Геновева ДИМИТРОВА